Решение № 9795 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2013 г.

Решение № 9795 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно държавен експерт с юридическо образование Деница Петрова Люнчева, срещу решение № 5166 от 11.04.2013 г. по адм. дело № 545/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена негова заповед № К-2429 от 6.03.2012 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С отменената от тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, заповед министърът на вътрешните работи е наложил на инспектор Стефко Атанасов Атанасов от гр. Сливен дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение в МВР поради извършеното от служителя дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), което е тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР).

1. От фактическа страна министърът на вътрешните работи е приел, че дисциплинарното нарушение в случая се изразява в това че:

"На 5.07.2011 г. в гр. Сливен, по време на отпуск, за времето от 16,30 ч. до 24,00 ч. в бистро "Старата къща" инспектор Стефко Атанасов Атанасов (...) след употреба на алкохол, по молба на собственика на заведението е предприел самостоятелни и незаконосъобразни действия по разследване и установяване на неизвестен извършител, който по неустановен начин е отнел фирмен оборот от 850 лева, като за целта служителят е отправял заплахи към лице от персонала на заведението и е направил опит против волята му да го принуди да признае, че е извършил кражбата, които действия са се отразили крайно неблагоприятно върху психиката на потърпевшия и по тази причина е напуснал работата си - деяния, които са станали обществено достояние и с това е уронен престижът на службата."

В мотивите на заповедта министърът на вътрешните работи е посочил, че с поведението си инспектор Стефко Атанасов виновно е нарушил точки 4, 5, 7, 8, 13, 16 и 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които повеляват:

а) държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме - т. 4,

б) (защото) стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Република България, опазването на сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество - т. 5;

в) държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява - т. 7;

г) насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си - т. 8;

д) не злоупотребява с правомощията си, разчитайки че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта - т. 13;

е) зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство и приетите и ратифицирани международни актове - т. 19;

ж) държавният служител не трябва да бъде в нетрезво състояние или под въздействието на упойващи вещества и медикаменти, влияещи на изпълнението на служебните му задължения - т. 16;

1. За да отмени заповедта за дисциплинарно уволнение, тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е приел:

а) от фактическа страна:

"Установено е по дисциплинарната преписка, че по време на законоустановен платен годишен отпуск жалбоподателят е провел разговори с лица, които са служители на бистро "Старата къща" във връзка с липса на сума от оборота на заведението. За това той бил помолен от собственика на заведението, който е негов приятел. Всички разпитани лица от персонала на заведението (с изключение на св. Г. Подмолов) не установяват нищо нередно и агресивно в поведението на Атанасов, включително и при разговора между двамата. Към този момент персоналът не знаел, че жалбоподателят е полицейски служител, само, че е приятел на "шефа". Единствено това лице, което работело като сервитьор, твърди, че полицейският служител му е отправял заплахи и дори е упражнил физическа сила спрямо него, тъй като бил уверен, че той е извършител на кражбата. Всъщност за тези подозрения спрямо Подмолов разказва и неговият брат - служител на МВР, тъй като жалбоподателят разговарял с него по същия повод. Що се касае до твърдяното от потърпевшия, свидетели-очевидци няма. Неговите показания се подкрепят единствено от тези на роднините му, които не са присъствали по време на действията на Атанасов, но впоследствие разбрали за случилото се, което ги възмутило, тъй като причинило на Подмолов тежка психотравма. В сведението от д-р Здравко Златанов (л. 40 от преписката) също е посочено, че потърпевшият бил уплашен и поради това му е била поставена диагноза "реакция на тежък стрес и разстройство". Посочено е още, че лицето често е имало същите оплаквания и от 2008 г. са му изписвани лекарства (успокоителни) с противостресово действие. В обясненията на свидетелите - служители в бистрото също е налице твърдение, че потърпевшият е взимал успокоителни лекарства."

б) от правна страна:

"При това положение дисциплинарно разследващият орган не е доказал всички вменени на Атанасов нарушения, въз основа на които е издадена процесната заповед. От събраните по преписката документи и обяснения на свидетелите не се установява по безспорен начин описаната в заповедта фактическа обстановка. В основата си част тя е изградена съобразно версията на Подмолов, като е игнорирано обстоятелството за липса на очевидци, които да я подкрепят. Напротив, разпитаните лица от персонала не установят наличието на какъвто и да било конфликт между сервитьора и жалбоподателя. След приключването на разговора помежду им Подмолов е продължил да работи, докато в заведението не дошли майка му, сестра му и племенника му, за да го защитят от обвинението в кражба, каквото директно не му е отправяно. Освен това, употребата на алкохол в извънработно време не е забранена, стига поведението на служителя на МВР да не е негативно повлияно от нея, за което също няма доказателства по преписката. Що се касае до това, че Атанасов е осъществил нерегламентирано частно разследване на случая с кражбата по молба на приятел, което той не оспорва, то за това му нарушение, което може да бъде подведено по някои от посочените в заповедта точки от ЕК, е предвидено наказанието "порицание" по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Само при тежко нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР се предвижда най-тежкото наказание "уволнение", но тогава се изисква кумулативно да е налице и уронване престижа на службата. Както се посочи, отправянето на заплахи от Атанасов по отношение на Подмолов и упражнена спрямо него принуда да признае, че е извършител на кражбата, не е доказано, така че посочените нарушения в тази посока следва да се приемат за неизвършени. Всъщност именно действията на жалбоподателя спрямо потърпевшия и последиците за него са в основата на заключението на органа, че е налице уронване престижа на службата. Случаят е станал известен в резултат на подадения сигнал от Подмолов до ОДМВР, който по сведения на персонала на заведението се заканил, че ще подреди хубаво ченгето."

И още:

"Когато е извършено действие или бездействие във връзка, при или по повод служебни задължения и са нарушени конкретни правила за поведение, следва да се налагат наказания на онези основания от ЗМВР и ППЗМВР, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебната дисциплина. Предвид недоказаността на част от нарушенията, вменени във вина на Атанасов, това в случая не е спазено и му е наложено наказание, което не съответства на извършеното. Не е съобразена и разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, в т. ч. цялостното поведение на държавния служител по време на службата."

1. Решението е подписано с особено мнение от чл. на съдебния състав, според който:

а) "На първо място, от разпитаните в хода на административната процедура свидетели - Георги Венков Подмолов, главен полицай Господин Венков Подмолов, Георги Михайлов Михайлов, Красена Георгиева Михайлова, Марийка Димитрова Иванова и Жельо Русев Костадинов безспорно се установява, че по време на отпуск, по молба на собственика на заведение - бистро "Старата къща" в гр. Сливен, инспектор Атанасов след употреба на алкохол в компанията на собственика на заведението Костадинов на 5.07.2011 г. предприема самостоятелни и незаконосъобразни действия по разследване и установяване на неизвестен извършител, който по неустановен начин отнема фирмен оборот в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева."

б) "На следващо място - в хода на разпита, състоял се в заведението, разпитаните свидетели Михайлов, Михайлова и Иванова посочват, че разговорът между тях и Атанасов, за когото по-късно разбират, че е полицай, относно откраднатите пари, се провежда непринудено на масата, на която той и собственикът на заведението се черпят. Единствено със свидетеля Подмолов разговорът се провежда изолирано, на място в заведението, до което никой от присъстващите няма видимост. Това обстоятелство, разгледано и в контекста на подозренията на собственика на заведението за извършителя на кражбата на дневния оборот, както и свидетелските показания на брата на Подмолов, също полицай, красноречиво говори за употребената от Атанасов заплаха и принуда спрямо св. Подмолов с цел да признае кражбата. Допълнително съображение в тази насока е изразеното негативно отношение спрямо полицай Атанасов от страна на Подмолов в разговори с лица от персонала на заведението, проведени след разпита. Последица от развилите се събития е посещението на Г. Подмолов при личния лекар с оплаквания от преживения стрес и напускането на работата в бистрото."

1. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не споделя изразеното от мнозинството на тричленния състав становище поради следните съображения:

а) в жалбата, с която е оспорил наложеното му дисциплинарно наказание пред Върховния административен съд, Стефко Атанасов е описал случилото се от фактическа страна така:

"Със собственика на заведението "Старата къща" (...) сме приятели повече от 20 години. На 5.07.2011 г. заедно отидохме в заведението около 16,30 ч. Сподели, че преди два дни е установил липсата на 850 лв. от кутия, намираща се зад бара и че най-големите му съмнения падат върху Георги Подмолов. Помоли ме да разговарям с него, тъй като от една страна си имат доверие, а от друга - всеки от персонала има достъп до кутията, в която се намират парите, но всички от персонала са го насочили към Георги Подмолов, с който провел разговор и е бил видимо гузен. Молбата на моя приятел (...), не зависимо че знае, че съм служител на МВР, бе да разговарям по най-приятелски начин с Георги Подмолов за случая без да уведомявам Полицията, нито пък той и да се приключи недоразумението между тях по най-благоприятен начин. По този повод проведох разговор в 18 ч. за около 10 минути с Георги Подмолов, като му казах какво е мнението на собственика и на част от колектива за него."

б) още във възражението си (вх. № 968 от 26.01.2012 г. на ОДМВР, гр. Сливен) Стефко Атанасов е изразил отношението си към тези събития така:

"Считам, че моите действия по никакъв начин не са свързани със служебните ми задължения като служител на МВР, а по-скоро с изясняване на някакво недоразумение между жалбоподателя (Георги Подмолов) и собственика на заведението. И преди да постъпя като служител на МВР, като гражданин, съм помагал доколкото мога по житейски начин да се преодоляват разправии между граждани. По никакъв начин - нито физически, нито психически - съм въздействал на жалбоподателя. Това, че не съм докладвал на прекия си ръководител по надлежния ред, е защото отношенията между собственика и жалбоподателя са приятелски."

в) а в писмените обяснения рег. № 14986 от 30.12.2011 г. е пояснил:

"След известно време (приятелят, собственик на заведението "Старата къща") ми спомена, че преди три дена са изчезнали 850 лв. от кутия зад бара и ми поиска съвет какво да прави. Обясних му законоустановения ред, че е длъжен да подаде заявление в Полицията или да напише жалба до Районна прокуратура. Жельо ми каза, че в момента не желае да подаде жалба, защото е дал срок на персонала до края на седмицата да възстановят парите (...). Поиска от мен да разговарям с персонала. Обясних му, че сега не мога да изпълнявам полицейски функции, защото трябва да има образувана преписка по случая и да бъде възложена на мен, освен това съм в отпуска и обслужваният ми район е друг. Тогава предложи да разговарям с хората от персонала като обикновен гражданин и да си кажа мнението, като не ми обеща абсолютно нищо. Казах му, че като гражданско лице, а не като държавен служител, мога да разговарям с хората, но те не са длъжни да го правят и ако разговарят с мен като граждани по всяко време могат да си тръгнат. При провеждане на разговорите с три лица от персонала по никакъв начин не съм показвал кой съм, какъв съм, какво работя, нито съм се легитимирал със служебна карта и не съм имал определен мотив да го правя. Едно от лицата Георги Подмолов се оказа брат на колега, с който сме в добри отношения и затова реших, че е редно да му се обадя по телефона и да се видим. След около половин час той дойде."

г) обясненията на този полицай - Господин Венков Подмолов - са на л. 32 от дисциплинарната преписка и според тях:

"(...) по мобилния телефон ми се обади инсп. Стефан Атанасов. Попита ме къде се намирам и каза, че трябва да поговорим нещо за брат ми Георги Подмолов. Отговорих му, че съм у дома и го поканих да дойде. Той категорично отказа, понеже в момента бил без кола и било по-добре за мен аз да отида при него. Обясни ми, че се намира в заведение "Старата къща", където работи брат ми и че ще ме чака до половин час."

Обясненията на двамата полицаи - Стефко Атанасов и Господин Подмолов - напълно подкрепят приетото от министъра като дисциплинарно-наказващ орган, че "в бистро "Старата къща" инспектор Стефко Атанасов Атанасов след употреба на алкохол, по молба на собственика на заведението, е предприел самостоятелни и незаконосъобразни действия по разследване и установяване на неизвестен извършител, който по неустановен начин е отнел фирмен оборот от 850 лева".

Защото разговорът е обмен на информация и когато единият от разговарящите задава въпроси, а другият (или другите) отговарят на тези въпроси разговорът вече преминава в разпит - събиране на информация чрез задаване на поредица от въпроси на едно лице за различни неща или на много хора за едно и също нещо. В случая - задаване на въпроси на хората от персонала на заведението с цел да бъде получена информация за евентуалния извършител на твърдяната от собственика кражба.

Недопустимо е полицай (инспектор, разузнавач в сектор "Криминална полиция"), по време на отпуск, седнал на маса в заведение с "бира и топли мезета" (според събраните от дисциплинарния състав сведения, вкл. и обясненията на дисциплинарно наказания служител) да провежда поединично разговори с персонала на заведението, които по своята същност са разпити, с цел да бъде установен извършителят на престъпление.

1. Поведението на инспектор Стефко Атанасов законосъобразно е определено от министъра на вътрешните работи като неспазване на посочените в заповедта за дисциплинарно наказание правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР), според които дори и по време на отпуск държавният служител в МВР е длъжен да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме (т. 4) и да пази доброто име на институцията, която представлява (т. 7), защото стриктното спазване на закона от негова страна допринася за авторитета на институциите в Република България и преди всичко на МВР (т. 5). Държавният служител в МВР е длъжен да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си (т. 8) и да не злоупотребява с правомощията си, разчитайки че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта (т. 13). Проведеното от инспектор Стефко Атанасов своеобразно "частно разследване" е несъвместимо с цитираните правила от Етичния кодекс, а деяние, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с което се уронва престижът на службата, е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за което дисциплинарното наказание е само едно - уволнение.

1. Въпросът дали инспектор Стефко Атанасов, провеждайки разговори с персонала на заведението, които по своята същност са недопустимо от правовия ред частно разследване, "е отправял заплахи към лице от персонала на заведението (Георги Подомолов) и е направил опит против волята му да го принуди да признае, че е извършил кражбата, които действия са се отразили крайно неблагоприятно върху психиката на потърпевшия и по тази причина е напуснал работата си", не е необходимо да бъде обсъждан. Положителният отговор на този въпрос би имал единственото значение на обстоятелство, утежняващо вината на дисциплинарно наказания служител. От друга страна, ако инспектор Стефко Атанасов наистина е упражнил насилие върху Георги Подмолов, това негово деяние би могло да съдържа признаците на престъпление срещу личността, което с оглед на обстоятелството, че инспектор Стефко Атанасов не е действал по служба, най-вероятно е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия.

За дисциплинарната отговорност на инспектор Стефко Атанасов е достатъчно проведеното от него недопустимо от правовия ред и поради това нерегламентирано "частно разследване", което, както се каза по-горе, е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата и поради това е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за което дисциплинарното наказание е само едно - уволнение.

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното с касационната жалба решение е неправилно - постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано - поради което следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде решение по същество. Дисциплинарното нарушение е установено по несъмнен начин, законосъобразно е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР и във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, за което дисциплинарното наказание е само едно - уволнение. Оспорената от инспектор Стефко Атанасов заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на установената процедура, съобразена е с материалния закон и съответства на неговата цел. Жалбата срещу тази заповед е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,