Решение № 1786 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2605/2018 г.

Решение № 1786 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2605/2018 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Г. Гочев против заповед № ЗС-18/22.01.2018 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост е наредено изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната й. Ответникът – министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Заинтересуваната страна – Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", в писмено становище, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед № 29/09.01.1997 г. на началника на под. 18820 – Пловдив, жалбоподателят, тогава военнослужещ, и четиричленното му семейството са настанени във жилище частна държавна собственост, включено в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящо се в [населено място], [жк], [адрес] (тогава[жк], [адрес]), състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащо избено помещение № 5 и 3, 766% ид. ч. от общите части на сградата, като на същата дата е сключен договор за наем на апартамента. Жилището е собственост на Министерство на отбраната съобразно представен с административната преписка акт за частна държавна собственост № 8175/10.04.2013 г. Със заповед № 332/21.12.1999 г., командирът на под. 36540 - Пловдив е прекратява договора за кадрова военна служба на Г. Гочев и го зачислява в запаса. На 08.01.2003 г. жалбоподателят сключва нов договор за наем № Д-39 от 08.01.2003 г. и допълнително споразумение към него № РД-12-1253 от 02.05.2007 г., с които се актуализира наемната цена на апартамента. С писмо рег. № 21-32-438/20.10.2014 г. на главния директор на ГД "Инфраструктура на отбраната", жалбоподателят е уведомен, че не е представил документ, от който е видно, че работи в системата на Министерство на отбраната. С оглед на изложеното му е даден едномесечен срок от получаване на предизвестието да освободи жилището. С писмо рег. № 12360/20.09.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", жалбоподателят е уведомен, че договорът за наем се прекратява на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерство на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, поради прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, като му е даден едномесечен срок от получаване на предизвестието да освободи жилището. Писмото е получено лично от жалбоподателя на 28.09.2017 г. Апартаментът не е освободен в посочения срок, както и към настоящия момент. Въз основа на докладна записка на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" с констатация, че жалбоподателят Гочев държи жилището на отпаднало основание и предложение за изземване на апартамента, министърът на отбраната издава заповедта, предмет на оспорване, с която на основание чл. 80а ЗДС разпорежда изземване на имота от жалбоподателя и определя срок за доброволно освобождаване на имота. Като основания за изземване на недвижимия имот в административният акт е посочено, че апартамента се държи на отпаднало основание от лице, което не попада в категорията на правоимащи лица по смисъла на чл. 226б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. В същата са изложени фактическите основания за постановяването й. При издаването на заповедта не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е постановен след предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" до министъра на отбраната за изземване на имота по реда на чл. 80а ЗДС след констатация, че жалбоподателят, бивш наемател на ведомствения апартамент, държи имота на отпаднало основание и отказва да го освободи. Съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. В случая предмет на оспорената заповед е апартамент, частна държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателя, тъй като договорът, с който имотът е предоставен на Гочев и семейството му под наем, е прекратен на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-22/2010 г., по реда, предвиден в Закона за задълженията и договорите, към който препраща чл. 24, ал. 1 ЗДС, а именно - с едномесечно предизвестие, връчено на наемателя на 28.09.2017 г. След този момент жалбоподателят държи имота на отпаднало основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 80а ЗДС са изпълнени, тъй като са налице предвидените в закона условия за изземване на имота, като в случая спрямо жалбоподателя не са налице предпоставките на § 4 от Допълнителната разпоредба на Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 80а ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на тази цел, след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. Доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, са неоснователни. В случая по делото не е установено жалбоподателят да е нетрудоспособен, същият е разведен, няма непълнолетни деца и не ангажира доказателства, установяващи влошено здравословно състояние, поради което мярката е пропорционална на преследваната от закона цел, а именно ведомствените жилища на министерството на отбраната да се предоставят за ползване от служители на министерството на отбраната с реална жилищна нужда. Тези жилища по предназначение са за задоволяване на жилищните нужди на служителите на съответното ведомство и нямат социална функция. С оглед на изложеното се налага извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона и с неговата цел, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Г. Гочев да заплати на Министерство на отбраната сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,