Решение № 7097 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. К., чрез адв. Гебрев, против решение № 323 от 17.03.2026 г. по адм. дело № 56/2026 г. по описа на Административен съд София- област, с което е отхвърлена жалбата на К. срещу отказ на министъра на правосъдието, обективиран в писмо изх. № х 94-А-133#20/24/ 15.12.2025г. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че конкурсът за нотариуси не е приключил за нея, тъй като има свободни бройки за нотариус в няколко съдебни района и поддържа, че след като отговаря на всички изисквания и успешно е издържала конкурса, следва да бъде вписана като нотариус в някой от съдебните райони, за които има свободни места. По тези съображения жалбоподателката моли решението да бъде отменено и да се постановени съдебен акт по същество, с който отказът на министъра на правосъдието да бъде отменен и административният орган да бъде задължен да издаде заповед за вписването й в Нотариалната камара за посочените от нея съдебни райони. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - министър на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Христов, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като взе предвид касационните основания, изложени жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София- област, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на отказа на министъра на правосъдието, обективиран в писмо изх. № х 94-А-133#20/24/ 15.12.2025г., да издаде заповед за вписване на К. в регистъра на Нотариалната камара за съдебния район на Районен съд – Радомир, алтернативно – за съдебни райони на Районен съд – Девин и на Районен съд – Берковица. Законосъобразно е преценено, че отказът е издаден от компетентен орган, в писмена форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В този смисъл са подробните съображения на решаващия съд, които настоящата инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Изводът на административния съд за съответствие на оспорения отказ с материалноправни разпоредби е направен при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и е обоснован от доказателства. По делото е установено, че жалбоподателката К. подава заявление до министъра на правосъдието да бъде допусната до участие в конкурса за нотариуси, обявен със заповед № СД-05-2/10.01.2023г., изм. със заповед № СД-05-74/19.04.2024г. на същия административен орган, за съдебните райони в поредност: 1. Районен съд - Павликени. 2. Районен съд - Радомир и 3. Районен съд- Трън. К. е допусната до участие в конкурса и успешно преминава както писмения, така и устния изпит, получавайки и на двата изпита оценка „добър 4, 00". Не е класирана за нито един от посочените от нея три съдебни района, тъй като за тези райони са класирани и съответно са вписани регистъра на Нотариалната камара кандидати с по-висок бал от конкурсните изпити. След като констатира, че за някои съдебни райони няма класирани кандидати, К. подава до министъра на правосъдието заявление вх. № 94-А-133 от 24.10.2024 г. с искане да „бъде назначена" за нотариус в съдебния район на Районен съд- Девин или евентуално на Районен съд - Берковица, а с молба вх. № 94-А-133/ 28.11.2025г. изразява желание да бъде вписана като нотариус в района на Районен съд – Радомир, тъй като мястото е освободено поради преместване на класирания кандидат. По тези заявление министърът на правосъдието се произнася с акта, предмет на оспорване в настоящото производство. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че заявленията не могат да бъдат удовлетворени и издаденият отказ е законосъобразен. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗННД вакантните места за нотариуси се заемат въз основа на конкурс, насрочен със заповед на министъра на правосъдието. В случая в проведения конкурс жалбоподателката не е класирана за място в нито един от трите съдебни района, за които кандидатства (чл. 11, ал. 1 ЗННД). Местата в тези райони са заети от кандидати с по- висок бал от този на оспорващата, определен съгласно чл. 10, ал. 5 от Наредба № 36/1998г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси. По този начин конкурсът за жалбоподателката К. приключва. Възражението, че жалбоподателката следва да бъде вписана като нотариус в съдебните райони на Районен съд – Девин или на Районен съд- Берковица, за които в конкурса няма класирани кандидати, е неоснователно. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗННД в един конкурс кандидатът посочва до три съдебни района, за които кандидатства, като със заявлението определя тяхната поредност. Изискването е императивно и обратно на поддържаната в касационната жалба теза, налага заключението, че кандидатът участва в конкурса и съответно се класира само за места в избраните от него съдебни райони, по реда, определен в заявлението. Този извод се подкрепя от разпоредбите на чл. 12, ал. 3 и ал. 4 ЗННД, според които министърът на правосъдието издава заповед за вписване в регистъра на Нотариалната камара на класиралия се в съответния район кандидат, като заповедта се обявява на кандидатите от съответния район. Следователно в проведения конкурс жалбоподателката участва в класирането само за трите съдебни района, посочени в заявлението й, по реда, определен от нея. Конкурсът приключва с вписване на спечелилия конкурса кандидат за съответния район. Жалбоподателката не кандидатства за място в съдебните райони на Районен съд – Девин и в Районен съд – Берковица, поради което не участва в класирането тази райони. Поради това няма основание да бъде вписана в регистъра на Нотариалната камара, независимо че местата са вакантни. Обратно на изразеното в касационната жалба становище, К. не може да бъде вписана като нотариус и за свободното място в съдебния район на Районен съд – Радомир. За това място конкурсната процедура също е приключила с вписване в регистъра на класирания на първо място за съответния район кандидат. Обстоятелството, че мястото за нотариус в този съдебен район се освобождава след приключване на конкурса, поради преместване нотариуса в друг съдебен район, е без значение, тъй като след приключване на конкурсната процедура класиране не може да проведено. Вакантното място може да бъде заето по реда на нов конкурс съгласно чл. 10, ал. 2 ЗННД. Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че решението на Административен съд София – област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава се от събраните доказателства. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка следва да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 102.00 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,