Решение № 4524 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 507/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Н. П. С., Е. Г. В., Д. И. Г., П. Х. Х., Д. Г. Й., С. С. М. и А. Д. В. всички от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Христова, срещу решение 12589 от 22.07.2024г., постановено по адм. д. 10874/2023г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата им против виза за проучване и проектиране, издадена на основание чл. 140 ал. 3 във връзка с чл. 55 ЗУТ за инвестиционно проектиране на Детска площадка към филиал на 168 детска градина, намираща се в УПИ за обществено жилищно строителство и магазини /ПИ идентификатор 68134.703.1352/, кв. 10, м. "Гео Милев", район Слатина на Столична община /СО/, гр. София, издадена на 13.10.2023г. от главния архитект на Столична община (СО). С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че оспореното съдебно решение е нищожно, недопустимо, както и неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че оспореното решение е недопустимо и нищожно, тъй като оспореният административен акт е нищожен, той като е издаден по искане на правен субект, който няма качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ, по чието искане може да бъде издадена виза. Посочва, че макар и Столична община да е собственик на поземления имот, за който е издадена визата, то за главния архитект на общината не съществува възможност за издаването на визата служебно. Навежда и подробни съображения за допуснати нарушения във формата на оспорената виза, както и за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, неотчетени от съда при постановяване на решението. Най накрая твърди и липса на материално правните предпоставки по чл. 55 ЗУТ за издаване на визата, както и противоречие на същата с чл. 61 ал. 2 и 3 от ЗУТ и ОУП на София, противно на приетото в оспореното съдебно решение. Претендират разноски за двете инстанции. Ответниците Главният архитект на СО, Столична община и З. К. Д. не изразяват становищата по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената виза е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 140 ал. 7 ЗУТ, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Посочил е, че производството е започнало по заявление на лице, имащо качеството на възложител доколкото не е спорно по делото, че собственик на имота, за който е издадена визата е Столична община, а заявлението е подадено от кмета на СО район Слатина въз основа на правомощията му по чл. 38 ал. 1 изр. Второ ЗМСМА и чл. 15 ал. 1 от Наредбата за общинската собственост. Приел е и че визата е материално законосъобразна, тъй като са налице предпоставките по чл. 55 ЗУТ, даваща възможност до реализирането на предвижданията по ПУП поземлените имоти да бъдат използвани за временни открити паркинги, пазари, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл. 56 ал. 1 ЗУТ и други подобни. Приел е и че визата не противоречи на чл. 61 ал. 2 и 3 ЗУТ, тъй като същите допускат в незастроени имоти, предвидени по ОУП и ПУП за озеленени площи, които не са реализирани, да могат да се реализират и поставят само обекти, допустими по чл. 12 ЗУЗСО, именно спортни и детски площадки, естради, атракциони, открити изложбени площи и други, които заемат до 10% от площта на имота, а предвидения с оспорената виза обект е именно такъв детска площадка, като според СТЕ ново предвидената детска площадка, заедно със съществуващите други две в имота заедно заемат 3,08% от площта на имота. Приел е най накрая, че не е нарушена забраната по чл. 18 ал. 2 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО, тъй като от приетата СТЕ е установено, че в имота няма картотекирана дървесна растителност, съответно не е застрашена такава. По тези съображения е направил извод за законосъобразност на административния акт и е отхвърлил оспорването. Решение е правилно. Правилен е извода на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по закон, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Видно от съдържанието на оспорената виза тя съдържа всички законово предвидени реквизити, като прави основания, така и фактически такива, като в нея е обективирана и съответната графична част, съдържаща основните параметри на обекта. Съответен за закона е и извода на съда, че оспорената виза е материално законосъобразна. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че със спорната виза е допуснато инвестиционно проектиране на детска площадка към филиал на 168 детска градина, което не е предвидено с действащ подробен устройствен план, намираща се в ПИ идентификатор 68134.703.1352, за който не е спорно, че е общинска собственост. Именно за този обект е издадена визата, като в случая издаването й е било задължително предвид разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 55 ЗУТ, според който До реализирането на подробния устройствен план поземлените имоти могат да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 и други подобни открити обекти въз основа на разрешение за строеж, съответно разрешение за поставяне, при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет, като преди издаването на разрешението за строеж следва да бъде издадена виза за проектиране, която указва и точното местоположение на обекта. В случая е неоснователно възражението на касаторите, че оспорената виза е издадена при неправилното приложение на законовите норми. Напротив правилен е извода на пръвоинстнационния съд, че съгласно чл. 62 ал. 7 т. 4 ЗУТ е допустимо и в озеленени площи да бъдат разполагани площадки за игра, както е сторени и предвидено в настоящия случай и то до реализиране на предвижданията на действащия план. По тези съображения е правилен извода на съда за материална законосъобразност на оспорения акт. Съответен на закона е и извода на съда за това, че административното производство е стартирало по заявление на лице, което има качеството на такова по чл. 161 ЗУТ, като в случая настоящата инстанция споделя изложените съображения, че не е спорно между страните, че имота, за който е издадена визата е общинска собственост, като съгласно законовите разпоредби на ЗМСМА и в частност такива по Наредбата за общинската собственост на Столична община правомощията на общината в съответния район се упражняват от кмета на района, а в случая административното производство е стартирало по искане и заявление именно на кмета на район Слатина, където се намира имота. По изложението съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,