Решение № 11601 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2011 г.

Решение № 11601 от 19.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Андреев Георгиев от гр. София против решение № 3639/15.11.2010 г., постановено по административно дело № 3150/2010 г. по описа за 2010 г. на Административен съд София-град. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на производствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което спорът бъде решен по същество чрез отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба чрез юрк. Захариева оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административния съд София-град е образувано по жалба на Тодор Андреев Георгиев от гр. Русе против заповед № АЗ-5561/5.11.2007 г. на директора на Национална служба "Полиция"-МВР, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е освободен от служба в Министерството на вътрешните работи за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и поведение, несъвместимо с морала, уронващо престижа на службата в МВР, злоупотреба с власт и използване на служебното положение за лична изгода или изгода за трети лица. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля оспорването по жалбата на Георгиев срещу заповедта за дисциплинарно наказание "уволнение", като приема, че жалбоподателят се възползва от правомощията си и от служебното си положение, след като разполага с информация за подготвяна кражба на гориво, част от което е предназначена за него и не предотвратява престъплението, с което нарушава етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (т. 31 във връзка с т. т. 7 и 8 от Етичния кодекс) и допуска извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР като уронва престижа на службата. Прието е в съдебния акт, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата по закон писмена форма и спазване на изискванията за реквизити на заповедта, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и изискванията на материалния закон. Така постановеното решение е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторът поддържа материална незаконосъобразност на решението на административния съд поради приетото правилно приложение на посоченото в заповедта материалноправно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Въпреки оспореното от жалбоподателя нарушение, действията, посочени в заповедта, квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина са безспорно извършени, както правилно приема първоинстанционният съд. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е извършено пред съда с насрещно доказване. Същите са установени както в хода на административното производство, така и при съдебното оспорване. Що се отнася до незначителните несъответствия в показанията на разпитаните пред съда свидетели-Тодор Печев и Стефан Колев и показанията на същите свидетели дадени в административното производство пред дисциплинарнонаказващия орган по отношение на извършеното дисциплинарно нарушение, настоящата инстанция намира, че при преценката на доказателствата по делото административният съд не допуска нарушение на съдопроизводствените правила поради игнориране на свидетелските показания, дадени пред съда. Свидетелските показания, събрани по делото, са обсъдени през призмата на всички останали доказателства по него. В мотивната част на съдебния акт са изложени подробни аргументи в подкрепа на крайния извод за законосъобразност на административния акт, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. При това положение изводът на съда за установеност на действията, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина е правилен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция. Водим от изложеното, Върховният административен съд, пето отделение