Решение № 2525 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12482/2011 г.

Решение № 2525 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12482/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна, против решение № 2053/12.08.2011 г., постановено по адм. дело № 974/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-017/11.01.2011 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Местни данъци" при община Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Преслав Ангелов Петров от гр. Варна, чрез пълномощника адв. Виктория Неделкова оспорва жалбата, като излага подробни съображения за правилност на решението в писмен отговор и молба по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и доказателствената им сила, въз основа на което е направил необоснован извод, че задължението на лицето е платено. Счита, че съдебното решение следва да бъде отменено, а жалбата против АУЗД - отхвърлена. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отменен по жалба на Преслав Ангелов Петров акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-017/11.01.2011 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Местни данъци" при Община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-023/28.02.2011 г. на директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания АУЗД неправилно са определени задължения за такса битови отпадъци за притежавания от лицето имот в гр. Варна, м. "Евксиноград" за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Според съда представените от лицето платежни документи с печат на община Варна - имуществени данъци, и подпис на длъжностното лице за заплатени суми за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., не са неистински, тъй като имат печат на общината и подпис на служител на общината, поради което удостоверяват, че платеца е внесъл пред лицето, положило подписа и печата, сумата посочена в платежния документ. Приел е за безспорно, че сумата, посочена в платежните документи е предадена от жалбоподателя на това лице в качеството му на служител на общината. Липсата на номер върху документите, както и факта, че сумите, посочени в тях не са описани в листите на събирачи не прави документите неистински. По съображения в този смисъл съдът е приел, че въпреки оспорването на въпросните документи от представителя на административния орган, същите не са неистински. Относно представеното от жалбоподателя удостоверение за липса на задължения по ЗМДТ № УД 102856/07.10.2010 г., издадено от община Варна, съдът е приел, че представлява официален документ по арг. от чл. 179 ГПК и обвързва съда с материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти, че към датата на издаването му жалбоподателят не е имал задължения по ЗМДТ за посочения имот. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно, че през 2008 г., 2009 г. и 2010 г., за които са определени процесните задължения за такса за битови отпадъци, Преслав Ангелов Петров, ответник в настоящото производство е бил собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м. "Евксиноград", ул. 14, № 23А, за който е подал декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 74-23-2893/23.09.1999 г. и вх. № 0306023378/21.12.2006 г. По делото не се спори също относно техническите характеристики и параметри на имота, имащи значение за определяне на данъчната оценка съгласно приложение № 2 към ЗМДТ, съответно - относно размера на данъчната оценка на имота, която според действащите редакции на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Варна, приета от Общинския съвет, е определена като основа за изчисляване на задължението за такса битови отпадъци, при прилагане на определените ставки за всяка от годините. При тези данни по делото не съществува спор относно размера на задълженията за трите години, така както е определен в АУЗД: за 2008 г. - 275,17 лв., за 2009 г. - 228,93 лв. и за 2010 г. - 228,93 лв. Спорът по делото е свързан единствено с въпроса дали посочените задължения са платени. Първоинстанционният съд е дал неправилен отговор на този въпрос. Задължението за такса за битови отпадъци е публично общинско вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, което според чл. 178, ал. 1 ДОПК може да бъде платено в брой или безкасово по съответната сметка. В чл. 7, ал. 2 ЗМДТ също е посочено, че местните такси се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на този закон. В съответствие с тези способи за плащане данъчнозадълженото лице, което твърди, че е осъществено плащане на задължението, следва да представи съответен документ, като при плащането в брой това може да бъде приходна квитанция или разписка, при безкасовото плащане - извлечение от банков превод, бордеро, пощенски запис или други. В случая оспорващият административния акт Преслав Ангелов не твърди, че е платил безкасово. Твърденията му са, че е платил в брой, като плащането на сумите е направено на служител на общината, за което представя 3 броя писмени документи, озаглавени: "За платени данъци за 2008 г.", "За платени данъци за 2009 г." и "За платени данъци за 2010 г.", както и удостоверение за наличие или липса на задължения изх. № УД 102856/07.10.2010 г., издадено от орган по приходите при община Варна. Във връзка с преценката на доказателствената сила на тези документи съдът е направил изводи, които са необосновани и противоречат на приложимите процесуални и материалноправни норми. Представените три броя писмени документи /наречени от жалбоподателя и в мотивите на съдебното решение "квитанции", "приходни документи" или "касови бележки"/ са оспорени от юрисконсулта на ответната страна в съдебно заседание на 20.04.2011 г., като във връзка с това оспорване съдът е дал неправилни указания относно разпределението на доказателствената тежест. Съобразно правилата на чл. 193 ГПК, приложими на основание чл. 144 ГПК, при оспорване на истинността на писмен документ доказателствената тежест е в зависимост от това какъв е документа, който се оспорва /официален или частен/, от кого се оспорва - дали от страната, която го представя или от другата страна, както и в зависимост от това дали е подписан от страната, която го оспорва. Съдът е дал указания, че доказателствената тежест при оспорване на касовите бележки е на ответника. Указанията, които са дадени от съда биха били правилни, ако оспореният документ е официален - чл. 193, ал. 3, изречение първо ГПК. Представените писмени документи обаче не могат да бъдат приети за официални документи, тъй като не отговарят на изискванията по чл. 179, ал. 1 ГПК, който предвижда, че официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Всъщност в мотивите на обжалваното решение съдът не се е произнесъл ясно относно вида на оспорените документи. В оспорените документи не са посочени имената на лицето, което ги издава. В този смисъл не може да бъде преценено дали съответния документ е автентичен, тъй като такъв е документа, който носи подписа на лицето, посочено като негов издател. Документите нямат дата на издаване и поради това не може изобщо да се установи кога са издадени и да се прави преценка за достоверността на датите им. В трите документа е посочено, че данъците са платени с квитанции, съответно ПЛ № 1/24.09.2008 г., ПЛ № 1/09.03.2009 г. и ПЛ № 1/09.03.2010 г. Датите на тези квитанции обаче не могат да бъдат приети за дата на издаване на съответния документ, озаглавен "За платени данъци за .... година". От данните, установени при извършената проверка, обективирани в доклад изх. № 1783/23.04.2010 г., съставен от членовете на комисията за извършване на проверка на основание писмо изх. № 1783/12.04.2010 г. на директора на дирекция "Местни данъци" до началника на отдел "Касови и безкасови приходи", потвърдени и от доказателствата, представени по делото със съпроводително писмо изх. № МД11-94П/4/10.05.2011 г. /вх. № 10753/12.05.2011 г. на съда/, заедно с писмен отговор на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна, се установява, че за задълженията за такса за битови отпадъци, дължими от Преслав Ангелов за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. няма постъпили плащания нито в брой, нито по безкасов път; в използваната към съответния момент информационна програма е извършено записване на плащане на задължението по банков път, като осчетоводяването е извършено от служителя Корнелия Атанасова Петкова за първата година и от Веселин Колев Колев - за другите две години, като същите не са имали правомощието да извършват такива записвания; посоченото осчетоводяване като несъответстващо на обективно осъществено плащане е сторнирано, за което е съставен протокол № 337/24.11.2010 г. Следователно, по делото не е установено обективното съществуване на квитанции с номера и дати, които са посочените в оспорените документи, озаглавени "За платени данъци за ....година", нито за плащане на каса, нито за плащане по банков път /според цитираното по-горе становище съкращението "ПЛ" в номера означава "платежно нареждане", а жалбоподателят - ответник в настоящото производство, изобщо не твърди да е плащал по банков път/. По делото няма доказателства, от които да се установи дали оспорените документи са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му. "В кръга на службата" означава документът да е издаден при упражняване на държавноправна компетентност от съответното длъжностно лице, т. е. в кръга на удостоверителната компетентност на издателя на документа. Следва да се отбележи, че този въпрос изобщо не е обсъждан от първоинстанционния съд, въпреки твърденията на ответната страна, както и наличните данни по делото, че документите не са издадени в кръга на службата на лицето, което ги е подписало. Печатът не представлява реквизит на документа, който му придава качеството на официален документ, поради което неправилно съдът се е позовал на наличието на печат на община Варна върху документите, за да обоснове извода си, че същите се ползват с материална доказателствена сила. Доколкото с материална доказателствена сила се ползват само официалните удостоверителни документи, то от направения от съда извод следва, че същият е приел оспорените документи за официални. Както се посочи, този извод е необоснован, тъй като е направен без да са изследвани елементите, които придават на съответния документ качеството на официален документ, а предвид конкретните характеристики на оспорените документи, се налага извода, че документите не могат да бъдат приети за официални. Предвид това указанията на съда за това, че доказателствената тежест във връзка с оспорването на документите се носи от административния орган, е неправилен, което от своя страна е довело до формиране на необосновани и неправилни изводи на съда относно доказателствената сила на оспорените документи и относно решаващия по спора извод дали е налице плащане на задълженията. Съдът не е посочил ясно дали приема документите за истински, което е бил длъжен да стори особено предвид откритото производство по оспорването им, съгласно чл. 194 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК. Предвид използвания в обжалваното съдебно решение израз "документите ...не са неистински" се налага извода, че съдът ги е приел за истински, но този извод, както се посочи, не е обоснован и освен това е неправилен по същество. В несъответствие с данните по делото съдът е приел за безспорно по делото, че "...платецът е внесъл пред лицето, положило подписа и печата, сумата в платежните документи". Обратен извод се налага както от анализа на доказателствата, които са представени от административния орган, така и от факта на издаването на оспорения АУЗД. Наред с това в съдебно заседание на 01.06.2010 г. пълномощникът на решаващия орган /директорът на дирекция "МДТ"/ е направил изрично изявление в следния смисъл: "Ние твърдим, че не е плащал на каса затова и сме представили дневника на събирача за дните, за които той е представил касови бележки. " /от контекста на изявлението е видно, че се има предвид жалбоподателя/. Следователно, по делото е спорно дали изобщо лицето е платило сумите за процесните задължения, т. е. дали фактически е осъществило предаване на сумата, посочена в представените документа на служител на общината. Този въпрос е останал неизяснен по делото, въпреки че е от съществено значение за правилното решаване на спора, доколкото при доказано плащане на служител на общината следва да бъде направена преценка дали въпросният служител е извършил нарушение на свои служебни задължение и/или дали поведението му представлява друг вид неправомерно поведение, включително престъпление. Всъщност по делото са налице данни, че във връзка с данните за извършено престъпление е образувано досъдебно производство № 277/2010 г. пред ОД на МВР - Варна. Предвид конкретните обстоятелства по настоящото дело изхода на това производство е от съществено значение за правилното решаване на правния спор, доколкото от една страна се твърди от лицето, което оспорва акта, че е осъществило плащане на сумите в брой на служител на общината и последният неправомерно не ги е привел по съответната сметка на общината, а от друга страна се твърди от административния орган, че сумите не са платени, а същевременно са отразени като платени по безкасов път по партидата на лицето, за което от своя страна последното представя документи, чиято доказателствена сила е оспорена и истинността им не е доказана по надлежния ред. Фактите и обстоятелствата, които имат значение за отговора на спорните въпроси се предмет на разследването по образуваното досъдебно производство и затова в случая е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 ГПК. В разпоредбата е предвидено, че съдът спира производството, когато се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданскоправния спор. При наличните данни по делото и с оглед твърденията на страните по релевантните по спора факти и обстоятелствата, както и предвид събраните доказателства, съдът е следвало да постанови спиране на производството до приключването на посоченото производство. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, което налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да се съобрази с указанията в настоящото решение, както относно дължимите процесуални действия по спиране на делото /с оглед зачитане на влязла в сила присъда по образуваното наказателно производство, при евентуалното последващо постановяване на такава/, така и относно преценката на доказателствената сила на оспорените писмени документи, представени за доказване на плащането, в резултат на което да направи обоснован извод дали установените с АУЗД задължения на Преслав Ангелов за такса за битови отпадъци за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са платени и съответно - дали са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение