Решение № 7660 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15553/2011 г.

Решение № 7660 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15553/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2352/18.10.2011 г., постановено по административно дело № 3230/2011 г., Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Милчо Георгиев Алексиев от гр. Варна срещу решение № 52 от 12.08.2011 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - гр. Варна, с което е "оставено в сила" разпореждане № 4303011120/23.06.2011 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - гр. Варна. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Милчо Георгиев Алексиев от гр. Варна. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли атакуваният от него съдебен акт да бъде отменен. Твърди, че вземането на НОИ към него е погасено по давност по силата на чл. 115 от КСО. Ответникът по касация - директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. Варна, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С потвърденото по реда на административния контрол от директора на ТП на НОИ - Варна разпореждане от 23.06.2011 г., издадено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО, началникът на отдел "Пенсии" е наредил Милчо Алексиев да възстанови неправомерно получените суми за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода 1.01.2006 г. - 25.04.2010 г. в размер на 695.42 лв., ведно с лихвата за периода 21.01.2006 г. - 18.04.2011 г., в размер на 445.98 лв. За да не уважи сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалните разпоредби за издаването му и правилно приложение на материалния закон. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона (относимите в случая норми на чл. 114, ал. 1, чл. 113 и чл. 115, ал. 1 от КСО, чл. 162, ал. 2, т. 4 и чл. 171, ал. 1 от ДОПК.) Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорените пред него актове на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. В резултат на невярно деклариране на осигурителния стаж, на Милчо Алексиев е определен по-голям размер на отпуснатата лична пенсия за инвалидност. Сумата се явява недобросъвестно получена и подлежи на възстановяване ведно със съответната лихва. Като е достигнал до същите изводи, Варненският административен съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за неоснователна. Неоснователни са доводите на касатора, че вземанията са погасени по давност. Началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност, е 1.01.2007 г., като към датите на издаване на процесното разпореждане и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ - гр. Варна петгодишният давностен срок не е изтекъл. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 115, б. "ж" от Закона за задълженията и договорите, където е посочено, че давността не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. От изложеното явства, че Варненският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който, при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,