Решение № 5357 от 19.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. Георгиев, от [населено място], обл. Хасково, чрез процесуалния му представител адвокат Г. Георгиева, срещу решение 642/12.10.2022 г., постановено по адм. дело 532/2022 г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 312 на Общински съвет-Любимец. Релевирани са пространни доводи за неправилността на атакуваното решение като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски при условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Ответникът Общински съвет-Любимец /ОбС-Любимец/, представляван от председателя М. Станкова, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Не претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Георгиев срещу решение 312 на ОбС-Любимец, обективирано в протокол 31/28.04.2022 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е отказана продажбата на поземлени имоти с идентификатори 46574.951.13 с площ 19 999 кв.м. и начин на трайно ползване /НТП/ храсти, 46574.951.14 с площ 7 230 кв.м. и НТП храсти, и 46574.29.100 с площ 578 кв.м. и НТП нива, всички в землището на [населено място], общ. Любимец, представляващи земи по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на атакувания акт, при което в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства е приета за установена следната обобщена фактическа обстановка, възприета и от състава, а именно: С молба рег. Л-878/11.03.2022 г. до кмета на община Любимец касационният жалбоподател, в качеството му на собственик на животновъден обект от вида пчелин съгласно удостоверение за регистрация на животновъден обект 723/25.02.2022 г. /л. 34 от делото/, отправя искане кметът на общината да внесе предложение в ОбС-Любимец за приемане на решение, по силата на което гореописаните три поземлени имота, находящи се в землището на [населено място], да му бъдат продадени. Във връзка с това и докладна записка вх. 303/19.04.2022 г. от заместник-кмета на община Любимец, ОбС-Любимец приема оспореното пред първата инстанция решение, с което отказва продажбата на трите имота с мотива, че същите, макар и да са земеделски земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, не попадат в хипотезата на § 12, ал. 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ЗИДЗСПЗЗ/, а начинът на разпореждане с тях при необходимост от настаняване върху тези имоти на пчелин с над 10 пчелни семейства е регламентиран в чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пчеларството /ЗП/ чрез учредяване право на ползване. При тази фактическа установеност, по отношения на която липсва спор по делото, административният съд формира извод за законосъобразност на атакуваното решение на ОбС-Любимец. За да достигне до този извод съдът излага мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Така мотивиран съдът постановява обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт, с който отхвърля като неоснователна предявената срещу решението на общинския съвет жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които е ненужно да бъдат приповтаряни изцяло в настоящото решение. Не са налице сочените от касатора пороци на атакувания съдебен акт, представляващи касационни отменителни основания, налагащи отмяната на постановеното решение. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи за необоснованост на първоинстанционното решение, съставът счита, че правните изводи на съда са изцяло обусловени от данните от приобщените по делото доказателства, спрямо които приложимите материалноправни разпоредби са издирени и тълкувани от съда правилно, за което в решението са изложени ясни, обстойни и законосъобразни мотиви. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от разпореждане от 12.07.2022 г. по делото /л. 90 от делото/, дадените от съда указания относно разпределението между страните на доказателствената тежест съответстват на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, както и на чл. 154, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс, приложим на основание чл. 144 АПК. Решението е постановено и при изцяло изяснена и надлежно установена чрез събраните в хода на производството писмени доказателства фактическа обстановка. Оплакванията на касатора в тази насока са неоснователни. Не намират фактическа и правна опора и релевираните в касационната жалба възражения за противоречие на решението с материалния закон. Предвид фактическата установеност по делото /в т.ч. от данните за обсъдената по време на проведеното заседание на ОбС докладна записка от кмета на община Любимец и връчване на приетото от общинския съвет решение на касатора/ правилна е преценката на първостепенния съд, че непосочването на адресат в оспорения акт не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и следователно не обуславя отмяната му като незаконосъобразен. Предвид съдържанието на касационната жалба следва да се подчертае, че с неспазването на изискуемата форма за издаване на акта по чл. 59, ал. 2 АПК се допуска нарушение на процесуалните правила. Не всички такива нарушения обаче са еднакво съществени, като само съществените нарушения влекат незаконосъобразността на издадения акт, а несъществените /както е в разглеждания случай/ не се отразяват върху неговата законосъобразност, доколкото не дават и не биха могли да дадат отражение върху съдържанието на акта, тоест върху формирото от административния орган волеизявление. Също така правилно административният съд приема и това, че непосочването пред кой орган и в какъв срок издаденият акт може да се обжалва не влече неговата незаконосъобразност, а има за последица удължаването на срока за неговото оспорване съгласно чл. 140, ал. 1 АПК. Данните по делото не опровергават и обосновано формирания от първостепенния съд извод за материална законосъобразност на обжалваното решение на ОбС-Любимец, издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА в условията на оперативна самостоятелност, за което в решението са изложени подробни и законосъобразни, споделени от състава мотиви. Правилно в решението е посочено, че ОбС-Любимец разполага с оперативна самостоятелност относно обстоятелството дали да извърши разпореждане с процесните три имота или не. При това, обосновано от съда е преценено още, че неточното аргументиране, че § 12, ал. 1, т. 6 ЗРЗИДЗСПЗЗ не попада в случаите, които са основание за сключване на разпоредителна сделка, не се отразява на извода за законосъобразност на акта, доколкото липсва задължение за общинския съвет при всички случаи на земи по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и отправено във връзка с тях искане по § 12, ал. 1, т. 6 ЗРЗИДЗСПЗЗ, да се разпореди с тези земи чрез продажбата им. Противно на изтъкнатите в касационната жалба оплаквания, съставът намира, че атакуваното пред първата инстанция решение на ОбС-Любимец е съответно на материалния закон, а оттам и че като в решението си е достигнал до същия извод административният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от наведените от касатора пороци. По изложените съображения, както и по посочените в оспорения съдебен акт мотиви, към които съставът препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски се явява неоснователно. Ответникът не претендира разноски, поради което съставът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,