Решение № 3118 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12744/2018 г.

Решение № 3118 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12744/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на вътрешните работи, подадена чрез пълномощник, против решение № 9459 от 4.08.2016 г. по адм. д. № 1442/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отменил заповед № 8121-К-2971/12.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на А. И.. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в хода на дисциплинарното производство са събрани убедителни доказателства за допуснатите от Илков нарушения на служебната дисциплина, същите са посочени и обсъдени в оспорената заповед. Иска отмяна на решението на тричленния състав и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на А. И. бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът А. И., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. С решение № 9459 от 4.08.2016 г. по адм. д. № 1442/2015 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил заповед № 8121-К-2971/12.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на А. И., издадена на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 2; чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 3, пр. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. По касационна жалба на министъра на вътрешните работи, с решение № 865 от 23.01.2017 г. по адм. д. № 12120/2016 г. петчленен състав на ВАС е отменил първоинстанционния съдебен акт и по същество е отхвърлил жалбата на А. И. като неоснователна. В производство по чл. 237 и сл. АПК, образувано по искане на А. И., с решение № 11906 от 5.10.2018 г. по адм. д. № 8560/207 г. седемчленен състав на ВАС е отменил влязлото в сила решение на петчленния съдебен състав на Върховния административен съд и е върнал делото на друг петчленен съдебен състав за ново произнасяне по подадената от министъра на вътрешните работи касационна жаба. Върховният административен съд, петчленен състав, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят А. И. е бил държавен служител в МВР - началник на Отдел "Криминална полиция", към Дирекция "Противодействие на криминалната полиция" при Главна дирекция "Криминална полиция". С оспорената пред съда заповед министърът на вътрешните работи е наложил на държавния служител Илков дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" за допуснато нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че като ВПД началник на Отдел "Криминална полиция", Дирекция "Противодействие на криминалната полиция", Илков не е създал необходимата организация за контрол на дейността на служителя К. Р. - разузнавач в сектор 01 "ППЛ" при ОКП-ГДНП, по отношение на работата му по преписка ПП №-С-№ 19210/04.10.2013 г., в резултат на което за периода 21.11.2013 г. - 04.09.2014 г. Рачев е извършил шест дисциплинарни нарушения. С действията си жалбоподателят не бил изпълнил служебните си задължения, вменени с длъжностната му характеристика "да организира, методически ръководи и контролира цялостната дейност на отдела, като се ръководи от нормативните документи и разпорежданията на ръководството на ГДНП и МВР". Органът е приел, че Илков е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР /отм/, чл. 227, ал. 1, т. 11 ЗМВР /отм/. Като второ нарушение органът е определил действията на служителя, изразяващи се в това, че след като се е запознал със съдържанието на докладна записка рег. № 010875/22.01.2014 г., изготвена от подчинения му служител Рачев и съдържаща искане за продължаване експлоатацията на СРС /специални разузнавателни средства/ по преписка с рег. № 19210/04.10.2013 г., Илков не е извършил оценка на наличната информация и не е установил липсата на аргументи за продължаването на работата по преписката. Органът е квалифицирал тези действия като неизпълнение на служебни задължения по длъжностната характеристика, изразяващи се в това "методически да ръководи оперативно издирвателната дейност в отдела.., в съответствие с нормативните документи, регламентиращи работата с... и използването на СРС, както и личното участие при случаи с фактическа и правна сложност в провеждането на ОИМ". Приел е, че в резултат на това нарушение, за периода 24.01.2014 г. - 24.03.2014 г., без да е налице оперативна необходимост и целесъобразност, е експлоатирано СРС по оперативен способ "подслушване", с което са нарушени лични права на подслушваното лице - нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР /отм/, вр. с чл. 228, ал. 1, т. 3 ППЗМВР /отм/. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства предвид представените по делото доказателства. Установил е, че повод за образуване на дисциплинарното производство е извършена проверка в Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР във връзка с подаден анонимен сигнал за неправомерни действия на служители на МВР, изразяващи се в злоупотреби в технологията на оперативно-издирвателната дейност в МВР, довели до нарушаване на конституционни права на граждани, както и други неправомерни действия. Безспорно, едно от основните права и задължения на дисциплинарнонаказаното лице е да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на отдела, като се съобразява с нормативните документи и ръководството на ГДНП и МВР. Съдът е установил, че по отношение на конкретен субект е прилаган оперативен способ "подслушване" чрез използване на СРС до 24.03.2014 г. въз основа на дадено разрешение. Водещият преписката разузнавач в сектор 01 К. Р. е бил в отдела на А. И., опосредено от началника на сектор 01 в Дирекция "Криминална полиция". С докладна записка рег. № 01-857 от 22.01.2014 г. той е предложил експлоатацията на СРС да продължи, което предложение е съгласувано със заместващия началника на сектора и с жалбоподателя. Използването на способа е продължило до 24.03.2014 г., след отправено искане на директора на дирекцията и разрешение на председателя на СГС. С. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Според първоинстанционния съдебен състав, събраните по делото доказателства не установяват по безспорен и убедителен начин държавният служител Илков да е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Обосновал е извод, че допуснати от подчинения му служител Рачев нарушения не могат да бъдат вменени във вина на Илков, тъй органът не е посочил в какви конкретни действия е следвало да се изрази контролът върху дейността на подчинения му служител. Съдът е приел, предвид изготвената в хода на дисциплинарното производство справка, че материалите за продължаване експлоатацията на СРС са съгласувани и с други служители по вертикалната йерархия, утвърдени са от директора на дирекцията и е издадено съдебно разрешение за използването на СРС. О. е извода си и с липса на доказателства за възлагане на задължения на служителя като орган по чл. 13, ал. 1, 2 и 3 ЗСРС. Съдът е приел за недоказано и обстоятелството, че за периода 24.01.2014 г. - 24.03.2014 г., без да е налице оперативна необходимост и целесъобразност, спрямо обект по преписката е експлоатирано СРС по оперативен способ "подслушване", с което са нарушени личните права на подслушваното лице и което е довело до накърняване на правата и свободите на гражданите. Съдът е обосновал извод, че органът не е посочил какви конкретни действия на служителя са довели до този извод, тъй като такива не са описани нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, нито в изготвената справка, на която се позовава органът. По подробно изложени мотиви първоинстанционният съдебен състав е отменил атакуваната заповед като незаконосъобразна. Решението е правилно. Съдът е събрал и обсъдил относимите доказателства и е достигнал до обосновани правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР изисква дисциплинарното наказание да се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание; наказанието и срокът, за който се налага. В конкретния случай административният орган е издал заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на А. И., като е приел, че с описаните по-горе действия служителят е допуснал нарушения на служебни задължения, вменени му с длъжностната характеристика, изразяващи се в неизпълнение на задължения по организацията, методическото ръководство и контрола на цялостната дейност на ръководения от него отдел, както и в неизпълнение на задължение да участва лично в оперативно-издирвателната дейност в отдела в случаи с фактическа и правна сложност и при използване на СРС. П. първоинстанционният съдебен състав е приел, че в заповедта не са изложени никакви конкретни факти и обстоятелства, от които органът е извел неизпълнение на служебни задължения. Заповедта съдържа общи твърдения за всяко от вменените му нарушения, но органът не е посочил никакви конкретни обстоятелства, при които те са извършени, както и въз основа на какви доказателства са установени. Заповедта препраща към справка № RB202016-001-07/20-112/30.10.2014 г. на Дирекция "Инспекторат" към МВР. Копие от тази справка е представена в секретния том към административната преписка и е част от доказателствата по делото. По отношение на служителя А. И. комисията, извършила проверката, е посочила, че в искането на разузнавача, съгласувано с началника на сектора и началника на отдела Илков, не е упоменато, че вече е експлоатиран способ "подслушване" за два месеца и той не е дал очакван резултат. Комисията е приела, че мотивите на разузнавача са некоректни, а жалбоподателят Илков, в рамките на своята компетентност, ги е съгласувал, без да направи проучване и анализ, поради което, според комисията, продължаването на подслушването с още два месеца е било нецелесъобразно. Предложението от тази справка е възпроизведено в оспорената пред първоинстанционния съдебен състав заповед по отношение на Илков. Както в справката, така и в приложеното към преписката писмо от 4.12.2014 година на министъра на вътрешните работи, е посочено, че при проверката не са установени неправомерни действия на служители, изразяващи се в нарушение на технологията на оперативно-издирвателната работа в МВР. Дисциплинарнонаказващият орган е възприел в заповедта изцяло както фактическите установявания, така и становището на комисията. Справката, като неразделна част от мотивите на оспорения акт по отношение на жалбоподателя Илков, също не съдържа конкретни нарушения, които да бъдат подведени като нарушения на задължения по длъжностната характеристика на служителя. Органът не се е мотивирал защо приема извод, че при издадено съдебно разрешение за използване на СРС до 24.03.2014 г. по отношение на конкретно лице, изначално предложението е било нецелесъобразно. Видно от данните по справката, при използваните СРС за предходния 60-дневен период по отношение на това лице не е събрана конкретна информация, установяваща твърденията по сигнала. Но нито органът, нито комисията са посочили конкретни мотиви за твърдяната нецелесъобразност на използваните СРС, предвид характера на сигнала, по повод на който е образувана проверката, взаимовръзките на лица от обществено-политическия живот в страната и оправдани очаквания. Касационният съдебен състав приема, че в административния акт не са описани фактическите обстоятелства - действия или бездействия на дисциплинарнонаказаното лице, които осъществяват съставите на твърдяните нарушения на служебните задължения. Формално изложените обобщения не могат да се приемат за спазване на изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, тъй като с цитираната разпоредба се цели да се даде максимално обективно описание на обстоятелствата, довели до негативно засягане на правната сфера на адресата на акта, каквото е налагането на дисциплинарно наказание, както и спазване на принципа на истинност, прогласен с чл. 7 АПК, съгласно който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Органът не е посочил с кое точно свое поведение жалбоподателят не е изпълнил задължения по длъжностната си характеристика; какво е бил длъжен да направи, за да се приеме, че поведението му е в нарушение на изискванията за изпълнение на службата му. От събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин държавният служител да е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. Материалите за продължаване експлоатацията на СРС са съгласувани със служителя и са утвърдени от директора на дирекцията, като е дадено разрешение от СГС за използването на СРС. В доклада на комисията е посочено, че не са изготвени справки и не са предадени доклади на председателя на СГС за прекратяване на прилагането на СРС след изтичане на 60-дневния срок, но не е ясно по отношение на кой служител е това установяване и в какво се изразява нарушението. Със заповедта такова нарушение не е вменено на жалбоподателя. Преценявайки в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът правилно е приел за недоказано, че за периода от 31.01.2014 г. до 24.03.2014 г., в отсъствие на оперативна необходимост и целесъобразност, спрямо обект по преписката е експлоатирано СРС по оперативен способ "подслушване", с което са нарушени личните права на подслушваното лице и което е довело до накърняване на правата и свободите на гражданите. В изготвената в дисциплинарното производство справка е посочено, че комисията не е установила данни за неправомерни действия на ръководни или други служители на МВР, свързани с получаването и докладването на придобитата информация от проведените ОИМ и прилаганите СРС в хода на работата по преписката. Получената информация е използвана единствено за постигане на целите на оперативната проверка, като повторното прилагане на СРС спрямо едно от лицата е продължение на предходното, при което не са постъпили данни, сочещи съпричастност на лицето по отношение на престъпно деяние, визирано в сигнала. Тези установявания не водят до извод, че жалбоподателят е извършил нарушение, което е довело до накърняване на правата и свободите на гражданите. В какво точно се е изразило нарушаването на правата и свободите именно с действията по служа на Илков не е описано нито в заповедта, нито се извежда от материалите по дисциплинарната преписка. Безспорно, и предвид чл. 1, ал. 2 ЗСРС, при използването на специални разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището, и тайната на кореспонденцията, и другите съобщения. Но оспореният пред първоинстанционния съдебен състав акт не съдържа никакви фактически констатации за това с какво точно Илков е нарушил неприкосновеността на личността, с оглед установеното спазване на технологията на оперативно-издирвателната работа и липсата на такова поведение по служба, с което да е нарушил разпоредби на специалния закон. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед поради противоречие с материалноправните разпоредби, първоинстанционният съдебен състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременното искане за присъждане на направените съдебни разноски, на касационния ответник следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1400 лв., съгласно представени договори за правна помощ и процесуално представителство пред касационната инстанция /л. 27 от адм. д. № 12120/2016 г. на ВАС и л. 24 от настоящото дело/. В производството по чл. 237 и сл. АПК искането за разноски е направено с писмените бележки след приключване на делото. Възражение за прекомерност на разноските не е направено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав