Решение № 5586 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14015/2011 г.

Решение № 5586 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14015/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София против решение № 3869/05.08.2011 г. по адм. дело № 4797/2010 г. на Административен съд София - град. Поддържат се бланкетно посочени касационни основания за "нарушения на материалния и процесуалния закон". Ответникът по жалбата, Българска православна църква - Българска патриаршия изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 3869/05.08.2011 г. по адм. дело № 4797/2010 г. Административен съд София - град е отменил ревизионен акт № 2000004493/09.02.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София - град, в частта му за установените задължения за Ведомствена техническа строителна организация "Синстро" към Българската православна църква - Българска патриаршия. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че ревизионният акт е съставен по надлежно изготвени ревизионни доклади и заповеди за определяне на компетентния орган за издаването му, при спазена форма и изложени правни и фактически съображения за установените с него задължения. Констатирал е, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е изводи, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби, налагащи отмяната му като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че при установяване на задълженията контролните органи са се позовали на справки, които нямат доказателствена сила по смисъла на действащия към момента на съставянето им административнопроизводствен ред, поради което не отразяват съществуването на отразените в тях данни, възприети с ревизионния акт. Доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. С разпоредбата на чл. 53 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са уредени правомощията на органите да отправят искания до лицата и техните представители за изготвяне и предоставяне на подписани от тях справки относно факти и обстоятелства от значение за изхода на производството. Приложените по делото справки са подписани само от съставител, лице различно от лицето оторизирано да представлява Българската православна църква - Българска патриаршия, без да е обозначена длъжността му и датата на изготвяне на документите. Обосновано съдът е приел, че установените по този ред факти относно размера на начислените и внесени осигурителни плащания не са удостоверени от представляващия ревизираното лице - Българския патриарх Максим, посочен в Закона за вероизповеданията и съобразно приетите доказателства по делото като представляващ правно задължения субект през целия период на извършване на ревизията. Неподписаните от представляващия юридическото лице справки при условие, че същите са оспорени не могат да служат като доказателство досежно удостоверяваните с тях факти. Законосъобразно е ценена и доказателствената сила на приетите по делото ведомости за заплати и точно е приложена разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 171, ал. 1 ДОПК и чл. 115, ал. 1 КСО. Обосновано са ценени и фактите във връзка с приложението на чл. 172, ал. 2 ДОПК. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Наведените касационни основания за нарушение на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични при контрола на съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение