Решение № 1920 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4044/2011 г.

Решение № 1920 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4044/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Първо РУ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна против решение № 2655 от 27.12.2010 г. по адм. дело № 1621/2011 г. Административен съд - Варна, с което е отменена заповед рег. № 53/16.05.2009 г. на същия административен орган, за налагане на Ненко Тодоров Ненчев, старши полицай в сектор "Охранителна полиция" към Първо РУ при ОДМВР - Варна дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нищожност на съдебния акт, като постановен от незаконен съдебен състав. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е валидно. Същото е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда (чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК), от родово компетентен съд, действащ в законен състав (чл. 132, ал. 1 и чл. 164 от АПК). Същото е в писмена форма и е подписано от административния съдия. Ето защо постановеният акт не е нищожен, а доводите на представителя на прокуратурата в този смисъл са неоснователни. Обстоятелството, че решението е постановено от съдия, който вече е постановил решение по спора при първоначалното разглеждане на делото от Административен съд - Варна, не води до нищожност на съдебния акт по изложеното вече съображения, а е вероятно основание за неправилност на решението поради предубеденост на състава (чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК), който иначе е законен. В този смисъл е Тълкувателно решение № 13/1976 г. на ОСГК. В случая обаче констатираният порок не е довел до незаконосъобразност на съдебния акт, а решението на Административен съд - Варна е постановено в съответствие със закона. Правилно първоинстанционният съд приема, че са налице основания за отмяна на заповед № 53/16.05.2009 г. на началника на Първо РУ при ОДМВР - Варна, с която на Ненко Ненчев е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 228, ал. 1, т. 3, пред. т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) административен орган (в този смисъл са съображенията по адм. дело № 2120/2010 г. на ВАС, петчленен състав), но в нарушение на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). В противоречие с изискванията на цитирания текст в заповедта не са посочени нормите, които са нарушени. Прието е, че от страна на служителя е допуснато нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната дейност, без да са цитирани нормите от актовете, на които описаното поведение на жалбоподателя противоречи. Правилно е преценено, че констатираното нарушение на формата на акта е съществено, тъй като установеният пропуск не позволява да се направи извод кои действия или бездействия на служителя съставляват неизпълнение на служебните задължения и кои точно норми, регламентиращи служебната дейност, са нарушени. По този начин е ограничено правото на защита на служителя, който фактически не е известен за причините, поради които е наказан. Обстоятелството, че по делото са представени копия от Инструкция за организацията на пропускателния режим и вътрешния ред в сградата на Първо РУ - Варна и от Инструкция относно изпълнение на ППД на пост 127, утвърдени от началника на полицейското управление, не дава основание за различен извод, тъй като мотивите на заповедта не препращат към цитираните документи. По тези съображения настоящата инстанция, така както и съставът на Административен съд - Варна приема, че констатираният порок във формата на административния акт е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед, без да се изследват останалите основания за законосъобразност съгласно чл. 146 от АПК. Съобразно изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,