Решение № 3855 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11572/2019 г.

Решение № 3855 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11572/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д., представен от адв. Й. Йорданов, срещу решение № 33/22.07.2019 г. на Административен съд Русе по адм. д. № 542 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-03-900356-091-003/12.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението на основания от трите категории по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява против изводите на съда за наличие на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК. Навежда доводи за грешки в познавателната дейност на съда при отказа му да отнесе към установените факти наличието на разполагаеми парични средства към 01.01.2008 г. в по-голям от приетия размер с източник договор за паричен заем от 16.11.2007 г. Според него не са обсъдени задълбочено писмените и гласните доказателствени средства за значимите за решаването на спора факти на получаване в предхождащия ревизията период на сума по договора за паричен заем. Неоснователно били отнесени към разходите му такива по издадени от доставчици фактури. Обжалва решението и в частта за разноските. Иска отмяна на решението и на РА изцяло или за разликата над 2 867. 58 лева или над 2 623. 29 лева. Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДДОДОП/ Варна отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Русе РА, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, в тежест на П. Д. са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2008 г. в размер 4 117 лева с лихви за забава 3 909. 27 лева. Според приходната администрация в ревизирания данъчен период данъчният субект е извършил разходи надвишаващи декларираните и обложени доходи. Паричният недостиг, изчислен при съпоставка на приходите и разходите при разплащания в брой и безкасово, е определен за презюмиран доход. Размерът му е 41 175. 85 лева. Приходите и разходите включват получено възнаграждение от "Вак спед" ЕООД, получени и предоставени заеми от и на физически и юридически лица, изплатени суми от "Еврофутбол" ООД; платени суми за телефон, ток и вода, погасителни вноски по кредити. Към разходите на РЛ е отнесена и сумата 3 542. 93 лева – извършени разходи за покупки, отразени в дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС лица. РА е обжалван по административен ред и е потвърден, но е уважено възражението за изтекла погасителна давност. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Според първостепенният съд не са разколебани констатациите на органите по приходите за имуществени несъответствия, сочещи на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 ДОПК. Не бил установен различен размер на разполагаемите средства към 01.01.2008 г. с включването на сума в размер 12 500 лева по договор за паричен заем със страни жалбоподателя и А. П., тъй като договорът е оспорен от повереника на ответника и без да е доказана истинността му го е изключил от доказателствата. С източник на специални знания съдът е проверил правилността на определяне на данъчната основа и на размера на установения с РА данък без в разполагаемите средства да се включва сумата по договора с П. Зачел е презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за достоверност на констатациите по РА. Първоинстанционното решение е правилно. Познавателната дейност на съда е съобразена с процесуалния закон, както и с логическите и опитните правила. При действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят без никакво съмнение предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК, с чието осъществяване обосновават провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122-124 ДОПК, включително да ползват процесуалното предимство за достоверност на констатациите от РА. Съпоставянето на касовите и безкасовите доходи и разходи е относимо към обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. т. 8 и 16 ДОПК за определяне на основата за облагане с данъци. Основава се на логическата конструкция за възможно разходване при плащане само на разполагаеми средства, като при недоказан източник на похарчените пари и предвид задължението по чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ за деклариране на доходите средствата с недоказан произход представляват доход подлежащ на облагане /арг. чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК и чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ/. Отрицателните разлики на доходите и разходите са от значение както за предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, така и за определяне на основата за облагане с данъци по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Констатациите на съда за превишаващи доходите разходи и за конкретните размери на превишението в контекста на предходното касационно решение са елемент от правораздавателната дейност по решаване на спора за съществуването и размера на установените с РА публични задължения. След изключването по реда на чл. 194, ал. 2, изр. 2 ГПК от доказателствата на договора за паричен заем не съществува информационен източник за получаването на средства в период преди ревизирания, които да се включат в разполагаемите към 01.01.2008 г. с ефект върху размера на паричния недостиг в края на периода. Не съществува ограничение в ползването на дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС лица като доказателствено средство за разход на получателя по доставките заради генетичната и функционална връзка на насрещните задължения на страните по доставката. Касаторът не е провел насрещно доказване за липса на доставка или за неизвършено плащане. При възприетите от администрацията и от съда елементи на разходи и доходи в ревизирания период верността на изчисляването на превишаването на разходите над доходите е потвърдена от заключението на ССЕ. Предвид съществуването на определените с РА публични задължения, актът за установяването им е законосъобразен, а решението за отхвърляне на оспорването срещу РА – правилно. Дължимо е оставяне в сила на съдебния акт. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 731 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение