Решение № 7877 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12780/2009 г.

Решение № 7877 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12780/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на правосъдието против Решение № 49 от 22.06.2009 г. по адм. дело № 7301/2008 г. на Административен съд - София град, с което е отменена Заповед № ЛС-04-1055/05.11.2008 г. на същия орган, с която е отказано вписването на сдружение "Институции за професионално обучение и квалификации", гр. Габрово в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие със закона, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът - сдружение "Институции за професионално обучение и квалификации", гр. Габрово не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че въпреки че е издадена от компетентния орган и в съответната форма, заповедта на заместник- министъра на правосъдието подлежи на отмяна, тъй като е постановена в нарушение на закона. Подробно аргументирано е и заключението на съдебния състав, че административният акт е постановен без да се налице предвидените нормативни основания за това. С оспорената Заповед № ЛС-04-1055/05.11.2008 г. заместник-министъра на правосъдието отказва да впише в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност сдружение "Институции за професионално обучение и квалификации", гр. Габрово, тъй като предвидения в чл. 38, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) двумесечен срок за извършване на регистрацията на сдружението е изтекъл. Юридическото лице е регистрирано с решение № 143 от 22.07.2008 г. на Габровския окръжен съд (решение по ф. дело № 25/2008 г., удостоверение по същото дело на Габровския окръжен съд), а заявлението за извършване на общественополезна дейност с обстоятелствата по чл. 45, ал. 2 от ЗЮЛНЦ е представено за вписване на 13.10.2008 г. Съобразявайки установените по делото факти и изложените в заповедта мотиви, първоинстанционният съд достига до правилния извод, че административният акт е издаден в нарушение на действащата нормативна уредба. Законът за юридическите лица с нестопанска цел предвижда няколко основания за отказ за вписване в регистъра, регламентирани в чл. 45, ал. 4 от закона. Според цитирания текст вписване в регистъра за извършване на общественополезна дейност се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано в регистъра на компетентния съд или ако неговата дейност противоречи на закона. Тези предпоставки в случая не са изпълнени, а пропускането на срока по чл. 38, ал. 3 от закона не попада в категорията на предвидените от законодателя основания за отказ за вписване в Централния регистър за вписване на юридическите лица с нестопанска цел. Поради това като приема, че издаденият само на това основание отказ на административния орган да извърши вписването е незаконосъобразен, първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който кореспондира с нормативната уредба. Правилно е и заключението на Административен съд - София-град, че двумесечният срок по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ за вписване на юридическите лица в Централния регистър на юридическите лица за общественополезна дейност е инструктивен. Този извод се налага от редакцията на цитирания текст и от разпоредбата на чл. 45, ал. 8 от закона, регламентираща последиците за юридическото лице, които настъпват от момента на вписването (актът на вписване придава публичност на дейността на юридическите лица и създава възможност за ползване на облекчения по закона). В подкрепа на изложеното и е обстоятелството, че законодателят предвижда възможност за юридическо лице, чието вписване е заличено да направи повторно искане за вписване (чл. 49, ал. 1 от ЗЮЛНЦ). Допуснатата възможност за повторно включване в регистъра обосновава извода, че изтичането на срока по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ не преклудира правото на юридическите лица да искат вписване в централния регистър за общественополезна дейност и съответно отказът на административния орган да извърши вписване само на това основание е в противоречие със закона. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводите на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че заповедта е издадена от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но е незаконосъобразна, тъй като не са налице основания да се откаже вписване на сдружението в Централния регистър на юридическите лица за общественополезна дейност. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със събраните доказателства. След анализ на същите и на нормативната уредба съдът съвсем закономерно достига до извода, че заповедта на административния орган е постановена в противоречие с изискванията на закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение