Решение № 5593 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1852/2016 г.

Решение № 5593 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1852/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, подадена чрез процесуалния му представител Т. К.-В., срещу решение № 13979 от 21.12.2015 г. по адм. д. № 11375/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него съдът е отменил заповед № РД-09-217 от 8.04.2014 г. на министъра на земеделието и храните за определяне на размера на националните доплащания за тютюн за 2013 г. по сортови групи тютюн в частта на т. 1 от нея, а именно: за премираното в периода 2007-2009 г. референтно количество тютюн сортова група "Басми" за тютюнопроизводители с референтни количества до 2 т по 3,00 лв./кг и за тютюнопроизводители с референтни количества над 2 т - по 2,04 лв./кг. Със същото решение съдът е осъдил министерството на земеделието и храните да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски в размер на 1430 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за неговата необоснованост и нарушение на материалния закон. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че съдът не е обсъдил представените писмени доказателства, както и че неправилно е възприел фактите по спора свързани със законосъобразното издаване на заповедта, предмет на жалбата. По изложените съображения в нея юрисконсултът моли, съдебното решение да се отмени. В съдебно заседание прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същевременно прави и възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение, поискано от ответната страна по касация. Ответниците по касация В. Г. П., В. Д. С., К. И. С., М. И. Ш., И. Д. К., всичките от гр. Х., Р. Ц. Г., Ф. М. Г., В. Ц. Г., А. А. Г., Ф. А. П., всичките от с. Г., община Г. Д. и Д. Д. П. от гр. Г. Д., чрез процесуалния си представител адвокат Н. Т., оспорват касационната жалба. В писмения си отговор срещу нея изразяват становище за нейната неоснователност. В него се съдържат възражения противни на направените в касационната жалба възражения. Становището се поддържа от адвокат Т. и в съдебно заседание, която моли, решението на съда да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски в размер на 1000 лв. по представения договор за правна защита и съдействие, с тримата упълномощили я - В. Г. П., В. Д. С. и К. И. С. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по спора, като решението е постановено при спазване на процесуалните правила и на материалния закон. Прокурорът счита освен това, че изложеното в касационната жалба повтаря становището дадено пред тричленния състав и няма отношение към конкретното съдържание на съдебния акт, където съдът обсъжда съответствието на заповедта с критериите по чл. 146 АПК. Становището на прокурора е, че независимо от пространното изясняване на създадения Консултативен съвет към министъра на земеделието и храните, по делото не са представени доказателства за изпълнението на процедурата по чл. 66, ал. 1 АПК, нито относно оповестяването на откритото производство, нито доказателства относно формата на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на заповедта, според чл. 69, ал. 1, т. 2 АПК. Прокурорът сочи, че преценката на съда относно нарушаването на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 2/2011 г. на заповедта, издадена от министъра е правилна и е основание за отмяната й. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Върховният административен съд, трето отделение е бил сезиран с жалба, подадена от единадесет физически лица, всичките представлявани от адвокат Т., срещу заповед № РД 09-217 от 8.04.2014 г. на министъра на земеделието и храните в частта й по т. 1. В тази част министърът е определил размера на националните доплащания за тютюн за 2013 г. по сортови групи тютюн, както следва: за премираното в периода 2007-2009 г. референтно количество тютюн сортова група "Басми" за тютюнопроизводителите с референтни количества до 2 т, по 3,00 лв./кг и за тютюнопроизводителите с референтни количества над 2, т. - по 2,04 лв./кг. Съдът е отменил заповедта в обжалваната й част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателите като производители на тютюн, според представените писмени доказателства имат правен интерес от обжалването на заповедта в тази й част. На следващо място съдът е определил характера на заповедта, като общ административен акт, при издаването на който не са били спазени изискванията на чл. 66 и чл. 69 АПК. Това нарушение на процесуалните правила при издаването на заповедта е преценено от съда като допуснато съществено нарушение. В тази връзка представеният протокол от Консултативния съвет е преценен като негодно доказателство за спазването на процедурата по оповестяването на откритото производство по издаването на заповедта, както и липсата на доказателства за формата на участие на заинтересованите лица в производството. Представеният протокол се отнася за гласуване на ставките за националните доплащания за тютюн за 2014 г., а заповедта е за 2013 г. Съдът е приел освен това, че заповедта на министъра на земеделието и храните е в противоречие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специфичните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, наричана само "Наредба № 2/2011 г." Правомощието на министъра, визирано в чл. 8а, ал. 1, т. 2 препраща към критериите по чл. 3. Според чл. 3, ал. 2 помощта по схемата за национални доплащания за тютюн се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1 - 3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период по ал. 1 съгласно данните за изкупения и премиран тютюн, представени от Фонд "Тютюн". Когато земеделският стопанин не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн. В този текст не е разписано правомощието на министъра да определя други различни критерии освен посочените в нормата. В заповедта си министърът е определил различни стойности за заплащане на премирано количество произведен тютюн от един и същи сорт, каквото правомощие за разграничение по този признак не му е предоставено. Правомощието е за определяне на стойност на килограм. Според съда изключенията и преференциите за всеки вид помощ винаги са конкретно уредени, на нормативно ниво и не могат да се въвеждат от административния орган по целесъобразност. Решаващият състав като е приел, че заповедта в обжалваната й част е издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон я е отменил. Постановеното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението на съда е необосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, които е съпоставил с приложимото материално право и след правилно установената фактическа обстановка е извел правилни и законосъобразни изводи. Неоснователно е и оплакването, че съдът не бил изискал представянето на доказателства относно формирания Консултативен съвет. С определението си от 11.06.2015 г. съдът е указал на ответника да представи доказателства относно реда за оповестяване на откритата процедура за издаване на общия административен акт, като изрично му е посочил и нормата на чл. 66 АПК. Уведомяването включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите за участие на заинтересованите лица. Вместо да изпълни указанията на съда, процесуалният представител на ответника е приложил писмено пълномощно и копие на протокол от 4.04.2014 г. от гласуване на ставките за националните доплащания за тютюн за 2014 г. - Консултативен съвет по тютюна. Протоколът съдържа имена на 23 лица, посочени само с двете им имена, без да е ясно представители на кои браншови организации са те. Отделно от това протоколът се отнася за ставките за 2014 г., докато заповедта, предмет на жалбата, която се позовава на протокола е за ставките за 2013 г. Очевидно такъв протокол за 2013 г. не е бил съставен. Съществен елемент е и обстоятелството, че липсват каквито и да било доказателства относно процедурата по реда на чл. 66 и чл. 69 АПК. В касационната жалба процесуалният представител на министъра на земеделието и храните се опитва да мотивира фактическите обстоятелства, които са послужили за издаването на заповедта, като почти повтаря писмените си бележки, представени при първоинстанционното разглеждане на спора. Така изложеното становище по издаването на заповедта не може да послужи за мотиви на самата заповед. В касационната жалба не се съдържат твърдения относно спазването на разпоредбите на чл. 66 и 69 АПК при издаването на заповедта. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Правилни са и изводите му относно допуснатото нарушение на чл. 3, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наредба № 2/2011 г. Решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от юрисконсулт К. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение, с оглед на изхода на спора. Искането на адвокат Т. за присъждане на разноските, направени от доверителите й е основателно, според чл. 143, ал. 4 АПК. Възражението за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от касатора не следва да се уважава, защото пълномощното е от три физически лица, а договореното и заплатено възнаграждение в размер на 1000 лв. и не може да се приеме за прекомерно както с оглед на броя на упълномощителите, осъщественото процесуално представителство и правна помощ, а така също и с оглед на фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия