Решение № 4027 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2008 г.

Решение № 4027 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Делта-Колев и син" ООД, гр. Сливен, представлявано то Димитър Колев и процесуалния представител срещу решение № I-44 от 2.4.2008 г., постановено по адм. дело № 265 по описа за 2007 г. на Бургаски окръжен съд, АО, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000426 от 28.7.2006 г. на ТД на НАП, гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-412 от 12.9.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Бургас при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения в размер на 36671, 38 лв. поради увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2004 година на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО. Развива съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение, постановяване на решение по същество като се отменят посочените по-горе актове и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 10273 от 25.10.2007 г., постановено по адм. дело № 4206 по описа за 2007 година ВАС е отменил решение № II-22 от 14.2.2007 година и определение от 21.03.2007 г. на БОС и е върнал делото за ново разглеждане с указания - да бъдат обсъдени всички доказателства и доводи на страните, отнасящи се до това дали стоката, получена от дружеството, рапани, е доставена действително от лицата, посочени в счетоводните документи на дружеството и съответно заплатени от него. Предмет на съдебен контрол и при второто разглеждане на делото от окръжния съд е бил РА № 2000426 от 28.7.2006 г. на ТД на НАП, гр. Сливен, потвърден с решение № РД-10-412 от 12.9.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения в размер на 36671,38 лв. поради увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2004 година на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО. За да отхвърли жалбата съда е приел, че събраните по делото доказателства не са достатъчни да обосноват извършените от данъчно-задълженото лице разходи - заплатената стойност на получени от него рапани. Включително с покупко-разплащателни сметки и съответните счетоводни документи на дружеството. Поради това, че съставените от касатора счетоводни документи не отговарят на определени изисквания за направени разходи, следва да се приеме, че те не могат да бъдат доказани документално. Решението е правилно, предвид визираното в отменителното решение на ВАС. На основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО органа по приходите е увеличил финансовия резултат за 2004 година на дружеството-касатор със суми, представляващи стойност на изкупени от дружеството рапани от физически лица. Като е посочил, че тези разходи не могат да бъдат доказани документално, тъй като при проверка на физическите лица по съставените покупко-разплащателни разписки са намерени само четирима с вярно ЕГН и други данни. Тъй като протоколите за изкупуване и покупко-изплащателните такива са единствените данни за направените разходи, то правилно съда е предприел действия по събиране на други доказателства в подкрепа на твърденията на касатора и съответно установяване количества на предадената стока. При положение, че за направените разходи от дружеството не са издавани фактури, а е направено осчетоводяване на доставка на рапани само на база протоколи за изкупени живи рапани от физически лица и покупно-изплащателтни сметки, правилно е било пристъпено към изясняване на въпроса с физическите лица и е установено, че са с недействителни ЕГН и адреси. Съгласно чл. 84 ал. 2 от ДОПК идентификацията на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, става по ЕГН или личен номер на чужденеца, което в случая липсва. Документалната обоснованост при определени разходи, съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по ЗСч и отразяващи вярно и точно всяка счетоводна операция документи. Не е налице документална обоснованост, когато е използван неистински документ, такъв с невярно съдържание или преправен документ, които обстоятелства са установени със съдебен акт, както и когато е използван документ, издаден от лице, което не съществува, установено със справка от съответния публичен регистър или. . . . . . В случая налице е предпоследното приложение в текста - издаден от лице, което не съществува и това е установено със справка от съответния публичен регистър. След като по делото и при двата пъти разглеждане не са намерени и разпитани като свидетели посочените в сметките физически лица, доколкото се оспорват тези сметки и протоколи и доколкото не съществува забраната за това по ДОПК, то правилен е извода на съда, че така съставени първичните счетоводни документи не обосновават твърдяните от касатора разходи за този период. При положение, че е налице и разминаване в получените осчетоводени количества. След като разходите не са доказани документално, правилно съда е възприел извода на органите по приходите, че следва финансовия резултат за 2004 година да бъде увеличен със сумите по тези протоколи-сметки и съответно да бъдат определени данъчни задължения. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение