Решение № 3540 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2010 г.

ВАСI отделение11.03.2011 г.докладчик Светлозара Анчева

Диспозитив

Отменя изцяло решение № 1043/25.05.2010 г., постановено по адм. дело № 2719/2009 г. по описа на Варненския административен съд и вместо него постановява: Отменя РА № 030900924/02.07.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 481/9.09.2009 г. на заместник- директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за допълнително начислен на "Металекс Билд" ООД - гр. Варна корпоративен данък общо в размер на 44 779,47 лв. за 2006 г. и 2007 г. и лихви в общ размер от 11 456,67 лв. поради непризнаване на разходи за начислени амортизации от 183 333,37 лв. за 2006 г. и 200 000 лв. за 2007 г. Осъжда дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП" да заплати на "Металекс Билд" ООД - гр. Варна направените по делото разноски в общ размер от 2 700 лв. (две хиляди и седемстотин лева). Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3540 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Бранимир Балачев - процесуален представител на "Металекс Билд" ООД - гр. Варна срещу решение № 1043/25.05.2010 г., постановено по адм. дело № 2719/2009 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 030900924/2.07.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 481/9.09.2009 г. на заместник- директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за допълнително начислен корпоративен данък общо в размер на 44 779,47 лв. за 2006 г. и 2007 г. и лихви в общ размер от 11 456,67 лв. поради непризнаване на разходи за начислени амортизации от 183 333,37 лв. за 2006 г. и 200 000 лв. за 2007 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не се е съобразил със заключението на съдебно-счетоводната експертиза и не е изложил основания за това. Твърди, че неправилно и съдът и приходните органи са приели, че сумата от 1 000 000 лв. е следвало да с отчете като пряк разход, а не като нематериален дълготраен актив. Изложени са доводи, че посочената сума представлява финансиране на спортен клуб, което е било поставено като условие от продавача на имота - общинска собственост, който дружеството е придобило, вследствие на проведен конкурс. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Балачев и същият е представил и писмени бележки. Иска се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване производството по делото, тъй като жалбата срещу ревизионния акт е била просрочена. В случай, че съдът приеме, че решението не следва да се обезсилва, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Относно възражението на прокурора от Върховна административна прокуратура, че първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено, настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че то е неоснователно. Първоинстанционният съд с подробни мотиви е обсъдил, че жалбата срещу ревизионния акт, депозирана до съда е в срок. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил приложената по делото разписка за получаване на решението на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК. Няма доказателства по делото, че подписалият обратната разписка Христо Христов е упълномощено лице да получава и подписва книжа, свързани с дейността на дружеството. От представените по делото справка се установява, че лицето Христов е работило като шофьор в "Металекс инвест" ЕООД, но това не е дружеството - жалбоподател, а и адреса му на управление, посочен в справката е различен от този на касатора. Затова правилно административният съд е приел, че е спазен преклузивният срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК и жалбата срещу ревизионния акт е счетено, че е подадена в срок. По съществото на спора, за да отхвърли жалбата на "Металекс Билд" ООД съдът е приел, че в нарушение на счетоводното законодателство дружеството е осчетоводило като нематериален актив по с/ка 215 "Права върху собственост" сумата, която на дружеството, вследствие на тристранно споразумение е определена за финансиране безвъзмездно хандбален клуб "Локомотив Металекс Билд". При закупуването на недвижимия имот - общинска собственост чрез конкурс, е било поставено условие за безвъзмездно финансиране на спорта в града в продължение на 5 години. Съдът е обсъдил, че имотът, предмет на акта за общинска собственост е закупен под условие, а то е финансирането на посочения спортен клуб по определена от страните схема. След преценка на СС-38 "Нематериални активи" съдът е приел, че сумата от 1 000 000 лв., определена като финансиране като условие за покупката на недвижим имот, не представлява нематериален актив, тъй като финансирането на хандбалния клуб е задължително условие за придобиване на процесния имот и затова сумата за финансиране е следвало да се осчетоводи като пряк разход върху доставката на недвижим имот, а не като нематериален актив, върху който да се начисляват амортизации. Обжалваното решение е неправилно. Спорът между страните по делото е относно характера на сумата от 1 000 000 лв., с която дружеството се е задължило в продължение на 5 години да финансира хандбален клуб "Локомотив Металекс Билд" като условие за закупуване на общински недвижим имот чрез конкурс. Първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, че сумата от 1 000 000 лв. представлява пряк разход, свързан с покупката на недвижимия имот. Касаторът поддържа довод, че се касае за нематериален дълготраен актив по смисъла на СС-38, поради което е начислявал амортизации за 2006 г. и за 2007 г. Преките разходи са тези, които според СС-16 са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с неговото предназначение и включват: разходи за подготовка на обекта, разходи за първоначалната доставка и обработка, разходи за монтаж, други разходи, свързани с хонорари на архитекти, инженери, икономисти и др., свързани с проекта и др. С оглед дефинирането на преките разходи, следва да се прецени дали финансирането на спорта в продължение на 5 години и в тази връзка влагането от касатора на 1 000 000 лв. в хандбален клуб представлява пряк разход за покупко-продажбата на процесния имот. Видно е от доказателствата по делото - тристранно споразумение, сключено между касатора, Община - Варна и хандбален клуб "Локомотив Металекс билд" условие, за да получи касатора чрез сделка покупко-продажба имот - частна общинска собственост е да финансира безвъзмездно дейността на посочения клуб по схема, посочена в споразумението и в случай, че това условие се изпълни, да се получи собствеността на имота и да се учреди договорна ипотека върху поземлен имот с площ от 2 627 кв. м, представляващ имот, пл. № 607 по скица, а по документ за собственост пл. № 1982. Страните са се уговорили, че при неизпълнение задължението за безвъзмездно финансиране на спортния клуб, Община - Варна да удовлетвори с имота, предмет на договорната ипотека. Видно от договора за покупко-продажба на имота - общинска собственост, стойността на продажбата е 462 381,60 лв., включваща допълнителни увеличения на тази стойност. Следователно, цената е уговорена между страните, увеличена допълнително с оглед установяване на разлики в площта на продадения имот. Сумата от 1 000 000 лв. не представлява част от цената на продадения имот, нито разход, свързан със закупуването му, а условие за осъществяване на сделката по покупко-продажба чрез финансиране на спорта. Съобразно дефинитивните разпоредби на СС-38 "Нематериални дълготрайни активи", те представляват установими нефинансови ресурси, които нямат физическа субстанция, от използването им се очаква икономическа изгода и са със съществено значение при употребата им. В този смисъл е и дефиницията на това понятие в § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО (отм.) и чл. 51 ЗКПО, в сила от 1.01.2007 г. Стойността от 1 000 000 лв. не е предадена на продавача на имота, за да се счита тя като пряк разход по сделката при придобиване от касатора на имота, предмет на сделка с Община - Варна, нито представлява част от продажната цена на имота, каквито твърдения са изложени в решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт. За да е пряк разход по сделката, е необходимо цената на финансирането да е преминала в патримониума на общината и тя да разполага с него. Финансирането на спортен клуб не означава прехвърляне на посочената сума като финансиране еднократно като парични средства, а влагането на тази сума в развитието на спортния клуб, поради което това финансиране отговаря на определението за нематериален дълготраен актив, тъй като представлява нефинансов ресурс, който може надлежно да се изчисли и от него се очаква икономическа изгода, която в процесния случай е популяризирането дейността на касатора, като се има предвид, че спортния клуб носи неговото име, както и се използва повече от 12 месеца. След като се касае за нематериален дълготраен актив, правилно касатора е начислил амортизации, както и са налице основанията по чл. 23, ал. 3, т. 11 ЗКПО (отм.) за ревизираната 2006 г. и на чл. 54, ал. 1 ЗКПО за 2007 г. Относно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, констатациите в него с оглед извършените счетоводни отчитания на актива от касатора, потвърждават изложените по-горе мотиви. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение по съществото на спора и предвид изложените по-горе мотиви ревизионният акт в обжалваната част бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора за разноски, такива следва да се присъдят в размер на 2 700 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1