Решение № 14826 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2013 г.

Решение № 14826 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на началника на РДНСК Югозападен район против решение № 2576/17.04.2013 г. по адм. дело № 8759/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЗР-260/31.07.2012 г. относно премахването на монолитен гараж, намиращ се в гр. София, ул. "Твърдишки проход" № 9, УПИ ХIII-479, кв. 81а, м. "Красно село - Стрелбище - урб. Бл. 32" по плана на гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна Венцислав Костадинов Кръстев от гр. София оспорва жалбата. Веселин Костадинов Кръстев не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваната част от решение, административният съд приема, че масивният гараж е търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, като е допустим по действалите при изграждането му през 1994 г. правила и норми. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорената заповед, с която е разпоредено премахването на процесния строеж, е издадена на 31.07.2012 г. и съответствието й с материалния закон се преценява към този момент, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Тогава материалноправната уредба на търпимите и на неподлежащите на премахване строежи е в § 16 ПР на ЗУТ. Процесният гараж е извършен през 1994 г. (попада в периода 30.06.1998 г. до обнародването на ЗУТ на 2.01.2001 г.) и за да не подлежи на премахване следва да отговаря на материалноправните условия на § 16, ал. 3 - да е допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ, и да е деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ (2.01.2001 г. до 2.07.2001 г.). Последното условие не е налице, поради което, към датата на издаване на заповедта, не може да се признае, че строежът не подлежи на премахване. Неправилно първоинстанционният съд приема, че приложимият материален закон е този на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Нормата има материалноправен характер и при липсата на изрична норма за обратно действие тя е приложима само спрямо актовете, издадени след влизането й в сила, каквато процесната заповед не е. Решението постановено в нарушение на материалния закон е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на заповедта относно премахването на монолитния гараж. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,