Решение № 13163 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10422/2016 г.

Решение № 13163 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10422/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "И. 2003" ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. К., против решение № 1667 от 22.07.2016 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 3360/2015 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03000814002830-091-001/6.07.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 474/2.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за месец август 2013 г. главница 20000 лева и лихва 2187,35 лева. Дружеството е осъдено и да заплати на дирекция "ОДОП" - В. сумата в размер на 1195,62 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е необосновано, постановено е при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Релевирани са касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията, подробно изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 21.11.2016 г. от юрк. С. е депозирана молба, в която моли да се даде ход на делото, оспорва касационната жалба, иска да не бъдат допускани писмени доказателства. Формулирано е искане за спиране на производството по делото предвид висящото производство по ТД № 10/2016 г. на ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата за процесуално допустима. По същество тя е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-03000814002830-091-001/6.07.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 474/2.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за месец август 2013 г. главница 20000 лева и лихва 2187,35 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ, показанията на свидетелите М. К., С. К., Р. П., В. И.. Според решаващия съд в процесния случай предмет на доставката е родово определена стока - амониев нитрат, което означава, че следва да се налице безспорни доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоката от доставчика на получателя, който упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит. От събраните доказателства не се установявало, че доставчикът "А. - М" ЕООД е притежавал съответното количество родово определени стоки и, че ги е прехвърлил на "И. 2003" ЕООД, както и че между "А. - М" ЕООД и предходните доставчици са налице договорени отношения по силата, на които стоката да се достави на жалбоподателя и това да е било осъществено. Липсата на доказателства за извършване процесните доставки на стоки според съда обуславят извод за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В този смисъл съдът се е позовал на Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11. Обжалваното съдебно решение е неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон, при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Възражението адв. Ковачева за нищожност на РА е неоснователно, а РА е валиден акт. Оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предмет на спора пред административния съд е наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС на амониев нитрат от "А. - М" ЕООД и съответно на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаване на право на данъчен кредит. При постановяване на съдебното решение съдът изцяло е възприел констатациите на приходните органи, потвърждавайки като законосъобразен процесния ревизионен акт. Този извод на съда неправилен. В случая няма спор, че съгласно практиката на СЕС не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., G. H. (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. (C-454/98, Сборник 2000, стр. I-06973), цитирани и от първоинстанционният съд. В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, в което СЕС подчертава, че членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне ДДС за доставката на стоки, поради това че в следствие на измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки. От друга страна конкретна сделка може да бъде квалифицирана като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез нея данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като нейн собственик, /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. В обсъжданата по делото хипотеза първоинстанционния съд е отказал право на данъчен кредит по фактурата за доставка на амониев нитрат от "А. - М" ЕООД, аргументирайки се с липса на реално осъществена сделка, предвид констатирани нередовности в депозираните документи от доставчика и неговите поддоставчици, както и поради недоказано транспортиране на стоката до гр. Д.. Следва да се отбележи, че установяването на произхода на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. В тази насока необосновано първоинстанционният съд е приел като аргумент за липса на доставка, че в представените по делото договори липсва клауза "А. - М" ЕООД да е договарял с някой от предходните доставчици: "МХ А. П." ЕООД, "СМРМ Т - И." ООД или "А." RO за доставка на стоката в склад на "И. 2003 ЕООД. Този аргумент е неотносим към доставката между прекия доставчик "А. - М" ЕООД и ревизираното лице. Няма разлика в теглото на предадената стоката на "И. 2003" ЕООД и първичните документи от прекия доставчик "А. - М" ЕООД, а разлики на теглото в документите на предходните доставчици. Предаденото количество от "А. - М" ЕООД на "И. 2003" ЕООД е 200 тона, което количество е установено чрез претегляне на стоката на кантар в Д.. Това се доказва както чрез кантарните бележки, така и чрез свидетелските показания на свидетелите М. К., представител на прекия доставчик "А. - М" ЕООД, шофьорите Р. П. и В. И., извършили превоза, С. К. - служител на "И. 2003" ЕООД, лично разтоварвал стоката. В оспорения РА липсва констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурата или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са събрани доказателства, установяващи обективното извършване на доставките - фактура, приемо-предавателен протокол, пътно- прехвърлителни разписки, товарителници, пътни листи, тахошайби, кантарни бележки, свидетелски показания на лицата участващи последователно в натоварването, транспорта, измерването, предаването и разтоварването на стоката. Частните свидетелстващи документи не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК. Тези документи притежават доказателствена сила, трябва да бъдат ценени поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Липсват други доказателства, например официални документи, на които частните документи да противоречат по своето съдържание и дата. Напротив, събрани са гласни доказателства на които документите кореспондират, експертно заключение, според което счетоводните записвания при РЛ се редовни. Това означава, че процесните счетоводни документи имат съответната им доказателствена сила. Още повече, че издаването на частни свидетелстващи документи е практика и способ за документиране на дейностите в търговския оборот. От друга страна, установените от съда несъответствия не могат да обосноват сами по себе си краен извод за липса на реално осъществени стопански операции. В същия смисъл за получателя - данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, която документира действително осъществена сделка, е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по доставката на амониев нитрат - 200, т. от "А. - М" ЕООД. Процесната доставка не само е заприходена в регистрите съгласно изискванията на счетоводното ни законодателство, но стоката е вложена и изписана в дейността на дружеството - земеделски производител. Основателно е възражението на касатора, че превозът в случая е с краен пункт на разтоварване гр. Д., а не с. В., както неправилно е приел решаващия съд. Доказателства в тази насока са събраните пътни листи и тахошайбите на камионите, осъществили превоза на процесната стока. С оглед горното, изводът на първоинстанционния съд за неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаема доставка по процесната фактура, се явява необоснован и незаконосъобразен. Първоинстанционният съдът е постановил неправилен съдебен акт, който трябва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящият касационен състав на ВАС счита, че следва да бъде постановено друго решение по същество на спора, отменящо решението на административния съд и отменящо РА относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 20000 лева и лихва 2187,35 лева. Разноски: Решението трябва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на дирекция "ОДОП" - В. разноски относно юрисконсултско възнаграждение в размер на 1195,62 лева. С оглед резултата по делото, в полза на касатора се дължат разноски за двете инстанции в общ в размер на 3525 лв., включващи държавни такси, депозит за ССчЕ, адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,