Решение № 2486 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2016 г.

Решение № 2486 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - [населено място], против решение № 250/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 70/2016 г. по описа на Административен съд - П. В жалбата не се сочат конкретни отменителни основания, изразява се общо несъгласие с решението на съда и се иска неговата отмяна и връщане за ново разглеждане със събиране на нови гласни доказателства, както и решаване на спора по същество с уважаване на исковата претенция. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се явява лично, поддържа жалбата, а по същество моли отмяна на атакувания с нея съдебен акт. Ответната страна - Главна дирекция "Охрана" - [населено място], редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице основания за отмяна на съдебното решение, тъй като безспорно е установено по делото, че служителите на ответника са спазили конвойната служба и са действали съответно на утвърдения режим за конвоиране. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно, и в тяхната цялост, намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен искът на Н. Н. А. против Главна дирекция "Охрана" - [населено място], с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., затова че по време на явяване по друго дело във ВАС на 19.10.2015 г. и на 26.10.2015 г. многократно е поискал от охраната да посети тоалетната, но не му било разрешено, поради което е претърпял неимуществените вреди - болки и страдания. За да отхвърли предявения от Н. Н. А. иск, съдът е приел, че по делото не е установена първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация, които да имат за последица унижаване на човешкото достойнство на ищеца. Прието е, че искът е неоснователен и недоказан. Не са установени незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника, по повод изпълнение на административна дейност. Установено е, че при конвоиране на лица лишени от свобода за явяване по дела, се спазва определен ред, като те се конвоират непосредствено преди съдебното заседание, поради липсата на обособено място за престой във ВАС на задържани лица. Направен е подробен анализ в мотивите на решението на целия режим на конвоиране, като е установено, че при тръгване от Етапната конвойна база, на всички лишени от свобода се предлага да посетят тоалетната преди да бъдат отведени в съда. От събраните гласни доказателства по делото, не е установено твърдяното незаконосъобразно действие. С оглед на тези констатации и липсата на първата от кумулативно изискуемите по закон предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е отхвърлил исковата претенция на Н. Н. А. с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. По силата на разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на претенцията си както по основание, така и по размер. Съдебната практика е непротиворечива, основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при/или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, и предявеният на това основание иск, следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав на ВАС, трето отделение счита, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в проведеното исково производство не е доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Обосновано съдът е заключил, че по делото не е установено по безспорен начин, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. От събраните гласни доказателства за посочените две дати, свидетелите не установяват ищецът да е споделил за емоционални притеснения, каквито описва в исковата си молба, още повече, че е установено, че ищецът се е ефектирал не от самия отказ за посещение на санитарните помещения, а от отказа на определен служител да го придружи до тоалетната. Правилно първоинстанционният съд е приел, че служителите от конвойна служба са действали съгласно утвърдения за конвоиране ред, на лице с присъда "доживотен затвор" под особен режим, водещ се за особено опасно лице, какъвто е касатора, съгласно приложените по делото писмени доказателства. Тези обстоятелства, изключват посещаването на непроверени и необезопасени обекти, каквито са санитарните помещения на съда, с оглед недопускане на евентуално бягство или нападение над конвойния наряд. Наред с изложеното, правилно съдът е приел, че дори и да са налице незаконосъобразни действия или бездействия от длъжностните лица в Главна дирекция "Охрана", по повод изпълнението на административна дейност, същите следва да са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата вреда, като касатора в настоящето производство не е представил доказателства в тази насока пред първоинстанционният съд. Видно от протокола от с. з. 25.04. 2016 г., ищецът не е поискал събиране на нови доказателства, такива не са представени и в касационната инстанция, поради което са неоснователни доводите за необоснованост на съдебното решение. Касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,