Решение № 14554 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9745/2020 г.

Решение № 14554 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9745/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Ж. Николова, чрез процесуалният й представител срещу Решение № 20/28.07.2020 г. постановено по адм. д. № 15/2020 г. по описа на Административен съд-Русе. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост -касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Твърди се, че жалбоподателката не е адресат на заповедта, тъй като е само ползвател на сградата, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което заповедта на Кмета на Ветово да бъде отменена. В с. з. касационната жалбоподателката не се явява и не се представлява. Ответната страна -Кмета на Община Ветово не се явява в съдебното заседание, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Русе е била Заповед № 587/23.12.2019 г. издадена от Кмета на Община Ветово, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж, пета категория, съставляващ "Пристройка от южната страна и надстройка на съществуваща жилищна сграда, гараж долепен до северната страна на съществуващата жилищна сграда в УПИ II-1054 в кв. 93 [населено място], [адрес]. Адресат на заповедта е жалбоподателката Ж. Николова. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта като е приел, че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен акт. Отговорено е на всички оплаквания в жалбата, като подробно са изложени мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че процесната постройка съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който според характеристиките си е от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ, изградена без строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Обосновани са изводи за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ който подлежи на премахване и поради отсъствие на предпоставките за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ и неприложимост на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЕКЗПЧОС. Приел е, че жалбоподателката е субект на задължението за премахване на строежа в качеството й на извършител. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касаторката, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страната, които са идентични с тези изложени в касационната жалба. Правните изводи относно законосъобразността на издадения административен акт са обосновани и съобразени с приложимите правни норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от настоящия състав. Правилни са правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед. По делото е безспорно установено, че процесната постройка е "строеж" пета категория. Съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 4, изр. първо ЗУТ строежите се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, след издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект. По делото не е спорно, че за извършения строеж няма издадени строителни книжа. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ определя като незаконен всеки строеж, който се извършва без одобрен инвестиционен проект или разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В случая процесната постройка представлява такъв незаконен строеж. Законосъобразен е извода на съда, че пред вид годината на извършване на строежа-началото е след февруари 2012 г., като към 7.03.2020 г. /датата на огледа извършен от вещото лице/строителството не е приключило, не са налице предпоставките за търпимост по § 16 ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ., тъй като крайния срок предвиден в тях е 31.03.2001 г. Правилен е извода на административния съд, че жалбоподателката е адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи адресати на заповедта по чл. 225 ЗУТ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственика, лица с ограничено вещно право на строеж или извършителя на незаконни строеж, като правото срещу кого от тези лица да образува и приключи производството по чл. 225 ЗУТ принадлежи на компетентния административен орган. В случая жалбоподателката е едно от тези лица, в качеството му на възложител и собственик на строежа. Обстоятелството, че като извършител свидетелите сочат съпругът на жалбоподателката, не променя нейното качество на възложител. В тази връзка възраженията на жалбоподателката, че за започналото административно производство, издадения КА и заповед за премахване на незаконно строителство не е уведомено лицето вписано като собственик на имота е неоснователно. Правилен е извода на съда, че разпореденото премахване на процесния обект не противоречи на чл. 8, § 1 от ЕКЗПЧОС., тъй като защитата по тази разпоредба би могъл да търси собственик който е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и тъй като никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Разпоредбата на чл. 8, § 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище, а § 2 определя границите на допустима намеса на Държавата в това право в изключение на общия принцип за ненамеса, като допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите предвидени в закона и необходими за едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита здравето и морала или правата и свободите на другите. В тази насока Решение от 21.04.2016 г. на ЕСПЧ по делото "Иванова и Черкезов срещу България" и по аналогия Решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ по делото на" Йорданова и другите срещу България". Съдът е развил подробни мотиви в тази насока. Правилно е приел, че с оглед вида и характеристиката на процесните незаконни строежи, тяхното премахване не би затруднило съществено жалбоподателката, независимо че живее заедно със семейството на сина си и децата му, две от които малолетни, както и не би нарушило основните й права до степен по значителна от необходимото с оглед постигане целта на закона., която се преследва посредством оспорената заповед. Но даже и да се приеме, че процесната пристройка съставлява дом за Ж. Николова, то заповедта за нейното премахване е законна. Заповедта за премахване съдържа правното основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и целта е от една страна да се защита живота и здравето на обитателите, пред вид посоченото и от съда, че правилата и разрешителния режим на строежите е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите, а от друга страна да се възстанови върховенството на закона, което в разглеждания контекст може да се смята като попадащо в определението за "предотвратяване на безредици" и като насърчаване на "икономическото състояние на страната" /Решението на ЕСПЧ по делото "Иванова и Черкезов срещу България"/. От това следва, че процесната заповед има законна цел по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията. Намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. Според практиката на ЕСПЧ вторият параграф на чл. 1 от Протокол № 1 трябва да се тълкува именно в светлината на посочения принцип в първото изречение на първия параграф. Т. е. една мярка следва да е подходяща за постигането на своята цел и да не е непропорционална на тази цел. В случая процесните постройки съзнателно са построени без разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации. Заповедта за премахването на този незаконен строеж има за цел да върне нещата в положението, в което те биха били ако не бяха пренебрегнати изискванията на закона. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд -Русе следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение