Решение № 14357 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13110/2014 г.

Решение № 14357 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13110/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от министъра на образованието и науката, представляван от юрисконсулт Веселин Атанасов против решение № 10474 от 29.07.2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение по адм. дело № 4652/2013 г., с което се отменя по жалбата на Радка Железова Желева от гр. Смолян заповед № РД-10-128/26.02.2013 г. на министъра на образованието и науката. Поддържат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Радка Железова Желева, в представен от процесуалния си представител писмен отговор и в откритото съдебно заседание лично, взема становище за неоснователност на жалбата и моли постановеното от тричленния състав на ВАС решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставен в сила. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия на ВАС, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на Радка Железова Желева от гр. Смолян срещу заповед № РД-10-128/26.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която е прекратено служебното й правоотношение като началник на отдел "Инспектиране и организационно-методическа дейност" /ИОМД/ в Регионален инспекторат /РИО/ - Смолян, на основание чл. 107, ал. 2, във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. След като е обсъдил фактическата обстановка, доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът е приел жалбата за основателна и е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл форма, но при незаконосъобразно проведена процедура по оценяване на Радка Железова Желева. Съдът е приел, че от представените по делото формуляри за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността на Радка Желева са фиксирани различни периоди на оценяване на лицето, не даващи възможност на съда да направи извод за точно определеният период на оценяване. Посочено е още, че от формулираните цели в изготвения от оценяващия индивидуален план обаче, за които страните не са постигнали съгласие, не може да се направи извод, че същите отговарят на изискването - Целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Направен е и извод, че сочените в междинната и крайна оценка - мотиви за изпълнение- са най-общи- "пълно неизпълнение", респективно частично изпълнение - една единствена задача и отново - пълно неизпълнение на останалите - не дава възможност за обективен и самостоятелен анализ на изпълнение на служебните задължения от страна на Желева. При тези констатации жалбата на Радка Желева е приета за основателна и е отменена заповед № РД-10-128/26.02.2013 г. на министъра на образованието и науката. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Установените факти са оценени във връзка с правилно издирените и приложени материални норми на ЗДСл и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Съдът правилно с оглед установеното разминаване в периодите на оценяване в различните формуляри е направил извод за невъзможност да се определи точният период на оценяване. Обоснован е и изводът, че в случая изискванията на Наредбата не са изпълнени, тъй като в противоречие с нормата на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА в работния план не са посочени конкретни и постижими цели, а възпроизведените цели са формулирани общо, който извод не се опровергава и от касационния жалбоподател. Липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, прави невъзможна проверката за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване, което опорочава оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигането на целите в работния план. В случая посочените от оценяващия общи мотиви за изпълнение не предоставят възможност за обективен анализ на изпълнение на служебните задължения от страна на служителя. Установените нарушения при издаване на заповедта са достатъчно сериозни да обосноват изведения от съда извод за незаконосъобразност на административния акт. Предвид изложеното и при служебната проверка за правилността на решението не се констатират основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е на касационния жалбоподател разноски не се дължат, а ответникът не е претендирал присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия