Решение № 4427 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 450/2014 г.

Решение № 4427 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 450/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град против решение № 6608 от 31.10.2013 г., постановено по адм. дело № 8533/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон при прилагането на чл. 4, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд е направил разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, която е неприложима за изпълнителите по договори за управление и контрол на клон на търговско дружество. Според касационния жалбоподател цитираната разпоредба в редакцията й до 31.12.2013 г. изброява изчерпателно субектите на търговското право, чиито управители подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. Изложил е съображения, че управителите на клон на търговско дружество попадат в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и подлежат на осигуряване само за изброените с нея осигурителни рискове - инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Георги Василев Георгиев, чрез адв. Малкочев като процесуален представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Посочва, че за целите на задължителното обществено осигуряване под "изпълнител на договор за управление на търговско дружество" по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, действала до 31.12.2013 г., следва да се разбира всяко лице, на което с договор е възложено управление на търговско предприятие. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил решение № РО-591/19.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е потвърдено разпореждане № 213-00-2565-5/24.06.2013 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица на Георги Василев Георгиев и е изпратил делото като преписка на ръководителя за осигуряването за безработица за издаване на нов акт при спазване на дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателят в първоинстанционното и ответник в настоящото производство е работил по договор за управление като управител на клон Химимпорт на Централна кооперативна банка АД, като заличаването на вписването в търговския регистър е станало на 29.03.2013 г., от която дата е прекратено и осигуряването му. Със заявление от 12.04.2013 г. Георгиев е направил искане до административния орган за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е приложил изискващите се в чл. 1, ал. 1 от Наредба за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица документи. Не се спори, че 15 - месечният период в случая обхваща времето от 29.12.2011 г. до 28.03.2013 г., както и че всички дължими осигурителни вноски са надлежно платени. За целия период осигурителят е подавал информация за Георгиев по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, като за управител на търговско дружество. Спорен по делото е въпросът дали Георгиев в качеството му на управител и представляващ клон "Химимпорт" на ЦКБ АД попада сред лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Според административния орган извършеното спрямо Георгиев осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е неправомерно, доколкото договорът му за управление и контрол не е по отношение на търговско дружество, а за управление на част от структурата на банката, т. е. същият не е подлежал на осигуряване за всички осигурителни случаи, вкл. и за безработица. Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията на текста преди изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества. Обосновано съдът е приел, че с представения по делото договор ответникът се е съгласил да управлява и представлява клона на търговското дружество като директор, както и да извършва всички действия и сделки от името на банката, свързани с нейната обикновена дейност. В договора е определено място на работа, възнаграждение, други права и задължения, изрично уговорени между страните, предоставени са и допълнителни правомощия с отделен писмен акт, поради което е обоснован извода, че управителят на клон на търговско дружество може да осъществява трудова дейност по договор за управление. Правилно съдът е приел, че от клаузите на договора за възлагане на управление се установява трайния характер на дейността по управление и представителство. На основание чл. 17 от Търговския закон (ТЗ) всеки търговец може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото седалище, като клонът се вписва в търговския регистър (ал. 2). Разпоредбата на чл. 19 от ТЗ предвижда, че клонът води търговски книги като самостоятелен търговец, без да съставя отделен баланс, а клоновете на юридически лица, които не са търговци по смисъла на този закон и клоновете на чуждестранни лица съставят и баланс. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че законодателят е признал особена правосубектност на клоновете на търговски дружества. Характерът на дейността на клона и функциите на неговия управител предполагат сключване на договор за управление. Административният орган не е обсъдил сключения между Георгиев и ЦКБ АД договор, с който лицето е назначено за директор на клон на банката "Химимпорт". Законосъобразно съдът е приел, че клонът на търговско дружество се ползва с относителна самостоятелност, а договорът за управление е сключен от принципала, като на Георгиев е възложено управлението и представителството на обособена част от търговското предприятие. Аргументирано е заключението, направено след анализ на клаузите на договора (възложено е общо ръководство на клона с конкретни компетентности, уговорено е брутно месечно възнаграждение, както и допълнително такова, месторабота и годишен отпуск), че установените обстоятелства сочат на съществуването на осигурително правоотношение, след прекратяването на което възниква правото по чл. 54а от КСО, тъй като са налице и останалите материалноправни предпоставки за възникването му. Правилно съдът се е позовал на обстоятелството, че клонът има самостоятелно управление и представителство. В решение № 9989/3.07.2013 г. по адм. дело № 5956/2013 г. ВАС, шесто отделение е възприел изводите на първоинстанционния съд за това, че управителят на клон на чуждестранно лице може да осъществява трудова дейност по договор за управление. Съставът на ВАС е обосновал тезата, че "за целите на задължителното обществено осигуряване под изпълнител по договор за управление на търговско дружество следва да се разбира всяко лице, на което с договор е възложено управление на търговско предприятие. Клонът на търговско дружество има белезите на търговско предприятие. Същият се ползва с относителна самостоятелност, подлежи на самостоятелно вписване в Търговския регистър, регистрация в регистър БУЛСТАТ, данъчна и ДДС регистрация, както и може да бъде страна по облигационни, данъчни (чл. 9 ДОПК), трудови (§ 1, т. 1 ДР на КТ) и осигурителни (чл. 5 КСО) отношения. Клонът притежава собствено имущество, различно от имуществото на принципала и води самостоятелно счетоводство като самостоятелен търговец (чл. 19 ТЗ)". Настоящият състав не намира основание да не сподели изводите, направени в цитираното съдебно решение и възпроизведени изцяло в обжалвания съдебен акт при отчитане спецификата на конкретния случай, поради което не възприема становището на касационния жалбоподател в обратен смисъл. С оглед направения анализ на функциите и характера на извършваната от Георгиев дейност няма пречка за еднакво третиране по отношение осигуряването на управителите на търговски дружества и управителите на техните клонове, на които с договор за управление е възложено управлението и представителството на обособена структура на търговеца. В тази насока следва да се има предвид и направената законодателна промяна в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), с която изрично в кръга на лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са включени управителите и прокуристите на клонове на търговски дружества. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ТП на НОИ - София град следва да се възложат направените от ответника разноски за тази инстанция по представения списък в размер на 450 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение