Решение № 2069 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6610/2017 г.

Решение № 2069 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6610/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на П. Н. И. от с. Т., обл. Л., против решение № 43 от 18.04.2017 г. по адм. дело № 25 по описа за 2017 г. на Административен - Л., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1040-10-57/30.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Л.. Изложени са съображения за нарушения на чл. 146, т. 1 и 4 от АПК, чл. 172а, ал. 2 от АПК и чл. 98 от КСО. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Л., не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Л. е образувано по жалба на П. Н. И. от с. Т., обл. Л., против решение № 1040-10-57 от 30.12.2016 г. на заместник на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Л., потвърждаващо разпореждане № 4912113024 от 14.09.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване", с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в частта за незачетения осигурителен стаж за периода 17.09.1993 г. - 31.12.1996 г. при осигурител ДФ "Строймашинженеринг" гр. С.. Отправени са искания за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен, евентуално - за прогласяване на неговата нищожност. С влязло в сила определение № 78 от 16.02.2017 г. Ловешкият административен съд е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима поради просрочие в частта, с която се иска отмяна на акта като незаконосъобразен и е прекратил производството в тази част на основание чл. 159, т. 5 от АПК. С постановеното решение Ловешкият административен съд е отхвърлил жалбата за нищожност, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от материално компетентен орган, на валидно правно основание и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Не са установени толкова съществени пороци, които правят акта негоден да породи правни последици. Подробно развитите в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение се преценяват като изцяло неоснователни. Липсата на компетентност на административния орган, издал административния акт, е основание за оспорване по чл. 146, т. 1 от АПК, което ако бъде установено, води до нищожност на акта. Предмет на оспорване в първоинстанционното съдебно производство е решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е издадено от заместник на ръководителя на ТП на НОИ - Л. по силата на овластяване, извършено със заповед за заместване № 1016-40-730 от 17.06.2016 г. на Управителя на НОИ. Отсъствието на ръководителя на ТП на НОИ - Л. е удостоверено с представената заповед № 26704/02.12.2016 г. за разрешаване на платен отпуск. Решението по чл. 117, ал. 3 от КСО е издадено от компетентния орган по материя, място и степен и представлява валиден административен акт. Във връзка с доводите в касационната жалба за "навлизане в чужда компетентност" следва да се отбележи, че в административните производства по КСО се събират допустимите от НПОС писмени доказателства. Съгласно общото административнопроцесуално правило на чл. 40, ал. 2 от АПК доказателствената сила на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Ако в документа има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, компетентният орган при спазване на правилото на чл. 40, ал. 3 от АПК преценява доказателствената му сила с оглед на всички обстоятелства и факти, събрани в хода на производството. Конкретно по отношение на издадените удостоверения по образец е необходимо да се отбележи, че на основание чл. 40, ал. 3 от НПОС те следва да възпроизвеждат данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се изплащателните ведомости на работодателя, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Противоречието с материалноправни разпоредби като основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК поражда невалидност на акта само в случаите, когато при издаването му е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт. В случая издадените административни актове се основават на относимите и приложими към спорното право материалноправни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Възникналият спор относно правилното прилагане на материалния закон не води до нищожност на издадения акт, а само до евентуална незаконосъобразност, която не е била предмет на съдебен контрол поради проявеното от засегнатото лице процесуално бездействие за подаване на жалба в преклузивния 14- дневен срок по чл. 118 от КСО. Оспореното административно решение, издадено по реда на чл. 117, ал. 1 - 3 от КСО, е валиден стабилен административен акт и като е отхвърлил подадената жалба за нищожност, Ловешкият административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,