Решение № 4738 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 599/2021 г.

Решение № 4738 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 599/2021 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Д. като процесуален представител, срещу решение № 2973 от 16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1247/2018 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта за изменение на ПУП – ПРЗ. Претендира разноски.

Ответникът – П. Б., чрез пълномощника си в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Д. К., чрез адв. Д., изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Ответниците – Г. М., П. С., С. С., И. С., Д. С., Г. П., Т. Г. не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № РА50-569/09.09.2016 г. на главния архитект за Столична община, с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 136, ал. 1, във вр. чл. 15, ал. 1, изр. 2 и чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, чл. 115, ал. 1 и 2 ЗУТ, чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4, чл. 31, ал. 1, 4, 5, чл. 32 и чл. 33 ЗУТ във вр. с Приложение № 2 към чл. 81 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО, т. 6 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО и протокол на ОЕСУТ е одобрен проект за:

1. Изменение на план за регулация на местност "в. з. Беловодски път", кв. 4, УПИ XI-339 за създаване на нов УПИ XI-78 по границите на поземлен имот с идентификатор 68134.1939.78 и свързаното с това изменение на общите регулационни граници на УПИ VI-337, 338 и VII-340 и изменение профила на улица по о. т. 110 до о. т. 111 и по о. т. 109 до о. т. 110, съгласно приложения проект по зелени и кафяви линии, цифри и зачертавания.

1. Изменение на план за застрояване на местност "в. з. Беловодски път", кв. 4, потвърждаване на съществуващото застрояване и предвиждане на ново конкретно застрояване с нискоетажна, свободно стояща сграда в нов УПИ XI-78, съгласно приложения проект с корекциите във виолетов цвят и без допускане на намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица.

С обжалваното решение заповедта е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия от кмета на Столична община, в установената форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неговата материална незаконосъобразност. Излага съображения, че главният архитект на Столична община се произнася, без да изясни всички относими по случая факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 АПК, както и при нарушени права на надлежни заинтересовани страни, засегнати от одобрените изменения за участие в административното производство и при липса на разглеждане на възраженията на депозиралите такива.

Съдът е приел, че заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, според която разпоредба, за одобреното изменение е необходимо съгласието на всички собственици и носители на вещни права върху имоти, предмет на плана. Приел е, че такова съгласие липсва от страна на Б., която се явява носител на ограничени вещни права, като собственик на съществуващата сграда в новообразуваното УПИ XI-78, както и липса на съгласие от Г. П., който се легитимира, като собственик на съседното УПИ VII-340, граници на което също се променят с одобреното в процесната заповед изменение. Прието по отношение на предвиденото в заповедта изменение на уличната регулация е, че Столична община, като собственик на улицата, е следвало да бъде конституирана като страна в административното производство. Това не е с сторено от органа, издател на заповедта, като е установено, че съответно липсва съгласие от общината за одобрения ИПРЗ. Приел е също, че за съществуващото застрояване в имота е необходима отделна процедура за потвърждаването му, чрез допускане изработването на проект, приемане и обсъждане на възражения и одобряване на проекта от ОЕСУТ, както и, че в одобрения в заповедта план е предвидено само новото застрояване в имота. Предвид представените доказателства и приетите заключения по допуснатите съдебно-технически експертизи, съдът е обосновал извод, че не става ясно, кой е действащия РП и ПЗ за УПИ XI-339. Приел е, че съществуващото застрояване в новообразуваното УПИ не е нанесено в кадастралната карта правилно, нито като граници, нито като местоположение. Прието е, че от страна на административния орган не е събрана необходимата информация относно комуникациите, разположени в самия имот, както и тези разположени на самата улица. Приел, че допуснатото минимално разстояние между двете сгради на съществуващата в новообразуваното УПИ и новата по проект няма да бъде спазено поради неправилно отразеното съществуващо застрояване в кадастралната карта, което съответно води до неправилно определени отстояния между двете сгради.

В тази връзка са дадени указания на главния архитект на Столична община да събере посочените доказателства, във връзка с установяване на действащия за УПИ XI-339 регулационен план, в графиката на изменения план за застрояване да се потвърди съществуващото реално строителство, като всичко това бъде съобразено с отстраняване на безспорно констатираните грешки в приложената кадастрална карта и кадастрални регистри. Следва органът да се съобрази и събере съответната информация за комуникациите, разположени на улицата и в самия имот, както и да се конституира Столична община като собственик на улицата, чиято регулация се променя с одобрените планове и се даде възможност на всички засегнати от промените да се запознаят с проекта, ведно с частта за потвърждаване на съществуващото строителство, както и да се разгледат по същество направените от тях възражения, и да се изследват отстоянията между съществуващата сграда в имота и сградата в съседното УПИ VII-340. По тези съображения първоинстанционният съд отменя заповедта и връща преписката на органа за ново произнасяне от фазата на депозиране на заявлението от 13.02.2013 г., с което е внесен проекта за изменение на ПУП – ПРЗ.

Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените съображения:

Видно от обстоятелствената част на оспорената заповед, изменението на регулационния план е на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, следователно регулационните граници следва да са разположени спрямо тези по влязлата в сила кадастрална карта. В настоящия случай от заключението на вещото лице Б. е установено, че това не е така, тъй като новият завой в югоизточния ъгъл на имота не е съобразен с кадастралните граници по одобрената КККР от 2010 г. Тоест в случая с оспорения план за регулация границите на новообразуваното УПИ XI-78 не минават по кадастралните граници, което обосновава извод, че не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Освен това, в оспорения план за регулация не става ясно каква част от имота се отнема за улица, което също води до обоснован извод, че границите на новообразуваното УПИ не минават по кадастралните такива. Основателни се явяват съображенията на касатора, че неправилно съдът приема, че основанието на което е издадена заповедта е това по чл. 134, ал. 2, т. 6, което визира съгласие на всички заинтересовани собственици на имоти и носители на вещни права. Видно от заповедта, това основание е посочено по отношение на плана за застрояване, от друга страна то също не е налице, поради липса на съгласие от страна на Б., като носител на вещни права върху съществуващата в новообразувания имот сграда.

По принцип нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК следва да бъдат взети предвид, ако са настъпили до решаване на делото по същество. Нормата на чл. 142, ал. 1 и 2 АПК изискват съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява според релевантните факти, съществували към момента на издаването му, а последващите факти се вземат предвид, само ако променят съществувалото към издаването на акта правно положение. В разглежданата хипотеза "новият факт" се явява изменение на кадастралната карта, с което се изменя местоположението и конфигурацията на построената в новообразуваното УПИ XI-78 сграда. Първоинстанционното решение с което е отхвърлена жалбата на собствениците на новообразувания имот, срещу допуснатото изменение в кадастралната карта относно съществуващото в имота строителство е потвърдено с решение № 15577 от 15.12.2020 г. по адм. дело № 7621/2020 г. по описа на Върховния административен съд. При изготвянето на допуснатите по делото съдебно-технически експертизи е даден обоснован отговор по приетите заключения на вещите лица, че съобразно новото отразяване на сградата в кадастралната карта, за да се спазят изискуемите отстояния между съществуващата сграда и предвиденото ново застрояване в имота, то основата на новата сграда трябва да е 3. 70 м., което е невъзможно. Поради това "новият факт" променя съществено съществуващото към момента на издаване на процесната заповед правно положение. Одобрения план за застрояване с обжалваната заповед се явява несъобразен с действителното положение и конфигурация на заварената в имота сграда. Предвиденото в обжалваната заповед застрояване с нова сграда, при съобразяване на новоотразеното в кадастралната карта местоположение и конфигурация на съществуващата сграда е невъзможно. Поради това обжалваното решение в отменителната му част е постановено при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал и съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението се явява материално и процесуално законосъобразно.

Решението следва да бъде отменено в частта, с която делото се връща като преписка на административния орган за ново произнасяне, тъй като в настоящия случай, производството пред органа не се е развило служебно, а по направено искане на заинтересованите лица. Поради това, следва, че след отмяна на обжалваната заповед, заинтересованите лица имат възможността да направят ново искане за одобряване на изменение на ПУП, като се съобразят с всички новонастъпили факти и обстоятелства.

Предвид изхода на спора е основателно направеното своевременно искане от ответника П. Б. за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 750 лв.

Искането на жалбоподателя - главния архитект на Столична община за присъждане на разноски предвид изхода на спора е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,