Решение № 11338 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5519/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Ж. И. Савова, против Решение 2145/01.04.2024 г., постановено по адм. дело 5780/2023 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на Тандем 1 ЕООД е отменено Решение 32-189000 от 19.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници . В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд за наличие на доказателства в подкрепа на декларираната цена на автомобилите, като посочва, че в решението не е било съобразено обстоятелството, че приложените по делото фактури представляват частни, диспозитивни и неподписани документи, негодни да обосноват несъмнен и еднозначен извод, че между посочените лица е извършена покупко-продажба на процесните автомобили. С оглед липсата на несъмнени доказателства за продажната цена правилно според касатора административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност (МС) за автомобилите. Във връзка с посоченото са изложени аргументи и че правилно при определяне на стойността е приложен методът на разумните способи по реда на чл. 74, § 3 от Регламент ЕС 952/2013 г. при съобразяване наличните данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти по отношение на автомобилите. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Тандем 1 ЕООД, чрез своя процесуален представител - адв. Й. С. Увалиев, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение 32-189000 от 19.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/213 във връзка с чл. 19, ал. 7 от ЗМ и чл. 59 от АПК, чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 77, § 1, б. а и § 2, чл. 85, § 1, чл. 105, § 3 и § 4, чл. 102, чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 56, чл. 66, ал. 1, т. 2, чл. 67, ал. 1, чл. 83, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), е определена нова МС за стоките по митнически декларации (МД) с MRN 20BG001008019393R3/14.04.2020 в размер на 5 503,80 лева, MRN 20BG001008019394R2/14.04.2020 г. в размер на 2 753,04 лева, MRN 20BG001008019395R1/14.04.2020 г. в размер на 6 354,49 лева, MRN 20BG001008019396R0/14.04.2020 г. в размер на 9 539,91 лева, MRN 20BG001008019397R0/14.04.2020 г. в размер на 6 696,01 лева, MRN 20BG001008019436R0/15.04.2020 г. в размер на 7 348,00 лева, MRN 20BG001008019453R2/16.04.2020 г. в размер на 5 969,51 лева, MRN 20BG001008019463R7/16.04.2020 г. в размер на 1 691,23 лева, вследствие на което са определени митнически задължения за осемте стоки, от които мито общо в размер на 2 773,19 лева и ДДС общо в размер на 6099,63 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен Тандем 1 ЕООД. Според фактическите установявания на АССГ с митническите декларации Тандем 1 ЕООД е декларирал внос на 8 стоки под митнически режим допускане за свободно обращение, с описание - употребяван пътнически автомобил катастрофирал с марка: MAZDA, модел: 3, тип: 3, първа рег.: 01.01.2015 г., цвят: черен, р. обем: 2000, шаси: 3MZBM1 V75FM178255, марка: NISSAN, модел: SENTRA, първа рег.: 01.01.2017 г., цвят: черен; р. обем: 1600, шаси: 3N1 AB7AP1HL683606, марка: MERCEDES-BENZ, модел: Б550, тип: Б550, първа рег.: 01.01.2011 г., цвят: черен, р. обем: 5461, шаси: WDDNG8GB4BA398632, марка: NISSAN, модел: QASHQAI, тип: QASHQAI, първа рег.: 01.01.2019 г., цвят: сив, р. обем: 2000, шаси: JN1BJ1CR7KW318190, марка: MAZDA, модел: 3, тип: 3, първа рег.: 01.01.2015 г., цвят: червен, р. обем: 2000, шаси: 3MZBM1L7XFM143973, марка: NISSAN, модел: ROUGE, тип: ROUGE, първа рег.: 01.01.2017 г., р. обем: 2500, шаси: 5N1АТ2МТ0НС882692, марка: MAZDA, модел: СХ-5, тип: СХ-5, първа рег.: 01.01.2013 г., цвят: сив, р. обем: 2000, шаси: JM3KE2CE8D0144194, марка: SATURN, модел: VUE, тип: VUE, първа рег.: 01.01.2009 г., цвят: сив, р. обем: 2400, шаси: 3GSCL33P49S597811. Установено е, че размерът на МС на всяка една от декларираните стоки е определена съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно на база на договорната стойност, като декларираното условие за доставка е CFR Стойност и навло , като към всяка от митническите декларации са приложени фактура/Bill of Sale и опаковъчен лист, издадени от 9396-9053 QUEBEC Inc. , талон (Permit-Vehicle Portion) и bill of lading. Във връзка с препратено от канадските митнически власти Canada Border Services Agency до териториални дирекции на Агенция Митници писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ, с което е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, на Тандем 1 ЕООД е осъществен последващ контрол по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ на стоките, декларирани с горепосочените МД, в резултат на който контрол е установено несъответствие между декларираните пред канадските митнически власти цени и декларираните в МД пред българските органи цени. Предвид изложеното, от Тандем 1 ЕООД са изискани доказателства, потвърждаващи декларираните цени, като в отговор от страна на дружеството е изпратено становище с рег. 32-73356, към което са приложени горепосочените фактури и копия на банкови извлечения. След анализ на представените по преписката документи митническите органи са установили, че условието за плащането по фактурите не било спазено, тъй като в представените фактури присъствало условие Prepayment , означаващо предплата или авансово плащане, а съгласно извлеченията плащанията са извършени след издаването на фактурите. Наред с това било констатирано, че отразените преводи в банковите извлечения били за по-високи от декларираните от вносителя суми. Предвид изложеното, митническият орган приел, че МС не може да бъде определена въз основа на метода на договорната стойност на основание чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, е преценено, че следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент - въз основа на наличните данни на територията на съюза представляващи електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност, при кои хипотези са налице основателни съмнения , кой носи доказателствената тежест и т.н. 2. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че от представените от дружеството документи може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната МС. 3. Прието е също така, че за да обосноват основателни съмнения относно декларираната стойност по проверяваните МД, митническите органи са се позовали единствено на предоставената в електронен формат информация от канадските митнически власти, представляваща данни от износните декларации за горецитираните автомобили, която, обаче, според съда не е установила по безспорен начин продажната цена на автомобилите, тъй като в нея съществували противоречия с останалите събрани по делото доказателства. 4. Анализирайки доказателствата по делото административният съд е приел, че полученият отговор от канадските митнически власти в частта му на предоставената електронна информация за декларираната от износителя продажна цена не представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда. Наред с това според съда писмото не съдържа удостоверително изявление от Канадските митнически власти за цената, на която горепосочените автомобили са били продадени на дружеството Тандем 1 ЕООД, подкрепено със съответните доказателства за действителното ѝ плащане, а също и удостоверително изявление, че представените документи при вноса на автомобилите не са автентични или валидни. За неоснователни са приети изводите на митническите органи в обратната посока с аргумент, че плащане след издаване на фактура е недопустимо. 5. На следващо място административният орган е приел за неправилен извода на митническите органи, че с представените по делото банкови извлечения се установява заплащане на по-високи от декларираните суми. Според съда това е така, защото административният орган не е съобразил, че същите представляват извлечения от банкова сметка в лева, поради което е логично сумите да са в по-голям размер от дължимите в канадски долари. Посочено е, че съобразяването на обменният курс на банката води до извода, наредените от дружеството средства напълно съответстват на посочените във фактурите и заявените при внос продажни цени. 6. Прието е на последно място, че по делото няма данни в резултат на извършено разследване или проверка по линия на международното сътрудничество, документите, свързани с продажбата на автомобила, издадени от техния продавач, да са проверени и потвърдени като истински документи, като липсват и доказателства за размера на действителната сума, получена от продавача във връзка с тази продажба. Предвид това съдът е приел, че митническите органи не са положили дължимите усилия да установяват каква е действителната продажна цена на автомобилите, като не се успели да докажат, че отразените във фактурите стойности не са реално платените или подлежащи на плащане цени. 7. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че съмненията на митническия орган относно декларираните от Тандем 1 ЕООД МС на процесните стоки са необосновани, обуславящи отмяна на процесното митническо решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. В съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с това, че по линия на международното сътрудничество е получена информация от компетентните власти на изпращащата държава Канада, че цената на процесните осем броя МПС, декларирани при изнасянето им от Канада, е различна от декларираната цена при вноса. Изводите на административния съд, че митническият орган неправилно се е позовал единствено на предоставената в електронен формат информация от канадските митнически власти, представляваща данни от износните декларации за горецитираните автомобили, игнорирайки определената на база представените документи за продажба стойност и определяйки вместо това нова МС на внасяните автомобили, не се споделят от настоящия съдебен състав. Писмото и съдържащата се в него информация, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което включената в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената му възможност, адресатът на акта не е оспорил така посочената стойност. Представената към писмото на канадските митнически власти износна декларация е частен документ, доказателствената стойност на която следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. В тази връзка следва да бъде посочено, че освен представените от Тандем 1 ЕООД фактури, които не съдържат подписи и печати, а също и банковите извлечения, които не изключват възможността за последващо доплащане на автомобилите, по делото липсват други доказателства договор или потвърждение от продавача за цената на покупко-продажбата. С оглед тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната износна декларация с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, както и че е подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната (пазарната цена) - така или иначе за износителя/продавача не е възникват митнически задължения. Предвид изложеното следва да се приеме, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На следващо място изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата МС се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесните пътнически автомобили са такива с щети, като претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред. Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МК. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени мотивите на АССГ, че административният орган не е положил дължимата грижа да установи каква е действителната продажна цена на автомобила и съответно - да докаже, че отразената във фактурата стойност не е реално платената или подлежаща на плащане цена, тъй като същата е определена на база наличните данни на територията на Съюза (представляващи електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада). На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не са приети декларираните договорни стойности на процесните подадени от Тандем 1 ЕООД митнически декларации, правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочения в решението размер. По този начин директорът на ТД Митница Бургас при Агенция Митници е постановил законосъобразен административен акт. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Тандем 1 ЕООД против Решение 32-189000 от 19.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което по митнически декларации с MRN 20BG001008019393R3/14.04.2020, MRN 20BG001008019394R2/14.04.2020 г., MRN 20BG001008019395R1/14.04.2020 г., MRN 20BG001008019396R0/14.04.2020 г., MRN 20BG001008019397R0/14.04.2020 г., MRN 20BG001008019436R0/15.04.2020 г., MRN 20BG001008019453R2/16.04.2020 г., MRN 20BG001008019463R7/16.04.2020 г., са определени нови митнически стойности на внесените стоки, спрямо които са определени за досъбиране държавни вземания за осемте стоки както следва - мито в общ размер, възлизащ на 2 773,19 лева и ДДС в общ размер, възлизащ на 6 099,63 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, разноски по делото в размер на 200,00 лева, включващо юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и за държавна такса за касационната инстанция, не се претендират, поради което и не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,