Решение № 96 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 309/2014 г.

Решение № 96 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 309/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Български спортен тотализатор - [населено място] /Б./ за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр. д. № 1232/13 г., в частта, с която е уважен предявеният от Н. Ю. и С. М. срещу молителя иск по чл. 108 от ЗС, за описания в решението недвижим имот. Молителят се позовава на осн. по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като твърди, че решението на ОС Варна противоречи на постановеното по-рано между същите страни и на същото основание решение на Провадийски районен съд по гр. д. № 104/09 г., с което е отхвърлен предявеният от същите ищци срещу същия ответник иск за установяване на правото на собственост върху същия имот, по чл. 124 ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 4 ГПК, считано от влизане в сила на атакуваното, последно по см. на посочената разпоредба решение и е допустима. Ответниците по молбата Н. Ю. и С. М. я оспорват като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното по основателността й: С влязлото в сила решение на ОС Варна по гр. д. № 1232/13 г. искът на Н. Ю. и С. М. срещу Б. - сега молител, по чл. 108 от ЗС е уважен, като ищците са признати за собственици на процесния имот по реституция, на осн. З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС. С вл. в сила решение на Провадийски РС по гр. д. № 104/09 г. е отхвърлен установителният иск за собственост върху същия имот, заведен от същите ищци срещу същия ответник, но основан на придобивна давност - чл. 79 от ЗС. В ППВС № 2/77 г. е посочено, че "при противоречие между две решения отмяна е допустима не само при идентичност на страните, а и когато те са издадени на еднакво основание и по еднакво искане". В случая правото на собственост е предмет и на двата иска за собственост, разгледани със сочените като противоречиви решения, но установяването му се претендира от ищците на различни основания - в единия случай - като придобито по давност, а в другия - като придобито по реституция. Няма идентичност в основанието на разгледаните с решенията искове за собственост, като предпоставка за отмяна по чл. 303, т. 4 от ГПК. Изложените в молбата - пункт 4, оплаквания за неправилност на въззивното решение по гр. д. № 1232/13 г. на ОС Варна са извън предмета на това производство и не следва да се обсъждат. Молбата за отмяна е неоснователна по посочените по-горе съображения и ВКС на РБ, трето гр. отд.,