Решение № 8403 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10100/2019 г.

Решение № 8403 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10100/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на П. Д., от [населено място] и на кмета на община В. чрез техните пълномощници срещу решение № 325/19.07.2019 г. по адм. д. № 216/2019 г. на Административен съд В.. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-"Имекс Трейд" ООД в писмено становище чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок, но касационната жалба на П. Д. е процесуално недопустима за разглеждане при следните съображения: По принцип правото на касационна жалба имат страните, участвали в първоинстанционното производство. В случая П. Д. не е била страна в първоинстанционното производство и няма право на жалба. Първоинстанционното решение няма сила спрямо П. Д.. Страни в производството по премахване на незаконен строеж са само лицата, адресати на акта-извършителят на строеж, респективно собственикът и административният орган. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на заповед за премахване на незаконен строеж, поради което не са и страни в съдебноадминистративното производство. Поради това касационната жалба на П. Д. като подадена от ненадлежна страна следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част следва да се прекрати. Касационната жалба на кмета на община В. е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Имекс Трейд" ООД срещу заповед № 45/10.01.2019 г. на кмета на община В., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "навес", шеста категория като изграден без да е разрешен съгласно разпоредбите на ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата се от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта обаче противоречи на материалния закон. От заключението на вещото лице се установява, че навесът би могъл да бъде демонтиран и монтиран на друго място със същото предназначение-навед над вход към търговски обект. Той не представлява самостоятелна постройка на допълващо застрояване, а преместваем обект. Така постановеното решение противоречи на приложимия материален закон. От доказателствата по делото се установява, че на североизточната фасада на триетажна съсобствена сграда над стълбището към сутерена, в който е обособена механа, е реализиран процесния навес. Т. представлява дървена конструкция, стъпваща върху съществуващи ивични основи и прикрепена към външната стена на сградата, която външна стена е обща част. Изграденият навес би могъл да бъде демонтиран и монтиран на друго място със същото предназначение, според заключението на вещото лице. Според изявленията на вещото лице в съдебно заседание навесът не може да бъде преместен в цялост на друго място. Това обаче не опровергава факта, че се касае за строеж. За да се квалифицира един обект като строеж или като преместваем обект, то следва да се изхожда от неговото предназначение. В случая настоящата инстанция не приема, че се касае до преместваем обект, елемент от търговски обект. Не се касае и за преместваем обект "за друга обслужваща дейност". Преместваемите обекти са тези по чл. 56, ал. 1 с предназначение като увеселителни обекти, за административни, търговски и други обслужващи дейности и за временно обитаване като временни обекти. В случая се касае до навес, който не е за друга обслужваща дейност, тъй като обектът изпълнява функциите на навес, а не на някаква обслужваща дейност. Цитираната разпоредба на чл. 56, ал. 1 има предвид обслужваща дейност, а не обект. В случая заповедта е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма-касае се до строеж, който е квалифициран от административния орган като незаконен. Това е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Дали заповедта с оглед наведените в нея основания за незаконност на строежа е съобразена с материалноправните норми, следва да отговори първоинстанционния съд, който следва да подложи на преценка и дали са налице предпоставките за търпимост на същия съгласно пар. 16 ПЗР на ЗУТ и на пар. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. В този смисъл съдът не е изложил никакви мотиви, нито е установил времеизвършването на строежа. С оглед забраната на чл. 220 АПК за касационната инстанция да установява нови фактически констатации се налага отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,