Решение № 3130 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Гюдженов срещу Решение 661/14.10.2022 г. на Административен съд-Хасково (АС-Хасково), постановено по адм. дело 432/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. Гюдженов срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018, изх. 02-260-6500/6902 от 30.03.2021 г. (наричано за краткост УП или УП изх. 02-260-6500/6902 от 30.03.2021 г.) на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и Т. Гюдженов е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не излага конкретни доводи за тези си твърдения. Бланкетно сочи, че с постановения съдебен акт се нарушава правото на ЕС, без да се позовава на конкретен нормативен акт, както и основни права съгласно Хартата на основните права на ЕС и по специално правото на мирно ползване на собствеността, правото на справедлив съдебен процес, правото на ефективни прави средства за защита. Сочи, че е нарушено конституционно гарантираното от Конституцията на Република България право на недискриминация по признак имуществено състояние, нарушавала се и забраната за нарушаване на конкуренцията, както и чл. 9а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване към Съда на европейския съюз (СЕС), без конкретно формулирани въпроси. Моли обжалваното решение да се обезсили, евентуално да се отмени и се постанови ново решение, с което съдът се произнесе по съществото на спора и се уважи жалбата му. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В депозирана по електронен път на 14.02.2024 г. молба е формулирано искане за произнасяне и относно незаконосъобразното произнасяне на АС-Хасково за осъждането на Т. Гюдженов да заплати на съда депозита на вещо лице, респ. впоследствие образуването на изпълнително дело по описа на частен съдебен изпълнител. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Димитрова. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът по касация - заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Василева. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Предвид чл. 218 АПК и липсата на конкретни доводи от страна на касатора в какво се изразява допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосноваността на решението, касационната инстанция дължи служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения: Обжалваното решение на АС-Хасково, в частта, в която е отменено УП изх. 02-260-6500/6902 от 30.03.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, в която по СЕПП, Подмярка 13.2/НР2, СПП, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП) са оторизирани и изплатени суми в общ размер 5 217,64 лв. е недопустимо. Производството по адм. дело 432/2021 г. по описа на АС-Хасково е образувано по жалба на Т. Гюдженов срещу УП изх. 02-260-6500/6902 от 30.03.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно посоченото в жалбата уведомителното писмо се обжалва в цялост. Съдът не е обосновал, защо приема, че жалбата е допустима в цялост. За жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването на уведомителното писмо в частта, в която са оторизирани и изплатени суми, тъй като същото е благоприятно за него. Поради тази причина решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. В останалата част решението е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства на база събраните по делото доказателства. С оглед наведените от жалбоподателя доводи спорът по делото е правен и се свежда до това отговаря ли оспорваното уведомително писмо на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. е. мотивирано ли е същото и съдържа ли фактически и правни основания. Първоинстнационният съд е приел, че при издаването на уведомителното писмо не е допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт. В тази връзка е посочил, че мотивите на административния орган за отказа за финансово подпомагане, се съдържат в табличен вид в уведомителното писмо, както и в данни от административната преписка. Позовавайки се на Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е приел, че мотивите на акта могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Според съда в оспореното УП се съдържа позоваване на извършените преди издаването му автоматични проверки, за които жалбоподателят е бил надлежно уведомен. Мотиви на акта се съдържат и в Уведомително писмо изх. 02-260-6500/6902#3 от 11.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, адресирано до Министерство на земеделието, храните и горите, в което изрично е посочено, че в заявлението на кандидата за кампания 2018 г. има наддеклариране, поради липса на правни основания за съответната кампания. Приемайки, че УП е мотивирано решаващият съд е изложил съображения относно материалната законосъобразност на обжалвания административен акт. Приел е, че уведомителното писмо е издадено при съобразяване на приложимото материално право. В тази връзка е изложил съображения, че в случая не са били установени правни основания за ползването на Т. Гюдженов за кампания 2018 на парцели с номера 22578-8-2-1 (заявена площ 5,55 ха) и 57618-240-6-1 (заявена площ 2,1 ха), тъй като за двата имота са регистрирани по надлежния ред договори за наем и липсва дублиране или двойно заявяване на площи. Обосновал е извод, че правилно от административния орган е установена разликата между заявената площ и площта с правно основание за ползване и съобразно процента на надвишаване (50%) правилно е изчислена наддекларираната площ, при която не се изплаща субсидия в съответствие с изискванията на чл. 18 и чл. 19, параграф 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. Решението, в допустимата му част, е неправилно. Решаващият съд правилно е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, както и че е издадено в писмена форма. Неправилно е приел, че писмото е мотивирано, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В писмото са посочени само заявените мерки и схеми за подпомагане. Относно фактическите обяснения за съдържанието на отделните колони в таблиците, с приложимите за отделните констатации правни норми, следва да се посочи, че уведомителното писмо съдържа две таблици озаглавени: Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2: Извършени плащания (в лева), като от посоченото в таблиците и поясненията към тях въобще не може да се направят ясни и категорични изводи, при посочените като искани от Т. Гюдженов суми, защо (на какво основание) са извършени намаленията. Решаващият съд е посочил, че в конкретния случай фактическите и правни основания за издаване на оспореното уведомително писмо са посочени в административната преписка, именно в извършените автоматични проверки, както и в Уведомително писмо от 11.05.2021 г. на зам. изпълнителния директор, които се потвърждават от констатациите на вещото лице. Представените резултати за извършени автоматични проверки и други документи във връзка с проверката, нямат характер на мотиви на административния акт, още повече, че в писмото липсва препращане към който и да е индивидуално определен такъв с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тези документи факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая към съпроводителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда е приложено писмо изх. 02-260-6500/6902#3 от 11.05.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Писмото изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то, макар и адресирано до министъра на земеделието, храните и горите, не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, тъй като е издадено след образуване на съдебното производство по жалбата на г-н Гюдженов. Т. Гюдженов е подал едновременно жалба до съда и до по-горестоящия административен орган, като произнасянето на последния е след образуване на съдебното производство, което е недопустимо предвид чл. 130, ал. 2 АПК. Произнасянето на министъра на може да санира липсата на мотиви в УП, нито изпратеното до министъра становище от издателя на акта може да се разглежда като мотиви на административния акт. Неправилно решаващият съд позовавайки се на описаното в писмото от 11.05.2021 г. е приел административният акт за надлежно мотивиран. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Посоченото нарушение в изискването за форма на административния акт е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК за неговата отмяна като незаконосъобразен. По изложените съображения решението, в допустимата му част, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и следва да се реши по същество. Уведомително писмо изх. 02-260-6500/6902 от 30.03.2021 г., като постановено в нарушение на изискванията за форма, следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне в уведомителното писмо, с което органът се произнася по подаденото от Т. Гюдженов заявление с 26/170518/80342, следва да се изложат мотиви за всяка от схемите и мерките по които се иска подпомагане. По направеното искане за отправяне на преюдициално запитване: Настоящият състав на ВАС намира искането за неоснователно. Искането на първо място не е конкретизирано, като не са формулирани въпроси, които да са предмет на преюдициалното запитване. Не е посочено тълкуването на коя разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, за да се отправи преюдициално запитване. На второ място предвид това, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че писмото отговаря на изискването за форма и, че не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 АПК, не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване, тъй като спорът не е изяснен по същество. Първоинстанционното решение ще бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения искане за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение. По отношение на искането формулирано в молба от 14.02.2024 г. за произнасяне и относно незаконосъобразното произнасяне на АС-Хасково за осъждането на Т. Гюдженов да заплати на съда депозита на вещо лице, респ. впоследствие, образуването на изпълнително дело по описа на частен съдебен изпълнител. Въпросът за законосъобразността на Определение 873/14.11.2022 г. на АС-Хасково, постановено по адм. дело 432/2021 г., в частта му, в която Т. Гюдженов е осъден да заплати на АС-Хасково сумата от 654 лв., представляваща част от дължимия, но невнесен размер на определения от съда депозит за възнаграждение на вещо лице, по допуснатата по адм. дело 432/2021 г. по описа на АС-Хасково съдебно-техническа експертиза, е разрешен с влязло в сила Определение 1001/30.01.2023 г. на ВАС постановено по адм. дело 763/2023 г., поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по него. Редът за защита срещу действия, бездействия и актове на орган по изпълнението в производство по изпълнение на административни актове и съдебни решения по административни дела е уреден в дял V на АПК, а срещу влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела е уреден в част V на ГПК. Касаторът следва да организира защитата си по един от така регламентираните редове за защита, с оглед на това по какъв ред е образувано изпълнителното производство от частен съдебен изпълнител. Доколкото в молбата от 14.02.2024 г. не се сочи конкретно обжалвано действие, бездействие или акт на частен съдебен изпълнител, то настоящата инстанция няма задължение за препраща молбата до компетентен съд. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателна в доказан по делото размер 817,51 лв. общо за двете съдебни инстанции, от които 260 лв. разноски за първата инстанция (заплатена държавна такса - 10 лева, депозит за вещо лице 250 лева); 557,51 лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция. Пред настоящата инстанция се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. По делото за доказване на направените разноски е представено незаверено копие на договор за правна защита и съдействие от 10.02.2024 г. с посочена платена сума в брой 1000 лева. Така представения договор за заплатено адвокатско възнаграждение не следва да се кредитира от съда, поради това, че представеното доказателство за направени разноски не е представено в оригинал или заверено от адвоката копие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. второ и чл. 221, ал. 3 АПК, чл. 629 ГПК Върховният административен съд, пето отделение