Решение № 9531 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2505/2019 г.

Решение № 9531 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2505/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от М. Савова, чрез пълномощник адвокат К. Ламбрева, против решение № 14878/03.12.2018 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 10776/2016 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението се иска отмяната му. Конкретно се твърди, че формираната от съда фактическа обстановка е непълна, неправилна и некореспондираща с доказателствата по делото и трайната съдебна практика, съдът не е направил цялостен анализ на събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до грешни правни изводи. Моли съдът да отмени оспореното решение. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът - министъра на външните работи в писмено становище по делото и в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба с доводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение и моли съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Савова против заповед № 2-192/08.08.2016 г. на министъра на външните работи, с която за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител на основание чл. 59, т. 2 от Закона за дипломатическата служба, и е наложено дисциплинарно наказание "предсрочно прекратяване на задграничния мандат". За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министъра на външните работи, в предвидената от закона форма, при наличието на изискуемите реквизити по чл. 97, ал., от ЗДСл. Съдът е изложил мотиви, че заповедта е издадена при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, същата е подробно мотивирана, издадена е в сроковете по чл. 94 от ЗДСл. и при спазена процедура за провеждане на дисциплинарното производство по чл. 93 и чл. 96 от ЗДСл. Приел е, че констатираните нарушения на служебните задължения на Савова, резолиране на заявления за издаване на визи тип "Д" /приети без личното явяване на апликантите/, съответно непровеждането на интервю с апликантите за издаването на визи тип "Д" и неосъществяването на контрол върху техническите служители на гише за спазване изискването за лично явяване на апликантите за издаване на визи тип "Д", както и извършеното нотариално удостоверяване на подписи по реда на чл. 84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност на частни документи, без лицата, чийто подпис е удостоверен, да са се явили лично в консулската служба, законосъобразно са квалифицирани като такива по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. и обосновано е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателката. Изложени са съображения, обосноваващи изводът за съответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушението, като при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, ДНО е съобразил цялостното поведение на служителя /съгласно справка от дирекция "Човешки ресурси" при МВнР относно образуваното дисциплинарно дело/, включващо неефективно изпълнение на служебните задължения при предходни задгранични мандати. Фактическата обстановка е правилно установена от първонистанционния съд, а направените въз основа на нея правни изводи са правилни и обосновани. Не се спори по делото, че М. Савова е заемала длъжността първи секретар в задгранични представителства - Истанбул, с дипломатически ранг "първи секретар", дългосрочно командирована за изпълнение на функциите на "първи секретар, консул" в ГК- Истанбул. Безспорно е също, че в качеството й на първи секретар - консул, съгласно т. 1. 4 от Инструкцията за организацията на работа на "Консулската служба" при Генералното консулство на Република България в Истанбул, утвърдена със заповед № 107/04.11.2015 г. на генералния консул, задължение на консулското длъжностно лице е да разглежда, взема решения и резолира подадените на гише в ГК заявления за визи тип "Д", както и да контролира приемането на гише от техническите служители на заявленията за визи и съпътстващите ги документи. В служебните задължения на касаторката, според длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност, връчена й на 25.06.2015 г. е включено приемането, обработването и слагането на резолюция на заявления за визи тип "Д", стриктното спазване на Наредбата за условията и реда за издаване на визи, също е предвидено сред преките задължения на Савова, съгласно длъжностната характеристика. Заверката на подписи на документи на живеещи или пребиваващи в консулски окръг български и турски граждани и българи от българската общност в Истанбул е част от служебните задължения на Савова, предвидени в длъжностната характеристика за заеманата от Савова длъжност, а също така е предвидено че осъществяване на служебните задължения следва да се извършва в строго съответствие със съществуващите закони, правилници, наредби, инструкции, програми и правила. С процесната заповед министърът на външните работи е наложил на Савова дисциплинарно наказание "предсрочно прекратяване на задграничния мандат" за допуснати две групи нарушения: за това, че в периода 8 - 22 март 2016 г. в качеството й на първи секретар в задгранични представителства - Истанбул, с дипломатически ранг "първи секретар", дългосрочно командирована за изпълнение на функциите на "първи секретар, консул" в ГК - Истанбул, в Консулската служба на ГК на Република България в Истанбул, Република Турция, е резолирала без лично явяване на лицата и без да е провела интервю с тях, заявления за издаване на виза тип "Д" на 14 лица, описани в таблица, както и приложение № 2 към докладна записка, които не фигурират в списъци на дежурните охранители, съдържащи запис на апликантите за виза "Д", които са се явили в Генералното консулство. Извършеното е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл., поради грубо нарушение на чл. 12, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим, според който при подаване на заявления за издаване на виза за дългосрочно пребиваване не се допускат изключения от изискването за лично явяване. Второто нарушение е за това, че в периода 8 -22 март, Савова в качеството й на първи секретар в задгранични представителства - Истанбул, с дипломатически ранг "първи секретар", дългосрочно командирована за изпълнение на функциите на "първи секретар, консул" в ГК - Истанбул, в Консулската служба на ГК на Република България в Истанбул, Република Турция, е извършила нотариално удостоверяване на подписи по реда на чл. 84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност на частни документи, без лицата, чийто подпис е удостоверен, поименно посочени в заповедта да са се явили лично в консулството. Извършеното е прието за грубо нарушение на чл. 589, ал. 2 от ГПК и дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. - неизпълнение на служебните задължения. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за липсата на доказателства по делото, че касаторката е извършила посочените в заповедта нарушения. Противно на твърденията в касационната жалба, настоящата съдебна инстанция приема, че по делото са ангажирани и обсъдени от съда безспорни доказателства за извършеното нарушение. В представената докладна записка от Н. Симеонова от 12.04.2016 г., ведно с приложения се съдържат данни за установени разминавания между броя на лицата, явили се лично за подаване на визи тип "Д" /40 души, посочени в Приложение № 1 и въведените в системата, резолирани от М. Савова заявления /55 бр., посочени в Приложение № 2 към докладна записка. Видно от представените доказателства, 14 от тези лица, чиито заявления за виза са резолирани от Савова, не фигурират в списъците на дежурните охранители, съдържащи запис на апликантите за виза "Д", които са се явили в консулската служба. Данни за кандидатите, които не са се явили лично за подаване на документи, се съдържат и в представеният списък на постъпилите в КС заявления за визи тип "Д", приложение към докладната записка от Н. Симеонова от 12.04.2016 г., както и списъци на дежурните охранители за посетителите в КС, в които не фигурират изброените в заповедта заявители. Вмененото на касаторката нарушение се установява и от изпратените с грама №RB 201000- 002 -11/49-57 от 04.08.2016 г. от ГК в Истанбул, с гриф за "служебно ползване", приложения: фотокопия на заявленията за издаване на визи тип "Д". Правилно от представените по делото писмени доказателства, чиито констатации не са оборени от страна на жалбоподателката, включително и в докладните записки и положен подпис от нейна страна върху заявленията за визи и извършената съпоставка на резолираните заявления със списъците на дежурните охранители в консулската служба, записи на охранителните камери и проведен разговор със заявителите, съдът е достигнал до верният извод, че процесните лица не са подали заявленията си лично, а с действията, респективно бездействията си Савова е нарушила чл. 12, ал. 5 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим /Приета с ПМС № 198/11.07.2011 г., обн. ДВ., бр. 55 от 19.07.2011 г. Съгласно цитираната разпоредба при подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване не се допускат изключения от изискването за лично явяване. Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения за липса на допуснато нарушение на цитираната разпоредба, предвид наличие на правомощия на акредитирани фирми и обработка на документи от същите, които съгласно Инструкция за организацията на работа в КС при Генерално консулство гр. Истанбул, Република Турция, съгласно добрите практики на Шенген, утвърдена със заповед № 107/04.11.2015 г. на Генералния консул, представят по определен ред документи за консулски услуги, без лично явяване на лицата. Цитираната Инструкция за организацията на работа на "Консулската служба" в Генералното консулство-Истанбул, раздел "Задължения на служителите", 1. "Отговорности на консулските длъжностни лица, т. 1 Визи тип "С". Дейности с аутсорсинг фирмата VFS Global, недвусмислено уреждат правомощията на външната фирма да обработва и подава заявления единствено, когато се касае за визи тип "С" - за краткосрочно пребиваване /туристически визи/. Съгласно т. 1. 4 от същата Инструкция задължение на консулското длъжностно лице е да разглежда, да взема решение и резолира подадените на гише в ГК заявления за виза "Д", която е дългосрочна, както и да контролира приемането на гише от техническите служители на заявленията за визи и съпътстващите ги документи, за които съгласно чл. 12, ал. 5 от Инструкцията за условията и реда за издаване на визи, изрично е предвидено, че при подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване не се допускат изключения от изискването за лично явяване. Съгласно чл. 25, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от цитираната наредба, консулското длъжностно лице следва да провежда интервюта с апликантите за виза, което изискване също не е спазено, поради това, че апликантите не са се явили лично и въпреки, че не е проведено интервю Савова е резолирала посочените заявления за виза тип "Д" за въвеждане в Националната визова информационна система. Твърдението в жалбата, че съгласно доклад на Инспектората към МВнР, нарушенията за които е наказана Савова са били извършвани от всички консули в КС до месец април 2016 г. и всички консули без изключение не са спазвали безусловно разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от НУРИВОВР, относно приема на молби за виза "Д" е ирелевантно за извършеното от Савова нарушение и наложеното с обжалваната от нея заповед наказание. Цитираният в касационната жалба доклад на Инспектората на МВнР само потвърждава допуснатото нарушение на чл. 12, ал. 5 от Наредбата, относно приема на молби за виза тип "Д", включително и че за процесния период същата е изпълнявала функциите на отсъстващия служител, определен да приема молби за визи тип "Д". Обстоятелството, че и други служители са извършвали нарушение на цитираната разпоредба е неотносимо към реализиране на дисциплинарната отговорност на Савова и оплакванията в жалбата в този смисъл са неоснователни. Касационната жалба не съдържа оплаквания срещу констатациите на съда в оспореното решение по отношение на втората група нарушения - нотариално удостоверяване на подписи по реда на чл. 84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност на частни документи, без лицата, чийто подпис е удостоверен да са се явили лично в КС. От приложените по делото доказателства: докладна записка от Н. Симеонова, списък на извършените нотариални заверки - приложение към докладната записка, списъци на дежурните охранители в които не фигурират изброените в заповедта лица, издадените от М. Петрова квитанции за събрани суми за извършена заверка на подпис на лицата, подписите върху частните документи - пълномощни заверени от М. Савова и копие от регистъра на извършените нотариални заверки в ГК-Истанбул, безспорно се установява, че процесните 17 лица не са посетили в деня на заверката консулската служба, а жалбоподателката е положила подпис и удостоверила по смисъла на ЗННД, подписите на тези лица, без те да са се явили лично в КС в нарушение на чл. 589, ал. 2 от ГПК и задълженията й, предвидени в длъжностната характеристика. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение от страна на първонистанционният съд, поради това, че не е взел предвид показанията на разпитаната свидетелка Николова. Свидетелските показания законосъобразно не са кредитирани от решаващият състав, тъй като същите не установяват релевантни за спора факти в подкрепа на доводите на жалбоподателката, свързани с конкретно извършените от нея нарушения, а същите представляват нейната гледна точка за извършваните процедури в консулската служба в Истанбул. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Изложени са подробни съображения за спазване на правилата за провеждане на дисциплинарното производство. Производството е образувано със заповед № ЧР-95-00-149/09.06.2016 г. на министъра на външните работи, проведено е заседание на дисциплинарния съвет на 10.06.2016 г., както и на 08.07.2016 г., служителят е изслушан и са приети писмените му обяснения, получени в ДС като приложение към грама от 29.07.2016 г. от ГК Истанбул. Доколкото изброените етапи от дисциплинарното производство са задължителни и предхождат акта за налагане на дисциплинарно наказание и по делото е безспорно, че са проведени, настоящият съдебен състав намира, че Савова е реализирала в пълен обем правото си на защита и не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяна на оспорената заповед. Спазени са императивните изисквания на чл. 91 от ЗДСл. при определяне вида и размера на наложеното наказание и същото е съобразено с цялостното служебно поведение на служителя, както и данни от служебното й досие за наличието на документи - докладни записки, грами, писма, описващи неефективно изпълнение на служебните задължения при предходни задгранични мандати. Както се установява от съдържанието на оспорената заповед, министърът на външните работи изрично е преценил извършените нарушения като тежки, като е отчел и фактора значимост на дипломатическата служба. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно, постановено при липсата на сочените отменителни основания, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и с оглед факта, че същият е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав