Решение № 127 от 11.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 61/2011 г.

Решение № 127 от 11.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 61/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане (наименовано "жалба") по чл. 420, ал. 2 от НПК от осъдения П. К. Ч. от Сопот, в момента в затвора П., се претендира отмяна на въззивно определение № 1031/23.11.2010 г., постановено по ВЧНД № 2549/2010 г. на окръжен съд - Пловдив, без да се сочат конкретни основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК и без да се формулира съответно искане към ВКС. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените най-общо в искането оплаквания се поддържат, отново без каквито и да е конкретни доводи от служебния защитник на осъдения адв. Ст. З. от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 162 от 28.07.2010 г., постановено по ЧНД № 451/2010 г. на районен съд-Карлово са утвърдени две множества от престъпления, извършени от осъдения Ч., установени с отделни присъди, за които му са наложени общи наказания, като е постановено и отделно изтърпяване на две наказания за престъпления, които са в рецидив с горните две множества и които са били изтърпени от него в посочените периоди. Това определение е било жалено от Ч. без конкретни доводи за визираната в саморъчната му жалба незаконосъобразност и с определение № 1031/23.11.2010 г. по ВЧНД № 2549/2010 г. на Пловдивския окръжен съд то е потвърдено изцяло. В саморъчно изготвеното си искане (назовано от него "жалба") осъденият Ч. навежда оплакване за наличие на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, без да конкретизира съответно искане към касационната инстанция. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 НПК и има за предмет въззивно определение (всъщност решение), което не подлежи на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Утвърдена е в съдебната практика възможността за ново групиране на наказания на осъден с отделни присъди деец - при осъждане за ново престъпление или при установяване на осъждания с присъди, които не са били известни на съда, извършил последното групиране на наказанията му. По настоящето дело инициативата за новото групиране е изходила от осъдения Ч., който е претендирал "акумулация на присъдите ми" (виж молбата му от 12.11.2009 г.). По образуваното ЧНД № 814/2009 г. на районен съд-Карлово с определение № 322/03.12.2009 г. е извършено ново групиране на наказанията му по 17 присъди. Това определение е отменено с решение № 24 от 03.02.2010 г. по ВЧНД № 3459/2009 г. на окръжен съд-Пловдив заради нарушено право на защита на осъдения - неосигуряване на същия служебен защитник, в нарушение на чл. 94, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро от НПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото с определение № 72/30.03.2010 г. по ЧНД № 86/2010 г. на районен съд-К. е извършено групиране на наказанията на Ч., но поради смъртта на председателя на съдебния състав то е останало без дължимите се мотиви за съображенията на съда, постановил го само в диспозитив. Поради тази причина, с решение № 174/25.06.2010 г. по ВЧНД № 2162/2010 г. това определение е отменено и делото за втори път е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При поредното (трето) разглеждане на искането на осъдения с определение № 162 от 28.07.2010 г. по ЧНД № 451/2010 г. състав на районен съд-Карлово се е произнесъл по възможността за групиране на наказанията по последните му две осъждания по НОХД № 517/2009 г. и по НОХД № 492/2009 г., и двете на районен съд-К., както и възможността към тях да се присъедини и наказанието по НОХД № 156/2008 г. на същия съд, каквато Ч. е претендирал, позовавайки се на предишно групиране (но само с наказанието по първото НОХД) по ЧНД № 624/2009 г. на районен съд-Карлово, определението по което № 235 от 01.10.2009 г. не е било оспорено и е влязло в законна сила на 16.10.2009 г. При проверката на третото поред определение на районен съд-Карлово по бланкова жалба на Ч., въззивният окръжен съд-Пловдив с "определение" (но по съществото си постановено по реда на Глава 21 от НПК "решение") е потвърдил изцяло становището на първоинстанционния съд и този негов съдебен акт е предмет на искането на осъдения Ч. по настоящето производство пред ВКС по реда на Глава 33 от НПК. Претенцията на Ч. за включване във "втората кумулативна верига" (всъщност вече "трета" - с наказанията му по присъдите по НОХД № 517/2009 г. и НОХД № 492/2009 г. на К., последната влязла в сила на 04.11.2009 г., след която е и направеното първоначално искане за групиране от 12.11.2009 г., описано по-горе) на осъждането му по НОХД № 156/2008 г. на районен съд-К. с наказание от 2 години лишаване от свобода, което било изтърпяно и да се приспадне от общото за това множество наказание от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК на 3 години и 11 месеца лишаване от свобода, е неоснователно, тъй като то вече е било включено в множеството на осъжданията му по други шест НОХД, спрямо деянията по които последните му две деяния по НОХД № 517/2009 г. и НОХД № 492/2009 г. са в рецидив. Последните, групирани, са оценени като недостатъчни за поправянето и превъзпитанието на Ч. и е приложен чл. 24 от НК с увеличение от 1 г. лишаването от свобода. Или, отнасянето на осъждането му по НОХД № 156/2008 г. към всъщност второто множество от престъпления, за което му е било наложено наказание, включително с приложението на чл. 24 от НК с увеличение от 8 месеца, общо от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, което вече е и изтърпяно, е по-благоприятното за него съчетание на отделните му осъждания и претенцията му за корекция на атакуваното въззивно "решение" е неоснователна. Няма наведени доводи за несправедливост на последно наложеното му общо наказание за престъпленията по НОХД № 517/2009 г. и НОХД № 492/2009 г. на КРС и ВКС не дължи произнасяне в тази насока. Поради изложеното искането на Ч. се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 424, ал. 1 от НПК