Решение № 8286 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4493/2015 г.

Решение № 8286 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4493/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, срещу решение № 443/4.03.2015 г. по адм. д. № 3449/2014 г. на Административен съд Варна в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 181401571/8.07.2014 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 567/6.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна. Счита решението в обжалваната му част за неправилно поради противоречието му с материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Еда Хасанова Кадирова не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С оспорения от Еда Хасанова Кадирова ревизионен акт са определени данъчни задължения на ревизираното лице по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008, 2009, 2010 и 2011 г. в посочените размери от главница и лихва. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като от събраните в хода на производството доказателства е налице превишаване на разходи над приходи, както и данни за укрити приходи или доходи-доходи с неустановен произход за посочените данъчни периоди. Тези обстоятелства са приети от органите по приходите като такива по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи и несъотвествие на разходи към приходи и е посочено, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по особения ред. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения ревизионен акт частично за установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ както следва: за 2008 г. - изцяло; за 2009 г. - за разликата над 1920.82 лв. главница и лихва за забава- за разликата над 826.31 лева; за 2010 г. - за разликата над 6 035.07 лв. главница и лихва за забава- за разликата над 1 973.33 и за 2011 г. - за разликата над 1 745.27 лв. главница и лихва за забава- за разликата над 389.82 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Ревизираното лице е вписано като земеделски производител и извършва дейност по отглеждане на птици /бройлери/ в отдадени под наеми от съпруга й имоти. Изготвеният паричен поток е общо за ревизираното лице и нейния съпруг, тъй като разходите и доходите на домакинството се поделят между двамата съпрузи, като на съпруга е извършена ревизия, като доказателствата по нея са приобщени към процесната. Лицето не е подавало годишни данъчни декларации за 2008, 2010 и 2011 г. За 2008 г. е прието наличието на начално салдо в размер на 9 779.15 лв. В изготвения общ паричен баланс на семейството, от страна на ревизиращите органи, няма отграничаване на отделните години, изчисления относно годишните обороти по касовите движения - приход и разход, както и изчислени салда в началото и в края на всяка данъчна година За четиригодишната база, за целия ревизиран период от ревизиращия орган е определен паричен недостиг, който е изчислен съобразно приходи и разходи на парични средства /касови разплащания/ към определени дати от периода. Поради това съдът е приел, че за 2008 г. е налице положителен остатък и данък по чл. 48 ЗДДФЛ данък не се дължи. За 2009 г. също е прието наличието на начално салдо, но и паричен недостиг в размер на 19 208. 23 лв., за 2010 г. и 2011 г. няма начално салдо, а отрицателното е 60 350.75 лв. за 2010 г. и 17 452.26 лв. за 2011 г. При тези данни и при правилно разпределена тежест на доказване, както и при признато право на данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и установено превишаване на разходи над приходи, изчислено на годишна база, съдът е постановил решението си, отменяйки частично оспорения ревизионен акт. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост и при правилно разпределена тежест на доказване. Съдът се е съобразил със законовата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК, че в случаите на извършена ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В този смисъл фактическата констатация на съда, че са налице укрити доходи на ревизираното лице, такива от наеми на недвижими имоти, като е налице и несъответствие на разходите спрямо приходите, е обоснована. При условията на пълно и насрещно доказване на твърдените от ревизираното лице факти и обстоятелства е определена друга, различна от приетата от ревизиращия орган данъчна основа, а именно годишна, т.е. обхващаща доходите от всички източници за съответната календарна година. Така данъчната основа за облагане по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 7 от ДОПК съобразно установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. Този извод на съда е материалнозаконосъобразен, а възражението срещу него в касационната жалба е неоснователно при следните съображения: В касационната жалба се твърди, че при изготвянето на паричния поток се изследват конкретни моменти, в които паричните средства, разходвани от лицето и наличните паричните средства към тези моменти, с които лицето може да покрие тези разходи, не съвпадат. Според касатора, получените по-късно през годината парични суми, които могат да служат за покриване на разходи, които вече са направени и за които вече е платено, не се вземат предвид, а сборът от отрицателните разлики към определени моменти формира данъчната основа. Според развитите в касационната жалба възражения приетото от съда, според което отрицателното салдо се преценява към края на годината, е неправилно. Настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният съд в разглеждания аспект правилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 17 от ЗДДФЛ сочи, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна, т.е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. При годишния характер на облагането с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната - чл. 15 и чл. 17 ЗДДФЛ и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието в случая по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Решението в обжалваната му част е обосновано и материално законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора разноски пред касационната инстанция не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,