Решение № 1 от 14.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2153/2020 г.

Решение № 1 от 14.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2153/2020 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано по молбата на "Ватия Трейдинг" ЕООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила Решение от 12.04.2018 г. по т. д. № 2494/2014 г. на Софийски градски съд, потвърдено с Решение № 230/28.01.2020 год по т. д. № 3395/2018 г. на Софийски апелативен съд. Решението е влязло в сила, поради недопускането на касационен контрол с постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 422/19.06.2020 г. по т. д. № 1027/19 г. на ВКС - ТК, състав на І т. о. Искането за отмяна се основава на твърдяно противоречие с Решение № 276/15.07.2015 г. по т. д. № 1385/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, влязло в сила на 16.01.2017 г. с недопускането му до касационен контрол с постановено по реда на чл. 288 ГПК определение по т. д. № 562/2016 г. на ІІ т. о. В депозиран по реда и в срока на чл. 306, ал. 3 предл. 3 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата за отмяна "Булгар Минерали – Стрелча" АД (н), чрез синдика изразява становище, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решението на Софийски градски съд. Позовава се на липса на идентитет между двете дела. Ответникът по молбата за отмяна "Минерали Индустриали България" ООД – трето лице помагач в основното производство, чрез представен по реда и в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличие на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на едно от посочените по-горе съдебни решения като неправилно, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното: Молбата за отмяна е основателна. Хронологично, производствата по двете дела са се развивали така: І. Т. д. № 15/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявен от "Минерални ресурси" (по-късно "Минерали Индустриали" ООД) – Италия отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за недължимост на вземания на "Ватия Трейдинг"ЕООД към "Булгар Минерали – Стрелча" АД (н) по договор от 28.05.2008 г., които са били включени в списъка на приетите вземания. Те са както следва: 1. / Неустойки в размер на 747852 лв.; 2. / Цена за доставени стоки – 31929. 60 лв.; 3. / Лихва върху цената на стоките в размер на 4033. 94 лв. Искът е насочен срещу "Булгар Минерали – Стрелча" АД (н) в качеството му на длъжник и срещу "Ватия Трейдинг" ЕООД в качеството му на конкуриращ кредитор. Едно от ищцовите твърдения, въведени още с исковата молба е, че вземането на "Ватия Трейдинг" ЕООД по п. 1 е несъществуващо още и поради това, че е било направеното извънсъдебно прихващане от несъстоятелния длъжник с негово насрещно вземане към тази кредитор и то е било осчетоводено от "Булгар Минерали – Стрелча"АД (н). С Решение № 87 от 07.07.2014 г. Пазарджишкият окръжен съд е отхвърлил иска, като по отношение на прихващането спрямо вземането по п. 1 се е позовал на недействителност по смисъла на чл. 645, ал. 4 ТЗ. Сезиран с въззивната жалба на "Минерали Индустриали"ООД Пловдивският апелативен съд със своето Решение № 276/15.07.2015 г. по т. д. № 1385/2014 г. е отменил първоинстанционния акт и се е произнесъл по същество. Приел е за основателен отрицателния установителен иск за недължимост на вземанията и по трите пункта, посочени по-горе. Счел е за неправилно становището на ПзОС по прилагането на чл. 645, ал. 4 ТЗ. Мотивирал се е с това, че право за прогласяване недействителността на прихващането се упражнява чрез иск, а такъв не е бил предявен. Прихващането на вземането на "Ватия "Трейдинг" ЕООД с негово задължение към несъстоятелния длъжник "Булгар Минерали – Стрелча" АД (н) е действително. Насрещните изявления на страните са материализирани в двустранно съставен протокол от 31.12.2010 г., който предхожда образуването на производството по несъстоятелност на "Булгар Минерали Стрелча" АД и погасителният му ефект е настъпил. Резултатът е отразен в счетоводствата и на двете дружества. Без значение е това, че анулирането е отразено счетоводно в хода на производството по несъстоятелност, тъй като погасителният ефект вече е бил настъпил. Предмет на прихващане са били и вземанията по п. 2 и п. 3, поради което искът (обективно съединените искове за трите вземания) са били уважени изцяло. Както бе посочено по-горе, решението на ПАС е влязло в сила, поради недопускането на касационен контрол по отношение на него. ІІ. Т. д. № 2494/2014 г. на Софийски градски съд е образувано по иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, предявен от "Булгар Минерали-Стрелча" АД (н) срещу "Ватия Трейдинг" ЕООД за сумата 1321095. 42 лв., формирана като сбор от неплатената цена на стоки за доставката на които са били съставени 50 бр. фактури през периода 2008-2011 г. Предявен е и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – обезщетение за забава при плащането на сумата по главницата. Последователно подържаната теза на ответника по делото "Ватия Трейдинг" ЕООД е, че няма непогасени задължения към ищеца. Част от тях са били погасени чрез плащане, а част – чрез прихващане. С решението си, първоинстанционният съд е приел, че след зачитане на погасителният ефект на плащанията, установени от счетоводната експертиза, остатъкът възлиза на 1234672. 02 лв. Счел е за недоказано правопогасяващото възражение за прихващане, поради което е уважил осъдителния иск за посочената сума, ведно с обезщетение за забава в размер на 380464. 89 лв. Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивната жалба на "Ватия Трейдинг" ЕООД срещу осъдителната част на решението на СГС. Счел е за неправилно становището на съда, че не следва да бъдат зачетени прихващанията, материализирани в 6 бр. двустранно подписани протоколи. Протоколът (който е от значение за настоящето производство с оглед твърдяния идентитет на вземанията) е от 31.12.2010 г. С него е прихванато вземане за неустойка на "Ватия Трейдинг" ЕООД за сумата 746852 лв. срещу вземане на "Булгар Минерали-Стрелча" АД (н) към едноличното дружество по доставки на стоки за сумата 844025. 45 лв. В рамките на въззивното производство "Ватия Трейдинг" ЕООД се е позовал на влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд, решаващият извод на което е обусловен от погасителния ефект на прихващанията, материализирани с двустранните протоколи от 31.12.2009 г. и от 31.12.2010 г. В мотивите на решението си, съдът се е позовал на заключението на счетоводната експертиза, съгласно което прихващанията между "Булгар Минерали – Стрелча" АД и "Ватия Трейдинг" ЕООД по двустранно подписани протоколи, съставени в периода 31.12.2009 – 30.03.2011 г. са в общ размер на 1234671. 72 лв. За да потвърди първоинстанционния акт, обаче, съставът на САС се е позовал на недоказаност на извършените прихващания, поради непредставяне на съпътстващи документи, както и на несвоевременност на представянето на двустранните протоколи. Становището на Върховния касационен съд за основателност на молбата за отмяна произтича от следното: Страни в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ са "Минерали Индустриали" ООД – Италия, "Ватия Трейдинг" ЕООД и "Булгар Минерали – Стрелча" АД (н). Страни по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ са "Ватия Трейдинг" ЕООД и "Булгар Минерали – Стрелча" АД (н). Доколкото спорът в производството по отмяна касае прихващания между двете български дружества, неучастието на италианското дружество в производството по осъдителния иск с който е бил сезиран СГС е без значение. От значение за производството по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е това, че част от предмета на спора по второто дело (погасителния ефект на прихващанията), покрива предмета на спора по първото и има различно произнасяне на съдилищата по този спор. От това следва, че е налице субективен и обективен идентитет между страните и предмета на спора по двете дела, които са приключили с влезли в сила решения, постановени по реда на общото гражданско правораздаване. Налице са положителните законови предпоставки за провеждане на извънредното производство за отмяна. В това производство, съдът не е обвързан от искането на молителя кое от двете противоречащи си влезли в сила решения да бъде отменено. Съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК, ВКС отменя неправилното решение, дори то да е счетено за правилно от молител. Извънредността на производството за отмяна допуска това отклонение от диспозитивното начало, именно с оглед предотвратяване на съществуването в правния мир на две влезли в сила решения между същите страни и на същото основание по които изходите от спора да са различни. Становището на настоящия съдебен състав е, че неправилно в случая е решението на въззивния съд, постановено по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ. Неправилността на решението произтича от това, че САС се е отклонил от предмета на спора с който е бил сезиран, който предмет е очертан с въззивната жалба. Както бе посочено по-горе, тезата на въззивника е била, че по отношение на погасителния ефект на прихващанията по протоколите от 31.12.2009 г. и от 31.12.2010 г. с решението на Пловдивския апелативен съд е била създадена сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 298, ал. 4 ГПК. В случай на твърдян идентитет на прихващанията, предмет на спора по двете дела, обсегът на преценката на въззивния съд би следвало да се състои в това, дали този идентитет е налице. Едва в случай, че приеме, че прихващанията по двете дела са различни, тогава би следвало да преценява дали е настъпил за погасителния ефект на прихващанията с които той е сезиран, значение за доказването на които има първичната (обуславяща ги) документация и пр. В случай, обаче, че се касае за едни и същи прихващания по двете дела, извън неговите правомощия е да ревизира погасителния им ефект, дори резултатът по влязлото в сила решение на ПАС да би бил неправилен. Това налага отмяна на въззивното решение на Софийски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на въззивната жалба. В молбата за отмяна се сочи и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на писмени доказателства за които молителят твърди, че са новооткрити и които съставляват приложения към протоколите за прихващания. Както бе посочено по-горе, погасителния ефект от прихващанията, които са били предмет на спора и по двете дела може да бъде преценяван, едва ако се установи, че прихващанията не са идентични. Едва в този случай тези приложения биха имали значение за изхода от спора, която преценка в настоящето производство е преждевременно. Те евентуално биха имали значение в производството пред САС именно с оглед идентитета по който съдът следва да се произнесе. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о.