Решение № 10722 от 30.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1116/2017 г.

Решение № 10722 от 30.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1116/2017 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Къртис Балкан" ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител, против Решение № 2099/27.10.2016 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1614/2016 г, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 32-81502/24.03.2016 г., издадено от началника на Митница Варна, потвърдено с Решение № Р-251/03.05.2016 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не e обсъдил всички доводи и съображения, по-конкретно не е обсъдено изразеното становище, че внасяните "сушилни за съхранение на ел. компоненти" не са и не биха могли да бъдат обект на лицензионни и роялти такси, до колкото за тях не е налице и условието по чл. 157, § 1 от Регламент 2454/93. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил всички налични доказателство по делото и че същият е нарушил разпоредбите на чл. 157, § 2, първо тире и на чл. 158, § 1 от Регламент 2454/93, вр. чл. 32, § 1, б. "в" от Регламент 2913/92. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният административен акт. Алтернативно, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане, с оглед оценката на представените доказателства на електронен носител. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Варна, чрез процесуалния си представител, в подаден писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Претендира юрисконсулстско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол в производството пред АСВ е било Решение № 32-81502/24.03.2016 г., издадено от началника на Митница Варна, потвърдено с Решение № Р-251/03.05.2016 г. на директора на Агенция "Митници". След извършена проверка в рамките на последващ контрол на основание чл. 78, § 2, вр. чл. 13 - чл. 16 Регламент /ЕИО/ 2913/92 и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е изготвен доклад с № BG005800/1/17/17.12.2015 г. В хода на проверката е представен договор за заплащане за правото на използване на патент сключен между "Къртис - Балкан" ЕООД и "Къртис Инструментс Инк", влязъл в сила на 01.02.1996 г, със срок на действие 10 години. Към цитирания договор са представени три броя анекси от 02.01.2006 г, предвиждащ продължаване на срока на договора за роялти с 10 години, считано от 01.01.2006 г; и анекси от 01.09.2006 г. и 01.09.2010 г, които изменят основния договор за заплащане за правото на използване на патент по отношение на размера на роялтите. Според клаузите на договора се установява, че "Къртис-Балкан" ЕООД заплаща правото на използване на патент на всяко тримесечие, въз основа на отчетите за продажбите на продуктите, включващи компоненти, за които се заплаща възнаграждение за правото за ползване на патент. Нормата на чл. 32, § 1, б. "в" от Регламент 2913/92 гласи, че при определяне на митническата стойност се прибавят роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези роялти и лицензионни такси не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена. Спорът е дали таксите са свързани с остойностяваните стоки и дали касаторът ги дължи пряко или косвено като условие за продажбата. Условията на чл. 157, § 1 и чл. 159 от Регламент № 2454/93 са изпълнени, доколкото роялти такса е дължима и заплатена за правото да се ползва патентното право на територията на Р. България с търговска марка, поставена преди внасянето, за което е заплатена роялти такса и дружеството не е свободно да получи такива стоки от друг доставчик, освен от "Къртис Инструментс ИНК" или друг свързан с него продавач. Както вече беше посочено, спорът между страните е преди всичко за изпълнението на условието на § 2 на чл. 157 от Регламент № 2454/93, а именно лицензионното плащане да е свързано с оценяваните стоки и да представлява условие за продажбата на тези стоки. Според чл. 161, § 1 от Регламент № 2454/93, когато методът за изчисление на размера лицензионната такса зависи от цената на внесените стоки, може да се приеме, ако няма доказателства за противното, че плащането на тази лицензионна такса е свързано със стоките, подлежащи на митническа оценка. Митническият орган е посочил, че към дружеството неколкократно е отправяно искане за предоставяне на доказателства, което не е било изпълнено, като това налага извода, че органът законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 84и, ал. 1, т. 4 ЗМ. Относно условието, регламентирано в чл. 32, § 1, б. "в" от Регламент 2913/92, роялти таксите да са условие за продажбата: Основният довод на касатора е, че "сушилните за съхранение на ел. компоненти" не са условие за продажбата, тъй като не влизат в производствения процес. Както беше посочено вече, роялти таксите според клаузите на договора се дължат и плащанията за тях са направени с оглед предоставяне правото на ползване на патент, по отношение на които търговските марки са собственост на "Къртис Инстриментс Инк" САЩ. Независимо че роялти такси се дължат и заплащат по договор, който е различен от този за доставката, същите са във връзка с продажбите на тези стоки на територията на страната. Видно от уговорките между страните по договора за неговото прекратяване, същият се прекратява по всяко време от страна "Къртис Инструментс Инк" ако "Къртис-Балкан" ЕООД не извърши договорените плащания или ако продава продуктите, съдържащи компоненти, за които се заплаща възнаграждние за ползването на патент извън собствените пазарни територии., т. е. неплащането на дължимите роялти такси би довело за касатора до загуба на правото на ползване на патент на територията на Р. България. Следователно то може да се счита за условие за доставката, дотолкова, доколкото съществува връзка между него и покупките на стоките. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 300 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение