Решение № 12679 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3285/2014 г.

Решение № 12679 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3285/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Василев Пенев, от гр. Самоков, чрез процесуалният му представител адв. Кроснев, против решение № 1323 от 30.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1095/2013 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1596/22.06.2012 г. на Началника на РУ Полиция - Самоков при ОД на МВР. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено, а спорът - решен по същество. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на РУП - Самоков, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд София - област е отхвърлил жалбата на Стоян Василев Пенев против заповед № 1596/22.06.2012 г. на Началника на РУП - Самоков при ОД на МВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността". За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че при извършена проверка от служители на РУП Самоков на 22.06.2012 г. водачът Пенев е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер "Алкотест 7410", както и да даде кръв за медицинско изследване, за което е съставен АУАН № 1596/22.06.2012 г. Въз основа на АУАН е издадена заповед № 1596/22.06.2012 г. на Началника на РУП - Самоков, с която на Пенев е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността". С оглед така установената фактическа обстановка и представените по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен за законосъобразен, като издаден от компетентен орган и при наличието на всички необходими реквизити съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Предвид изложеното съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на Пенев, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП хипотези, а именно - отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер "Алкотест 7410". Описаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. В настоящия случай наличието на описаното в заповедта фактическо основание за прилагането на ПАМ се установява от АУАН с № 1596/22.06.2012 г., чиито фактически констатации са приети от административния орган приложил мярката. С позоваването на АУАН в заповедта за прилагане на ПАМ, той се приобщава към административната преписка, а изложените в него мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Няма пречка мотивите за издаване на административния акт да бъдат посочени в друг документ, издаването на който не съвпада по време с издаването на акта, т. е. те могат да се съдържат и в друг документ, който предхожда акта. Необходимо е обаче в административиня акт изрично да е посочено, че е издаден на основание на съответния предхождащ документ. Предвид изложеното в настоящия случай мотивите за издаване на заповедта са изложени в АУАН № 1596/22.06.2012 г. Заповед № 1596/22.06.2012 г. на началника на РУП - Самоков е издадена на основание акта за установяване на административно нарушение. В качеството му на официален свидетелстващ документ той се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на неговата истинност. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Като част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпроса за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП. Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, както и да му бъде взета и кръвна проба за медицинско изследване. При напълно изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Въз основа на изчерпателен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ограничителната мярка. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Възражението на касатора, че съставеният АУАН не му е предявен, а е изготвен по-късно, е неоснователно, тъй като от представената по делото административна преписка, в която се съдържа и копие от АУАН № 1596/22.06.2012 г. е видно, че водачът е отказал да го получи, което е удостоверено с подпис на свидетел. Представен е и издаденият талон за медицинско изследване № 0117173, от който е видно, че водачът е удостоверил с подписа си отказът да даде кръвна проба. С оглед на това установените в АУАН № 1596/22.06.2012 г. факти, в т. ч. и факта на отказ да се извърши проба, се считат за надлежно доказани . Фактът, че Пенев е отказал да бъде проверен с техническо средство, както и да даде кръв за медицинско изследване не е оспорен от него, както в първоинстанционното, така и в касационното производство. С оглед изложеното са възникнали материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, както правилно е приел и първоинстанционният съд. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като законосъобразна - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Противно на твърденията в касационната жалба, заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Предвид изложеното са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Възражението на касатора, че издадения АУАН не е вписан в представената извадка от "дневник за регистриране на съставените актове и издадени НП или заповеди за налагане на ПАМ" не опровергава фактическото основние за налагане на заповедта. По тези съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. С оглед липсата на релевираните касационни основания, решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,