Решение № 11295 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14983/2012 г.

Решение № 11295 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14983/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Стоилов Бодуров, чрез своя процесуален представител, срещу Решение № 5425/15.10.2012 г., постановено по адм. дело № 3097/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - Емилия Трифонович, Надежда Асенова, Елена Чупарова и изпълнителният директор на АГКК изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, като Елена Чупарова претендира направените по делото разноски. Ответната страна - Столична община не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Петър Стоилов Бодуров против Заповед № РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която са одобрени кадастралната карта и регистри за землището на с. Кокаляне, район "Панчарево", Столична община, област София, по отношение на имот с идентификатор 37914.6843.41. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и при издаването и административният орган не е допуснал нарушения по смисъла на чл. 146 АПК. Така постановеното решение е правилно. Границите на поземлените имоти - предмет на кадастъра, се определят съобразно критериите по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри. Съдът правилно е приел, че при изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри в оспорената им част е спазено законовото изискване за приоритетно ползване на източниците на данни за поземлените имоти по чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри. При липсата на означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена и на посочени от собствениците гранични точки, те се установяват от съществуващи на място материализирани граници, от кадастралните и регулационни планове, одобрени по реда на изрично изброените в чл. 14, ал. 1, т. 3 и 4 от посочената наредба закони. В конкретния случай не е спорно между страни отсъствието на първия източник на данни - означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или посочени от собствениците гранични точки. От назначената по делото СТЕ, която настоящата инстанция кредитира напълно, е видно, че за процесния имот има съществуващи на място материализирани граници - трайна ограда по южната граница на имота, каменен зид, колове и мрежа по източната граница на имота, бетонна стена, върху която са поставени метални колове и мрежа по северната граница и подпорна стена по западната граница на имота. Правилно границите на имотите в процеса на изработване на кадастралната карта са съобразени с материализирането на място - чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредбата в редакцията преди изменението, но приложима към момента на издаване на заповедта. Наличието на материализирани на място граници изключва задължението за изследването им според кадастралните и регулационните планове. В този смисъл възраженията на касатора за предходните кадастрални планове са неотносими към спора. В това се изразява приоритетността на нормативно предвидените източници на данни при отразяването на границите между имотите. Информацията, съдържаща се в плановете, е релевантна само в хипотезата на отсъствие на някой от източниците, ползващ се с предимство, както правилно е приел и административният съд. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид крайния изход на делото и направените претенции за разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата Елена Чупарова 350 лв. представляващи разноски за платен адвокатски хонорар. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,