Решение № 13908 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1111/2015 г.

Решение № 13908 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1111/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Община Перник срещу решение № 756 от 04.12.2014 г., постановено по административно дело № 696/2014 г. от Административен съд Перник, с което е отменена негова заповед № С-74/26.08.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като материално незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Иван Лозанов Стоилов, чрез процесуален представител и в представено писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспорената пред него заповед № С-74/26.08.2014 г. е прекратено служебното правоотношение със Стоилов на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е издадена от компетентен орган, но при неспазване на изискванията за форма и в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Обоснован и съответен на събраните доказателства е изводът на съда, че в случая не са налице фактическите основания, посочени в акта и не са изпълнени законовите изисквания. Правилно в обжалваното решение е прието, че правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие по чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) настъпва при наличие на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на държавния служител, като установяването на този факт следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Тя предвижда наличие на определен осигурителен стаж и възраст, като за конкретното лице към момента на издаване на заповедта се изискват 37 години осигурителен стаж и навършена 63 годишна възраст. Установяването на фактическите основания, свързани с изпълването на хипотезата на чл. 68 КСО съставлява изпълнение на задължението за мотивиране на оспорения акт. Липсата на такива установявания по административната преписка е основание по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на акта. Налице е и другото основание - по чл. 146, т. 4 от АПК - несъответствие на акта с материалноправни разпоредби. Както обосновано е заключил съдът, позовавайки се на заключение по неоспорена и приобщена към доказателствата по делото съдебно-икономическа експертиза, Стоилов няма необходимия осигурителен стаж, което е кумулативно необходимо условие за придобиване на право на пенсия, макар да е навършил предвидената в закона възраст. Предвид така установеното обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че неправилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена при неспазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като същата съдържа реквизитите по чл. 108 ЗДСл, която е приложимата разпоредба по отношение на актовете за прекратяване на служебните правоотношения. Процесуалният представител на ответника по касация е направил искане за присъждане на разноски за двете инстанции, но не е представил доказателства за направени такива пред настоящата инстанция, а с обжалваното решение съдът е осъдил касатора да му заплати направените пред първата инстанция такива, при което настоящият състав намира, че искането не следва да бъде разглеждано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение