Решение № 9058 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8140/2018 г.

Решение № 9058 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8140/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Райков, допълнена от пълномощника му Л. Райкова, срещу решение № 3329 от 21.05.2018 г. на Административен съд София град по адм. дело № 11699/2016 г. С него се отхвърля жалба на С. Райков срещу Акт за прихващане или възстановяване № 1605673 от 31.08.2016 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1959 от 3.11.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП-София при ЦУ на НАП. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на касационната жалба и допълнението се извличат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Акт за прихващане или възстановяване № 1605673/31.08.2016 г. Същият е издаден по повод искане за прихващане или възстановяване с вх. № от 26.08.2016 г. на надвнесени суми във фонд ЗО в размер на 604 лева главница за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и сторниране на начислени лихви за съответните периоди. Установено е подаване на декларация образец № 7 с вх. № от 23.12.2015 г. с начална дата на периода, за който възниква задължение за внасяне на вноски 1.01.2010 г. и подадено заявление по чл. 2а от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица както и самоосигуряващите се лица с вх. номер от 23.12.2015 г. за период 1.11.2012 г. - 31.12.2015 г. Установено е внесена сума на 23.12.2015 г. в размер на 716 лева в сметка Банка ЗО и със сумата са обвързани задължения за посочените месеци в заявлението по чл. 2 а от Наредбата в размер на 621. 60 лева и с остатъкът от 9. 40 лева са погасени задължения за здравни вноски за месеците 1, 2, 3, 4, 5 и частично м. 6 на 2010 г. по реда на единната сметка. До 25.04.2016 г. са внесени в сметка Банка ЗО 363. 90 лева, с които са покрити задължения за периода м. 6.2010 г. - м. 11.2011 г. и частично за м. 12 2011 г. На 20.05.2016 г. е подадено ново заявление по чл. 2а от Наредбата за период 1.12.2011 г. - 31.10.2012 г. и е внесена сумата от 180. 10 лева. С останалите преведени суми са покрити текущи задължения за здравно осигуряване и в сметка Банка ЗО няма надвнесени суми. Изведен е правен извод, че задължителното осигуряване е обективно правно задължение което възниква по закон - чл. 33 ЗЗО. Доходите, сроковете и начинът за внасяне на здравно осигурителни вноски са определени в чл. 40 ЗЗО. Задължението за подаване на декларация възниква по чл. 2, ал. 3 от Наредба Н-8/2005 г. и самоосигуряващите се лица, които имат задължение за внасяне на осигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 ЗЗО подават декларация образец № 7, в която вписват началната дата на периода, за който възниква задължението за внасяне на вноски в ТД на НАП. В случая декларацията образец № 7 е заявена с начална дата 1.01.2010 г. коректно е подадена, тъй като към тази дата лицето не е осигурено по реда на ал. 1, 2, 3 на чл. 40 ЗЗО. Няма предвидена възможност за корегиране на декларация образец № 7, поради което липсва основание за възстановяване на надвнесени суми за ЗО. Този акт е потвърден с решението на директора на дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу цитирания АКТ за прихващане или възстановяване, която приел за неоснователна. Установил фактическа обстановка от приложената преписка, идентична с констатациите в обжалвания акт и извел правни изводи за неоснователност на искането за възстановяване на суми, съставляващи надвнесени вноски за здравно осигуряване за годините 2010, 2011 и 2012. Решението е правилно. Доводите и възраженията в касационната жалба се свеждат до недължимост на вноските здравно осигуряване за 2010 г. за 2011 г. и за 2012 г. с несъгласие с мотивите на съда и администратвния орган. Тези доводи са неоснователни. Съдът е обсъдил всички доказателства от фактическа страна по приложената административна преписка. Изводите от фактическа страна са в съответствие с приложимия материален закон. Изводите за задължителност на здравното осигуряване за спорния период е основан на разпоредбата на чл. 33 ЗЗО и чл. 40, ал. 5 ЗЗО, като по делото е установено подаване на задължителните декларации от жалбоподателят, в които той сам е посочил периода за осигуряване и при дължимост на вноските за ЗО няма основание за този период да му бъдат възстановени внесени вноски за ЗО, тъй като те са дължими по закон. Доводите, че са недължими са неоснователни и са обсъдени от административния орган и съда с обосновани изводи от фактическа и правна страна. При така постановеното решение и мотивите към него касационната жалба е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 п. първо АПК ВАС, шесто отделение