Решение № 10580 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11458/2014 г.

Решение № 10580 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11458/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1719/23.07.2014 г., постановено по адм. д. 3254/2013 г. на административен съд гр. Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 161302138 от 12.07.2013 г. издаден от П. Х. К. - на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с който са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. - 21772,99 лв. и лихви - 15980.74 лв.; вноски за ДОО - 2188.80 лв. и лихви - 2856.57 лв.; вноски за ЗО - 691.20 лв., лихви - 507.32 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ - 460.80 лв. и лихви - 601.38 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че установените с РА публични вземания не са погасени по давност поради изтичане на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Претендират заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Атанас Георгиев Благоев, чрез адв. Атанас Димитров в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Ревизионен акт № 161302138 от 12.07.2013 г. издаден от П. Х. К. - на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с който са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. - 21772,99 лв. и лихви - 15980.74 лв.; вноски за ДОО - 2188.80 лв. и лихви - 2856.57 лв.; вноски за ЗО - 691.20 лв., лихви - 507.32 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ - 460.80 лв. и лихви - 601.38 лв. Пловдивски административен съд е счел жалбата за допустима, като е приел, че ревизионният акт е бил изцяло оспорен пред решаващия орган с доводи за изтекла погасителна давност за всички установени задължения. Преценил е, че действително е изтекла погасителната давност и по тези съображения е отменил ревизионния акт. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че в случая по отношение на установените задължения на лицето по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК не е спазен. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), годишната данъчна декларация се подава от данъчно задължените лица в съответната териториална данъчна дирекция до 15 април на следващата календарна година, поради което 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, за отчетната 2006 изтича на 31.12.2012 г. Съдът се е произнесъл по преклузията и давността относно установените задължения за процесната 2006 г. Процесното ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № 1205977/12.12.2012 г. на Началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. Пловдив с връчване на жалбоподателя на 02.01.2013 г., като правноирелевантни са предприетите действия-посещения на адрес, обективирани в Протокол от 21.12.12 г. Според чл. 114, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. ЗВР от 12.12.2012 г. е връчена на жалбоподателя Атанас Благоев на 02.01.2013 г. Именно от тази дата на връчване следва да се приеме, че е започнало производството за установяване на публичните вземания, по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК и установените с процесния ревизионен акт данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2006 г. са били погасени по давност. Съдът е посочил, че давността не спира със самото издаване на ЗВР, а с връчването й, като по този въпрос се е позовал на чл. 114, ал. 1 от ДОПК и § 1, т. 11 от ДР на ДПК (отм.) и на съдебна практика на ВАС. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд в тази част от спора като правилно. Същото е постановено след подробно, пълно и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Фактическите и правните изводи, които са направени от съда, са обосновани и съответстват на приложимите правни норми, поради което се споделят от настоящия състав. Приложими за случая са съответните разпоредби от ДОПК, които съдът е издирил и приложил точно. Правилно е становището на съда относно първоначалния момент на започване на ревизията, който се свързва с връчването на заповедта за възлагане на ревизията, а не със самото й издаване. Както правилно е посочил съдът, в конкретния случай, видно от датата на която е връчена първоначалната заповед за възлагане на ревизията № 1205977/12.12.2012 този момент е след изтичането на петгодишния давностен срок. Съдът правилно е тълкувал разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност. Доводите на касатора за това кога в действителност започва ревизията са неоснователни. Установено е, че ревизионното производство е образувано на 12.12.2012 г. (ЗВР № 1205977/12.12.2012 г.), като към този момент давността все още не е била изтекла. Към момента на издаване обаче на ревизионния акт (РА е издаден на 12.07.2013 г.) давността по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) е била изтекла. Съгласно тази разпоредба, публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В правната теория и съдебна практика е прието, че нормите, уреждащи давността са материални норми и като такива към тях приложение намира законът, който е бил в сила към момента на възникване на публичното задължение, а не към момента на установяването им. Сроковете по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 от ДОПК са давностни и след изтичането им се погасяват публичните задължения. По правилото на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. За разлика от преклузията, която свързва началото на течене на срока с образуване на производството, спирането на давностния срок е свързано със започване на административното производство по установяване на съответното публично задължение. Ревизията е започнала от връчването на заповедта за възлагането й на 02.01.2013 г., а не от датата на издаване на заповедта, както правилно е приел съдът., по смисъла на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК и установените с процесния ревизионен акт данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2006 г. са били погасени по давност. С оглед на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК не са били налице процесуални предпоставки за образуване на ревизия по отношение на задълженията за 2006 г., поради което правилно и обосновано административният съд е отменил ревизионния акт в тази му част. Във връзка с горното правния спор не следва да се гледа по същество и не се обсъждат доказателствата. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски. На ответника по касация са присъдени сторените разноски по делото от първоинстанционния съд. Не са представени доказателстава от ответника за направени разноски пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,