Решение № 8636 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7673/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. В. Б. от гр. София против Решение 4142/21.06.2023 г., по адм. дело 1637/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Ответникът - Директорът на териториално поделение на Националния осигурителен институт София град (ТП на НОИ -София - град), чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Сочи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-21-73/01.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което е потвърдено Разпореждане РВ-3-21-01252561/20.12.2022 г., издадено от длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО в ТП на НОИ- София - град. За да отхвърли първоинстанционната жалба Административен съд София град е приел за установено от фактическа страна, че на В. В. Б. са изплатени парични обезщетения по чл. 50, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по болнични листове Е20181631755 за периода от 02.07.2018 г. до 15.08.2018 г. вкл., Е20182032011 за периода от 07.08.2018 г. до 17.09.2018 г. вкл., Е2018168406 за периода от 18.09.2018 г. до 13.11.2018 г. Осигурителните й данни са посочени в Удостоверение по образец приложение 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО в ТП на НОИ - София град и са представени от Интертел ЕООД. По делото няма спор, че след като дружеството е подало по чл. 3, ал. 4 от КСО (по арг. от чл. 54к от КСО) посочената информация, на В. В. Б. са изплатени парични обезщетения в общ размер на 5 441,63 лв. В ТП на НОИ София - град за В. В. Б. са представени от Радио Тангра ЕАД удостоверения по образец приложение 9 към чл. 8, ал, 1 от НПОПДОО с данни относно правото на парични обезщетения по болнични листове Е20181631754 в периода от 02.07.2018 г. до 15.08.2018 г. вкл., Е20182032010 за периода от 07.08.20.18 г. до 17.09.2018 г. вкл., Е20181686405 за периода от 18.09.2018 г. до 13.11.2018 г. вкл.; удостоверение по образец приложение 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО за периода от 14.11.2018 г. до 15.08.2019 г. вкл. Съдът е констатирал в тази насока, че на основание удостоверенията по образци към НПОПДОО, представени от Радио Тангра ЕАД, на жалбоподателката са изплатени парични обезщетения в общ размер на 12 925.39 лв., като при изчислението им, в дохода, от който е определен размерът на паричните обезщетения, е включен и осигурители доход за периода от месец 02.2017 г. до месец 08.2017 г., за периода от месец 11.2017 г. до месец 06.2018 г., съобразно подадената информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО чрез Интертел ЕООД. При осъществен контрол по спазване на осигурителното законодателство и въз основа на Заповед ЗР-5-21-00602640/05.08.2019 г., и Заповед ЗР-5-21-00710841/28.01.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - София град, на Интертел ЕООД е направена проверка по разходите на ДОО. Установено е, че дружеството не е извършвало търговска дейност за 2014 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., доколкото не са регистрирани приходи. В хода на административното производство, на основание чл. 44 - 46 от АПК, във връзка с чл. 108, ал. 2 от КСО, от лицата, за които има подадени уведомления от проверяваното дружество за сключени и/или прекратени трудови договори и данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, е изискано представянето на доказателства и обяснения с цел изясняване на факти и обстоятелства относно извършваната от тях трудова дейност в Интертел ЕООД. Касаторката със своя декларация от 06.07.2020 г. в хода на административното производство е посочила за работно място: обиколка на клиенти и адреси", мобилен офис; лица, с които е работила заедно: Георги Георгиев"; длъжност търговски представител"; както и размера на получаваното трудово възнаграждение 2000 лв., адрес, на който е изплащано трудовото възнаграждение лично, права и задължения съгласно длъжностна характеристика да представлявам фирмата", естество на извършваната работа търговски представител"; лице, което я е запознало с работата Георги Георгиев - управител"; причини за прекратяване на трудовия договор некоректност. В. В. Б. е представила и копие от трудов договор 004/06.02.2017 г., видно от който тя е назначена в Интертел ЕООД на длъжност търговски представител, с работно време 4 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2000,00лв., с дата на постъпване 06.02.2017 г. Въз основа на събраните доказателства и установените при проверката факти и обстоятелства, е издаден Констативен протокол КВ-5-21 -00789104/27.07.2020 г. за извършена проверка по разходите на ДОО на Интертел ЕООД, с който е прието, че липсват доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството за периода от месец 04.2014 г. до месец 06.2020 г., съответно - доказателства за извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени уведомления в регистъра на трудовите договори и данни по чл. 5, ал. 4. т. 1 от КСО в регистъра на осигурените лица. Контролните длъжностни лица са издали Задължителни предписания ЗД-1-21-00789136/27.07.2020 г. за заличаване на подадените от Интертел ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за поименно изброени лица, вкл. и за В. В. Б. за периода от месец 02.2017 г. до месец 08.2017 г., за периода от месец 11.2017 г. до м. 08.2019 г. и за периода от месец 11.2019 г. до месец 12.2019 г. По делото няма данни задължителните предписания да са били оспорени от дружеството осигурител. На това основание и след влизането им в сила за касаторката е постановено служебно заличаване на осигурителните й данни за посочените по-горе периоди и на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. При посочените фактически установявания е издадено и Разпореждане РВ-3-21-01252561/20.12.2022 г. от длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО в ТП на НОИ - София град, за възстановяване на добросъвестно получени парични обезщетения за периода от 02.07.2018 г. до 15.08.2019 г. в общ размер на 10 137,59 лв. Разпореждането е оспорено по административен ред, като е потвърдено с Решение 1040-21-73/01.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ София - град. Първоинстанционният административен съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 3 от КСО, тъй и касаторката не е доказала наличие на предпоставките на чл. 10, ал.1 от КСО, поради което е приел, че не е осъществявала трудова дейност и е нямала качеството на осигурено лице за процесния период от време. Решението е валидно допустимо и правилно. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. С първоинстанционното решение е отговорено на релевираните от касатора възражения, като обосновано са приети за недоказани доводите на касаторката, че е полагала трудова дейност като търговски представител за процесния период от врече, доколкото от нея се иска да възстанови недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания по чл. 50, ал. 1 КСО и нейна е доказателствената тежест да докаже, че е била добросъвестна при получаването им. Хипотезата на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е различна от хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, като според последно посочената норма добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В конкретния случай не е налице тази хипотеза, поради което получените суми за осигурителни плащания подлежат на възстановяване, след като В. В. Б. не е доказала и по арг. от чл. 114, ал.1 от КСО, главно и пълно правопораждащия правото й факт, а именно добросъвестност при получаване на обезщетенията по чл. 50, ал.1 КСО по цитираните по-горе болнични листове. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Върховният административен съд многократно е имал повод да се произнесе, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (в този смисъл са решение 314/2016 г. по а. д. 3171/2015 г. на ВАС, решение 211/2016 г. по а. д. 3681/2015 г. на ВАС, решение 292/11.01.2017 г. по а. д. 14312/2015 г. на ВАС, решение 220/2014 г. по а. д. 12497/2013 г. на ВАС, решение 6656 от 30.05.2024 г. по по адм. д. 688/2024 г., VІ отд. на ВАС и други). Следователно наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникване на осигурително правоотношение, но не винаги. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява трудова дейност. Налага се извод, че лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. В този смисъл е напр. и решение 4901 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. 6817/2019 г. Следва да бъде посочено, че фактическите установявания на контролния орган също не са оборени от касаторката, макар същата в хода на административното производство и по реда на чл. 44 - чл. 46 АПК, да представя сведения и обяснения във връзка с осъществяваната от нея трудова дейност. При извършеното преизчисляване на ПОВН по данните, представени с образци от Радио Тангра ЕАД, е взет предвид както доходът на жалбоподателката от това дружество, така и доходът от Интертел ЕООД за период от 24 месеца преди датата на настъпване на риска. Заличаването на осигурителните данни на лицето по отношение на Интертел ЕООД има за последица и преизчисляването на паричните обезщетения по данните, предоставени в ТП на НОИ София с удостоверения по образци от Радио Тангра ЕАД, тъй като същите следва да бъдат определени само с оглед на дохода на В. Б. от Радио Тангра ЕАД. Правилно административният съд и органите на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на фактическия състав на хипотезата на нормата на чл. 40, ал. 1 КСО. В същия смисъл е съдебната практика на ВАС по сходни казуси: Решение 1600 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 10163/2023 г., VI о., Решение 2357 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. 9025/2023 г., VI о., Решение 3094 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. 9136/2023 г., VI о., Решение 4080 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. 4914/2023 г., VI о., др. Предвид горното, Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на съдебни разноски в полза на Териториално поделение на НОИ София - град, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ-София - град съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - състав на шесто отделение,