Решение № 6076 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12774/2013. г.

Решение № 6076 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12774/2013. г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу решение № 2117/26.07.2013 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 4698 по описа за 2012 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 271202138/24.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Търговище. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Касаторът отрича решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентност на възложилия ревизията орган по приходите до територията на ИРМ Търговище с последиците за действителността на РА при седалище на ревизираното лице в с. Тъкач, обл. Шумен. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация ЕТ "Чавуш - Аптраман Мехмед" отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на ЕТ "Чавуш - Аптраман Мехмед" допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетните 2010 г. и 2011 г. в общ размер 6 273.92 лева и за закъснителна лихва в размер 223.79 лева, както и по ЗДДС в д. п. м. 12.2010 г.; 11 и 12.2011 г. и м. 03.2012 г. в общ размер 14 335.03 лева с лихви за забава 518.22 лева. За да прогласи нищожността на РА първостепенният съд е приел, че ревизията е започнала въз основа на ЗВР № 120218/04.04.2012 г., издадена от Геновева Койчева Атанасова - началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, ИРМ Търговище. Според съда компетентността на Атанасова да издава заповеди за възлагане на ревизии, предоставена със заповед № Д-10/03.01.2011 г. на директора на ТД на НАП Варна, изменена със заповед № Д-322/10.03.2011 г. е териториално ограничена до ИРМ Търговище, а правомощието да възлага ревизии на територията на ИРМ Шумен със същите заповеди е отнесена към компетентността на друг орган по приходите - от ИРМ Шумен. С позоваване на разпоредбите на чл. 112, ал. 1 и 2 и чл. 119 от ДОПК, чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗНАП и чл. 8 от ДОПК е обосновал извод за възможно ограничаване на предоставената компетентност за възлагане на ревизии до територията на отделно ИРМ в обхвата на териториалната дирекция на НАП. Възлагането на ревизията от органа по приходите от ИРМ Търговище за данъчен субект със седалище в територията на друго ИРМ е извън компетентността му и има за последица нищожността на заключителния акт на ревизионното производство. Решението е неправилно. В съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 7 от ЗНАП структурата на Националната агенция за приходите включва централно управление и териториални дирекции, като в последните могат да се създават дирекции, отдели и сектори. Различни териториални звена от териториалната дирекция не са предвидени. Съответна на тази на устройствения закон е и уредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, обвързваща компетентността на органите по приходите за издаване на актове по кодекса с компетентната териториална дирекция, която за физическите лица, включително едноличните търговци, е тази по постоянния им адрес /чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК/. От съответната компетентна териториална дирекция следва да бъде и органа, натоварен от териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с правомощието да възлага ревизии. Индивидуализирането в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на компетентния да възлага орган по приходите чрез длъжността, името на лицето, изпълняващо функциите на орган по приходите и мястото му на работа /когато това е ИРМ на територията на компетентната териториална дирекция/ не ограничава териториалната компетентност на получилия правомощието до територията на ИРМ. Без в структурата на агенцията да е включено структурно звено изнесено работно място, не се основава на закона разбирането на първостепенния съд за възможна териториална привръзка на компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с такова звено. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение