Решение № 11434 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9546/2016 г.

Решение № 11434 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9546/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237- чл. 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по искане на "Р.-Т.-97" АД със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителния директор И. Т. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 7296 от 16.06.2016 г., постановено по адм. дело № 939/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 5 АПК. С него се твърди, че давайки ход на делото без да уважи молбата на касатора за отлагане на делото поради заболявания на изпълнителния директор на дружеството и на новия юрисконсулт, които не им позволяват явяване в съда, съдът го е лишил от възможността да участва в съдебното заседание, проведено на 17.05.2016 г., което съставлявало съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на страната. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. Претендират се разноски. Ответната страна по искането за отмяна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Зарева, в открито съдебно заседание дава становище за неоснователност на искането за отмяна. Счита, че касационният състав правилно е дал ход на делото в отсъствие на жалбоподателя, доколкото от негова страна не били представени основателни доказателства за невъзможността му да присъства в съдебно заседание. Иска молбата за отмяна да бъде оставена без уважение, както и присъждане на разноски. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна като подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен за процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения: Видно от данните по делото, пред Административен съд - С. град е било образувано адм. дело № 2643/2014 г. В производството по него "Р.-Т.-97" АД, гр. С., е представлявано от адв. М. М., редовно упълномощен от изпълнителния директор на дружеството И. Т. Д.. По делото е постановено решение № 585 от 04.02.2015 г., с което жалбата на "Р.-Т.-97" АД срещу Ревизионен акт № 2021307363/16.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 57/13.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП е отхвърлена. Това решение е било обжалвано пред Върховния административен съд, пред който е образувано адм. дело № 4194/2015 г. Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.05.2015 г. На 11.05.2015 г. е постъпила молба от изпълнителния директор на акционерното дружество, с която същият е заявил, че оттегля пълномощното на адв. М. М. Заедно с това е представил и болничен лист за периода от 08.05.2015 г. до 13.05.2015 г. Диагнозата е остър бронхит, неуточнен, а отбелязаният режим на лечение е домашен-амбулаторен. В графата "Бележки" не е записано нищо. Разглеждането на делото е отложено за 20.10.2015 г. С протоколното определение е дадено указание на жалбоподателя да организира защитата си така, че да не става причина за следващо отлагане на делото. В следствие на съобщението до касатора с това указание, по делото е представено пълномощно, с което е предоставена представителна власт на юрк. Д. Т. А. Последният се е явил в проведеното на 20.10.2015 г. съдебно заседание. С определение № 12226 от 17.11.2015 г. тричленният състав на Върховния административен съд е прекратил производството и е върнал делото на административния съд за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175 АПК с указания след отстраняването на очевидната фактическа грешка делото да се върне на Върховния административен съд за произнасяне по касационната жалба. С решение № 7655 от 08.12.2015 г. Административен съд - С. град е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 585 от 04.02.2015 г. Срещу новото решение е била подадена втора касационна жалба от "Р.-Т.-97" АД. Така производството по новообразуваното пред Върховния административен съд адм. дело № 939/2016 г. се е развило по две касационни жалби. Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.03.2016 г. С молба от 14.03.2016 г. изпълнителният директор на касатора е заявил, че договорът на юрисконсулта на "Р.-Т.-97" АД е прекратен, поради което няма кой да представлява дружеството в съдебния процес. С. е представил болничен лист от 11.03.2016 г. Болничният лист е за периода от 11.03.2016 г. до 18.03.2016 г., а отбелязаният режим на лечение е домашен-амбулаторен. Поставената диагноза е "сърдечна аритмия, неуточнена". В графата "Бележки" на болничния лист е записано, че същият следва да послужи и пред съда. Представена е и заповед № 13 от 11.03.2016 г. за прекратяване на трудовия договор с Д. Т. А., считано от 11.03.2016 г. Делото е било отложено за 17.05.2016 г. На 16.05.2016 г. в деловодството на Върховния административен съд е постъпила нова молба от изпълнителния директор на "Р.-Т.-97" АД, с която отново се иска отлагане на делото по причина, че дружеството е назначило нов юрисконсулт на 11.05.2016 г., който поради краткия срок не могъл да се запознае с делото и да защити интересите на дружеството. Представят се и два болнични листа. Единият, издаден на изпълнителния директор с диагноза "нарушение на вестибуларната функция, неуточнено" с режим на лечение домашен-амбулаторен за периода от 13.05.2016 г. до 19.05.2016 г., другият е издаден на новоназначения юрисконсулт на дружеството А. Е. Т. с диагноза "Други вирусни инфекции с неуточнена локализация" с определен домашно-амбулаторен режим на лечение за периода от 16.05.2016 г. до 18.05.2016 г. В болничния лист на И. Т. Д. в графата "Бележки" е записано, че същият следва да послужи и пред съда, а в болничния на А. Е. Т. няма отбелязвания в тази графа. В откритото съдебно заседание, проведено на 17.05.2016 г. съдът е преценил, че заседанието е второ в касационното производство, като за втори път изпълнителният директор на "Р. - Турист - 97" АД е представил болнични листове, без заверка по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Позовал се е на разпоредбата на чл. 139, ал. 2 АПК, според която при повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е злоупотреба с право. С тези съображения съдът е дал ход на делото. На 16.06.2016 г. се е произнесъл с решение № 7296 от същата дата. При тези факти настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на решението. Съгласно сочената като правно основание разпоредба на чл. 239, т. 5 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая съдът намира, че се касае за явно намерение за шиканиране на процеса. Представените по делата медицински документи не освобождават лицето, на което са издадени от задължението му да се яви пред съда. Още повече, че делото се е водило по жалба на молителя и негова е била процесуалната активност да докаже незаконосъобразността на атакувания от него акт. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87/5.05.2010 г., при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Т. е. нито в болничния лист, нито в нарочен документ - медицинско удостоверение, е отбелязано, че заболяването не позволява явяването пред съда на осигуреното лице. Всичко това води до извод, че по време на съдебното производство съдът не е допуснал нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осуетено правото на участие на молителя по делото, нито последният е бил в невъзможност да ползва адвокатска защита в резултат на причини, които не е могъл да отстрани. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход по делото искането на молителя за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. На ответната страна по молбата за отмяна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено въз основа на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,