Решение № 464 от 9.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1670/2012 г.

Решение № 464 от 9.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1670/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по жалба на подсъдимия И. М. П. срещу въззивно решение № 117/ от 25.07.2012 г. по внохд № 110/12 г. на Окръжен съд гр. Габрово, с което е потвърдена присъда № 328/ от 7.05.2012 г. по НОХД № 340/2012 г. на Районен съд гр. Габрово в осъдителната част относно обвинението срещу подсъдимия И. М. П. С присъда № 328 от 7.05.2012 г. по НОХД № 340/2012 г. на Районен съд гр. Габрово подсъдимите И. М. П., ЕГН ********** и П. И. МАТОВ, ЕГН ********** са признати за ВИНОВНИ в това, че за времето от 2.01.2012 г. до 6.01.2012 г. в гр. Габрово, от къща на улица "Рила" № 38, при опасен рецидив и при продължавано престъпление, първият сам и след предварителен сговор с подсъдимия Матов, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, и чрез използване на МПС -таксиметров автомобил, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 1186,05 лв. от владението на П. Т. Г. от гр. Габрово, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. З предл. 1, т. 4, предл. 1, т. 5 във вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 НК за подс. П. и по чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, подс. П. е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, или в затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, а подс. Матов е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Приложени са чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, както и чл. 189 НПК. Двамата подсъдими са признати за невиновни и са оправдани по същото обвинение само в частта относно кражба на вещи общо на стойност 264, 88 лв. (10 л. червено вино, златен дамски пръстен, чифт златни дамски обеци и ъглошлайф) и са оправдани по това обвинение. С въззивно решение № 117/ от 25.07.2012 г. на внохд № 110/12 г. на Окръжен съд гр. Габрово, образувано по жалби от подсъдимите, присъдата е изменена само по отношение на наложеното на подс. М. наказание, което е намалено по размер на една година лишаване от свобода. В останалата й част и по отношение на двамата подсъдими присъдата е потвърдена. В съдебно заседание пред ВКС И. П. се явява лично в съдебно заседание заедно със защитата адвокат Б. К. А. от САК, назначена от ВКС за негов служебен защитник. Защитата поддържа доводите в жалбата като акцентира върху явна несправедливост на наложеното наказание, поради неприлагане на чл. 55 НК. Подсъдимият П. М. не се явява, редовно призован. Вместо него защитата му - адвокат Ф. от САК, назначен за негов служебен защитник пред настоящата инстанция, изразява становище в подкрепа на жалбата. Прави доводи за отмяна на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, без да е инициирал настоящото производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подс. П., тъй като не са налице предпоставки за прилагането на чл. 55 НК. Наказанието му е индивидуализирано при констатирана висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, и е определено в минимален размер. В последната си дума подсъдимият П. иска намаляване на наказанието с прилагане на чл. 55 НК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, ПРОВЕРИ АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, И УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: ВКС намира, че по съществото си т. н. "жалба" на осъдения И. М. П. се явява искане за възобновяване по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, защото ВКС е сезиран в законния срок от осъдения за проверка на непроверено по касационен ред, влязло в сила въззивно решение. Въззивното решение на Окръжен съд гр. Габрово, с което е потвърдена присъдата на Районен съд гр. Габрово не е предмет на касационно обжалване, тъй като на касационно обжалване подлежат единствено новите присъди (спр. чл. 346, т. 2, вр. чл. 336 НПК), постановени от окръжните съдилища като въззивна инстанция. Този съдебен акт не е от кръга на посочените в чл. 346 НПК актове, където лимитативно са изброени съдебните актове, предмет на обжалване пред ВКС. Атакуваното решение № 117 от 25.07.2012 г. по внохд № 110/12 г. на Окръжен съд гр. Габрово е влязло в сила от момента на обявяването му, съгласно чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК, като неподлежащ на обжалване съдебен акт и може да бъде обект единствено на ревизия в производство по възобновяване на наказателни дела. Доколкото осъденият П. е подал, т. н. "жалба" срещу влязъл в сила съдебен акт, който не е проверен по касационен ред и е спазил срока, предвиден в чл. 421, ал. 3 НПК, изтъквайки основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК, следва да се приеме, че е направил ДОПУСТИМО искане за възобновяване на наказателното дело - внохд № 110/12 г. на Окръжен съд гр. Габрово по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с проведеното производство в съдебната фаза, както твърди осъденият. Не почиват на обективните данни по делото твърденията на подсъдимия П., че съдът го е лишил от правото да поиска разглеждането на делото по правилата на съкратено съдебно следствие. Обратното е вярно. Делото в съдебната фаза е образувано по обвинителен акт, внесен в РС гр. Габрово по обвинение срещу подс. П. и подс. М. за кражба при съучастие като съизвършители. При това положение, за да се развие производството по реда на тази диференцирана процедура, законът императивно предвижда като условие за провеждането на съкратено съдебно следствие категорично изразеното съгласие от всички подсъдими. От данните по делото е видно, че при предварителното изслушване на страните в открито съдебно заседание на 7.05.2012 г. по нохд № 340/12 г. на РС гр. Габрово, съдът е разяснил правата на подсъдимите П. и М. по чл. 370 - чл. 371 НПК. За разлика от подсъдимия П., който е поискал разглеждането на делото по реда на глава ХХVII НПК, признавайки фактите на обвинението, подсъдимият М. е изразил категоричното си несъгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие. Ето защо, по арг. от чл. 370, ал. 3 НПК, съдът правилно е оставил без уважение искането на защитата на подс. П. за разглеждане на делото по реда на глава ХХVII НПК. При тези данни съставът на ВКС не намери наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Правата на подсъдимия П. са били охранени при условията на състезателно производство, в рамките на което са му били предоставени всички възможности на процеса да оспорва обстоятелствата на обвинението, да иска допускане на доказателствени източници в своя защита, да участва лично при проверката и оспорването на доказателствените източници в подкрепа на обвинението. Обясненията на осъдения П. в качеството му на подсъдим са проверени ведно с всички останали доказателствени източници, от които непротиворечиво е установено, че в периода 2.01.2012 г. - 6.01.2012 г. е проникнал в дома на свид. П. Г., чрез счупване на стъклото на входната врата, знаейки от самия пострадал, че домът му не е обитаван в този период. От протокола за оглед на местопроизшествие от 8.01.2012 г. е установено, че от различни места от вътрешността на имота на свид. П. Г., откъдето са отнети инкриминираните вещи, са намерени и иззети дактилоскопни следи, три от които са оставени от подсъдимия П.. С протоколи за доброволно предаване П. е предал част от инкриминираните вещи, отнети от дома на пострадалия, свид. г. От доказателствената съвкупност е изяснен начина на отнемането на вещите и използваните за това способи: проникването в чуждото жилище, чрез разрушаване преглади здраво направени за защита на имот; наемането и използването на лек автомобил за установяване трайна фактическа власт върху отнетите от владението на свид. Г. вещи; разпореждането на осъдените П. и Матов с вещите, предмет на кражбата. Първостепенната и въззивна инстанции са отчели процесуалното поведение на осъдения И. П. относно признаването на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт за инкриминираното деяние и авторството от подсъдимия. Въпреки липсата на всички предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, съдилищата не са игнорирали, а са отчели последователното поведение на П. по признаване на фактите на обвинението и разкаянието му за извършеното. Тази му позиция е в основата на определянето на наказание при наличието на многобройни смекчаващи вината на осъдения обстоятелства. Ето защо, липсват основания за възобновяване на делото и по оплакването за "явна несправедливост на наложеното на осъдения П. наказание. Индивидуалната тежест на деянието на П. е съобразена с индивидуалната и генерална превенции. Не са налице определящи наказанието обстоятелства, които да не са обсъдени от съдилищата, или пък да е било подценено тяхното определящо степента на отговорността на осъдения значение. На подсъдимия е наложено наказание "лишаване от свобода" в размер на специалния минимум, предвиден в санкционната рамка на състава на инкриминираното деяние, който размер е с минимум три години лишаване от свобода. Липсва фактическа основа, обуславяща обсъждане на възможността за приложение на чл. 55 НК. Направените пълни признания на фактите на обвинението, изразеното съжаление за извършеното, младата възраст и частичното възстановяване на отнетите вещи, които са обусловили индивидуализацията на наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите вината обстоятелства, не биха могли да доведат до извод за многобройност или изключителност на смекчаващите вината обстоятелства. Значителният брой предходни осъждания на осъдения П. (спр. л. 80-84 от досъд. произв.), в частта им, невлияеща на квалификацията "опасен рецидив" за конкретното деяние, които преимуществено са за посегателства срещу собствеността, съчетаването на няколко квалифициращи признака при изпълнение на деянието, засилват конкретната тежест на деянието и дееца. Ето защо, не съществува законова възможност да се приеме многобройност или изключителност на смекчаващите вината обстоятелства. Още по-малко може да е налице и извод, че и най-лекото предвидено за съответното престъпление наказание, а именно, в случая с минимум от три години лишаване от свобода (спр. чл. 196, ал. 1, т. 2 НК), би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия. Индивидуализацията на наказанието на искателя не се нуждае от последващо смекчаване на санкцията "лишаване от свобода", която дори и при производство по реда на гл. ХХVII НПК би се подчинила на правилата по чл. 58а, ал. 1, вр чл. 54 НК, които изключват исканото от осъдения приложение на чл. 55 НК. А, на практика, като резултат, би се стигнало до същото по размер наказание, каквото е наложеното на осъдения П. Поради тези съображения, ВКС в настоящият състав споделя изцяло правилността на изводите на инстанционните съдилища относно индивидуализацията на наказанието на осъдения. Направените доводи от защитата на П. М., осъден за съучастие в инкриминираното деяние с искателя, за ревизия на атакуваните съдебни актове, не следва да се разглеждат в настоящото производство, тъй като е образувано по искане само от осъдения И. П. С оглед на тези изводи, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като намери че не са налице основания за възобновяване на производството по делото, съгласно чл. 425, вр. чл. 426 НПК