Решение № 287 от 11.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 864/2013 г.

Решение № 287 от 11.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 864/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по ВНОХД № 121/2012 г. по описа на Апелативен съд - Варна и изменение на постановеното по него решение в частта му, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно определения тип на затворническо общежитие "закрит" и първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието четири години лишаване от свобода, наложено на осъдения Г. Б. Твърди се в искането за възобновяване, че така определения режим и тип на затворническо общежитие е в нарушение на закона, което следва да бъде отстранено по реда за възобновяване. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване. Осъденият Б. е направил изявление, че не желае да участва в производство пред касационната инстанция. Защитникът на осъдения, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, счита, че искането за възобновяване е основателно и следва да се уважи. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 34/20.03.2012 г., постановена по НОХД № 1070/2010 г. от Окръжен съд - Варна, осъденият Б. е бил признат виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание четири години лишаване от свобода. Постановено е осъденият да изтърпи така определеното наказание лишаване от свобода при строг режим и в затвор. С присъдата са осъдени и други лица. С въззивното решение № 94/23.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 121/2012 г., присъдата, издадена срещу Б., е потвърдена изцяло. Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено срещу влязъл в сила съдебен акт, който макар и проверен по касационен ред, не е бил обект на касационен контрол в тази му част. Искането е в полза на осъденото лице, поради което не е обвързано със спазване на законов срок, а разгледано по същество е и основателно. Видно от данните по делото към момента на постановяване на първоинстанционната присъда осъденият Б. е бил неосъждан. Наложеното му наказание е четири години лишаване от свобода. При тези данни очевидно е, че статутът на осъдения не попада в обхвата на чл. 60, ал. 1 във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Б. е лице, осъдено за първи път на лишаване от свобода и наложеното му наказание е до пет години лишаване от свобода, което определя тип на затворническо общежитие "открит", в което да изтърпи наложеното наказание и с оглед разпоредбата на чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС при "общ" режим. Налице е нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което налага възобновяване на производството по делото, отмяна на решението в частта му, с която е потвърдена присъдата относно типа на затворническото общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на осъдения Б. наказание лишаване от свобода. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено и от ВКС, тъй като е в полза на осъденото лице, без да връща делото в тази му част за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК