Решение № 7537 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4857/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба Ж. Н. Г. с ЕТ КрисБо холидейс Ж. Г. , ЕИК 202437357, чрез адв. К. Маринова, срещу решение 4095/19.04.2024 г., постановено по адм. дело 30/2024 г. по описа на Административен съд Варна, в отхвърлителната му част. Първоинстанционното съдебно решение не е предмет на касационно оспорване в отменителната му част и е влязло в сила. Съдебното производство е за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение 12721/18.12.2023 г. по адм. дело 6121/2023 г. по описа на ВАС е отменено решение 476/06.04.2023 г. по адм. дело 2477/2021 г. по описа на Административен съд Варна в съответната част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че при ревизията на ЕТ не е доказано сключване на сделка с цел отклонение от данъчно облагане в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Според аргументите, в хода на съдебното производство не е допустимо пропускът да бъде саниран, тъй като това би противоречало на принципа за неутежняване на положението на жалбоподателя. На следващо място твърди, че решаващият съд неправилно е кредитирал съдебно-оценителната експертиза (СОЕ), изготвена от вещото лице Г.. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и РА в съответната част. Претендира присъждане на деловодни разноски, съгласно представен списък. По делото е постъпила частна жалба от Ж. Н. Г. с ЕТ КрисБо холидейс Ж. Г. , чрез процесуалния представител, срещу определение 5647/03.06.2024 г., постановено по адм. дело 30/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата за изменение в частта на разноските. Счита за неправилен изводът на съда, че разноските за юрисконсултско възнаграждение в производствата по ДОПК не подлежат на намаляване поради прекомерност под определения с наредбата минимален размер на адвокатските възнаграждения. Навежда твърдения за липса на достатъчно процесуална активност от представителя на ответника по делото и ниска степен на правна сложност на повдигнатия спор. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно определение и изменение на решение 4095/19.04.2024 г. в частта на разноските, при който резултат за производството по частната жалба да се присъдят разноски. Ответникът по касационната и частната жалби - директор на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Маринова, оспорва същите като неоснователни по съображения, изложени в молба-писмена защита от 21.05.2025 г. и моли да бъдат оставени без уважение, а съдебното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност при заявено адвокатско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба от директора на Дирекция ОДОП Варна, приподписана от юрк. Маринова, срещу определение 5806/05.06.2024 г., постановено по адм. дело 30/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на решението в частта на разноските. Изразено е несъгласие с аргументите на съда за недължимост на разноски в полза на приходната администрация за всички разглеждания на делото пред двете инстанции. В жалбата са развити подробни съображения. Отправено е искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се измени решение 4095/19.04.2024 г. в частта на разноските като в полза на дирекция ОДОП Варна бъде присъдена допълнително сума в размер на 2 004,45 лв. Ответникът по тази частна жалба - Ж. Г. с ЕТ КрисБо холидейс Ж. Г. , я оспорва като неоснователна с представения отговор по електронен път от 01.07.2024 г. и моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на подадените жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 218 и 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната и двете частни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове, неблагоприятни за тях в съответната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 АПК. С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Ж. Г. с ЕТ КрисБо холидейс Ж. Г. против ревизионен акт (РА) Р-03000320006826-091-001/09.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 169/13.09.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в частта на установеното задължение по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. в размер на 16 358,79 лв. - главница и законна лихва в размер на 1 563,18 лв. Релевантните установявания на съда по фактите обхващат извършените процесуални действия при ревизията на жалбоподателката, проведена въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-03000320006826-020-001/11.11.2020 г., издадена от Д. Б. К. на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП Варна. Последната е изменена впоследствие със ЗИЗВР Р-03000320006826-020-002/18.02.2021 г. по отношение на крайния срок за извършване на ревизията до 23.04.2021 г. Предложенията за установяване и изводите на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-03000320006826-092-001/28.04.2021 г. Въз основа на него е издаден процесният РА. За да отхвърли жалбата на дружеството решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и съдържание съгласно чл. 120 ДОПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на акта. Крайното заключение за материална законосъобразност на РА в частта на установения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 16 358,79 лв. е направено след обсъждане на фактите и събраните доказателства по делото. По същество са отделени като безспорни обстоятелствата, довели до преобразуване на финасовия резултат на ЕТ за 2019 г. по чл. 26, т. 1 ЗКПО със сума в общ размер на 3 282,46 лв. (включваща непризнати разходи по фактура 18/12.03.2019 г. от Меди Си Пловдив ЕООД и фактура 200000952/8.11.2019 г. от ЕТ Стелкомп С. С. , за амортизация и използвани електроенергия, вода и телефон), на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО със сума в размер на 2409,40 лв. (разход за амортизация), на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сума в размер на 1 803,08 лв. (отчетен разход без първичен документ), на основание чл. 28, ал. 1 ЗКПО със сума в размер на 1 301,21 лв. (отчетен разход за бракувани стоки) и на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО със сума в размер на 3 066,67 лв. (във връзка с продажбата на МПС). РА е оспорен в с жалбата до съда в посочената част, но предвид липсата на аргументи е направено уточнението от процесуалните представители в с.з. на 13.02.2024 г. и с.з. на 26.03.2024 г. До пълния размер на корекцията на финансовия резултат за 2019 г. спорът между страните е сведен до преценката за наличие на соченото с РА основание по чл. 16, ал. 1 ЗКПО във връзка с покупко-продажбата на недвижимия имот в [населено място], община Елена (НА 87/07.11.2019 г. и фактура 256/07.11.2019 г.) и активите пречиствателна станция, пелетен котел компект 1 и 2, снегорин, басейн, ограда и вертикална планировка, къща за пелети (по фактура 257/07.11.2019 г.), обзавеждане къща за гости и снек бар (по фактура 258/07.11.2019 г.). В изложените мотиви са взети предвид нормите на ЗКПО и Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на МФ (Наредба Н-9 от 14.08.2006 г.) и е извършена съпоставка на събраните данни за контролираната и неконтролираните сделки. Направен е опит да бъде детайлизирано имуществото по фактура 258/7.11.2019 г. и е отбелязано, че същото не е било предмет на нито една от поисканите от жалбоподателката две СОЕ, като пазарна цена е била определена единствено в експертизата при ревизията, извършена от Л. В.. При по-нататъшното обсъждане на доказателствата е направен изводът, че експертизата на в.л. З. следва да бъде кредитирана пред тази на в.л. Д., тъй като е подробно-изчерпателна и обоснована. При това положение РА в съответната част се явява правилен спрямо общия установен в хода съдебното производство размер на данъчното отклонение при прехвърлянето на имуществото от 275 079 лв. В обжалваната част решението от Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Доказателствената тежест е разпределена коректно и на страните са дадени точни указания в с.з. на 13.02.2024 г. и с.з. на 26.03.2024 г. При разрешаването на правния спор не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Аргументите на жалбоподателката, релевантните факти и събраните доказателства в хода на административния и съдебен процес са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимосвързаност при изграждане на крайното заключение за неоснователност на оспорването срещу РА. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата, а според ал. 2, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА - дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. За разлика от другите видове данъчни актове, при отмяната на РА преписката не може да бъде върната на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона чл. 160, ал. 4 ДОПК. От тази перспектива е неоснователно касационното оплакване за нарушение на принципа за неутежняване на положението на жалбоподателя в резултат на подадената жалба. Напротив, липсата на събрани годни доказателства за отклонение от данъчно облагане при ревизията не препятства по никакъв начин възможността в хода на съдебното производство да бъдат установени нови или допълнително изяснени вече установените факти. Именно декларативният характер на РА предопределя ролята на административния съд като инстанция по същество, в изпълнение на императивните задължения, свързани с проверката по правилното приложение на материалния закон. По делото е изяснено и касаторът не оспорва, че амортизируемата стойност на всички процесни активи на ЕТ по счетоводни данни (САП и ДАП) е в размер на 670 995,91 лв. при отчетен приход в размер на 200 844,79 лв. (от прехвърлянето на активите на Козирог 16" ЕООД), т.е. значително отклонение, превишаващо 300%. В касационните доводи не са посочени конкретни доказателства в подкрепа на твърденията за претърпени щети в недвижимия имот след наводнение. Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил оплакванията на жалбоподателя като недоказани, следвайки указанията по чл. 224 АПК на ВАС в решение 12721/18.12.2023 г. по адм. дело 6121/2023 г. и отделяйки спорните от безспорните моменти по делото, свързани с останалите основания за преобразуване на финансовия резултат за 2019 г. В съответствие с приетите доказателствени средства по делото, правилно и обосновано решаващият съд се е позовал на констатациите и заключението на вещото лице З. по СОЕ. Мотивите да бъде възприето решение за неоснователност на оспорването са свързани изцяло със съпоставката между оценителните експертизи и преценката с оглед нормите на Наредба Н-9/2006 г. Затова на този етап също следва да се отбележи коментирания от съда пропуск имуществото по фактура 258/07.11.2019 г. да бъде зададено от жалбоподателката за оценка по двете СОЕ. Следователно окончателните изводи на административния съд във връзка с наличието на предпоставките на чл. 16, ал. 1 ЗКПО са направени единствено въз основа на фактическата обстановка и доказателствените искания на страните. Съгласно § 1, т. 14 ДР ЗКПО пазарна цена е цената по смисъла на § 1, т. 8 ДР ДОПК, а именно, сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Допустимите методи за определянето ѝ са изброени в § 1, т. 10 ДР ДОПК, а редът и начинът са дадени с наредбата на министъра на финансите. В тази насока първоинстанционният съд е съобразил приложимите разпореди на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. спрямо установените факти в случая. Правните мотиви в тази насока са обосновани и законосъобразни, поради което споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК на съдебния акт по съществото на спора, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. По частните жалби на директора на Дирекция ОДОП Варна и на Ж. Г. с ЕТ КрисБо холидейс Ж. Г. : Настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията на страните срещу определение 5806/05.06.2024 г. и определение 5647/03.06.2024 г. на АС Варна, постановени по адм. дело 30/2024 г. Със съдебното решение 4095/19.04.2024 г. по същото дело е отменен РА Р-03000320006826-091-001/09.06.2021 г. досежно установеното на ЕТ задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2019 г. за размера на главницата над 16 358,79 лв. до размера от 16 657 лв. и за размера на лихвата над 1 563,18 лв. до размера от 1 591,80 лв. и в останалата част оспорването е отхвърлено. При този краен резултат съдът е взел предвид приложимите законови разпоредби и представените доказателства във връзка с претендираните разноски от двете страни, като с оглед на материалния интерес е определил по съразмерност за уважената, респ. за отхвърлената част, за жалбоподателя сума в размер на 92,82 лв., а за ответника в размер на 4 068,44 лв., след прихващане. Заявеното от жалбоподателката възнаграждение на в.л. З. в размер на 1 332 лв., правомерно е било изключено от съда, тъй като в действителност не е било заплатено от нейна страна. Съображенията на страните касаят единствено присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. При определянето на разноски в съдебното производство по дела с предмет обжалване на РА, какъвто е процесният, са приложими правилата на чл. 161 ДОПК. Съгласно тези разпоредби, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В този смисъл доводът в частната жалба на ДД ОДОП Варна, че целта на присъждането на направените разноски е да се възмезди страната като тя си възстанови понесените разходи, е неотносим към защитната теза и естеството на понятието разход. Пряк разход за водене на делото несъмнено е внесената от НАП държавна такса в размер на 152,37 лв. за касационно обжалване по адм. дело 6121/2023 г. по описа на ВАС, но не и юрисконсултското възнаграждение, чиято тежест не се понася от администрацията и независимо от изхода на делото, не представлява разход за нея. Споделят се аргументите на ДД ОДОП Варна относно обема на извършените процесуални действия по адм. дело 2477/2021 г. по описа на АС Варна и адм. дело 6121/2023 г. по описа на ВАС. Последното обаче не важи за процесуалната активност на данъчната администрация, а така също и за жалбоподателката, по адм. дело 30/2024 г. по описа на АС Варна, тъй като при повторното разглеждане на спора от административния съд страните не са ангажирали нови доказателства, доказателствени искания и съображения, отличаващи се съществено от изложените до този момент. Не са налице твърдените основания в частната жалба на Ж. Г. с ЕТ КрисБо холидейс Ж. Г. за изменение в частта за разноските. На основание чл. 633 ГПК, решенията на СЕС по преюдициални запитвания, включително соченото Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, са задължителни за всички съдилища. Съобразно това настоящият съдебен състав приема, че принципно размерът на адвокатското и/или юрисконсултското вънаграждение може да бъде определен под минимума по наредбата, но само при обоснованост и доказаност на твърденията и/или явна несправедливост. В тази насока са издържани изводите на административния съд, че проявената процесуална активност от двете страни е съизмерима, но определяща за размера на разноските е фактическата и правна сложност на делото. По разноските за настоящото касационно производство: Предвид изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременното заявеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 012,98 лв. за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,