Решение № 6403 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4725/2019 г.
ВАСIII отделение29.05.2020 г.докладчик Иван Раденков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1169 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 9026/2018 г. по описа на Административен съд - София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6403 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4725/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт С. Якуб, против решение № 1169 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 9026/2018 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което са отменени разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 5, чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 117, ал. 1 и чл. 136, ал. 3 и ал. 4 от Правилник за организацията и дейността на Столичния общински съвет (СОбС) (приет с решение № 1 по Протокол № 7 от 19.01.2004 г., доп. с решение № 433 по Протокол № 32 от 11.11.2004 г., решение № 465 по Протокол № 32 от 11.11.2004 г., изм. и доп. с решение № 568 по Протокол № 35 от 16.12.2004 г., изм. с решение № 1 по Протокол № 67 от 12.01.2006 г., доп. с решение № 168 по Протокол № 74 от 23.03.2006 г., изм. и доп. с решение № 514 по Протокол № 83 от 13.07.2006 г., доп. с решение № 578 по Протокол № 84 от 20.07.2006 г., доп. с решение № 615 по Протокол № 85 от 27.07.2006 г., доп. с решение № 707 по Протокол № 88 от 28.09.2006 г., изм. и доп. с решение № 826 по Протокол № 91 от 26.10.2006 г., решение № 84 по Протокол № 7 от 28.02.2008 г., решение № 573 по Протокол № 22 от 9.10.2008 г., решение № 353 по Протокол № 40 от 21.05.2009 г., решение № 701 по Протокол № 51 от 19.11.2009 г., решение № 64 по Протокол № 5 от 22.12.2011 г., решение № 326 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г., решение № 3 по Протокол № 55 от 23.01.2014 г., решение № 154 по Протокол № 8 от 11.02.2016 г.), като незаконосъобразни. Изложени са съображения, че оспорваният съдебен акт е недопустим, а в условията на алтернативност неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, ведно със следващите се от това законови последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – прокурор при Софийска градска прокуратура, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 5, чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 117, ал. 1 и чл. 136, ал. 3 и ал. 4 от Правилник за организацията и дейността на СОбС (Правилника), които гласят: Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 5 - Председателят на СОбС освен правомощията по чл. 25 от ЗМСМА упражнява контрол върху разходването на средствата, разчетени по бюджета на СО за издръжка на СОбС; Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 - СОбС може да вземе решение за предсрочно прекратяване на правомощията на заместник-председател на СОбС - по искане на председателя на СОС; по искане на 1/3 от общинските съветници; Съгласно чл. 117, ал. 1 - Ежемесечно кметът на СО изпраща до председателя на СОбС списък на издадените от него актове. Съгласно чл. 136, ал. 3 и ал. 4 - Становищата за отмяна на актовете по ал. 1 се включват за разглеждане в следващото заседание.
При противоречие с акта на СОбС заповедта се отменя на заседанието по ал. 3, но не по-късно от два месеца от издаването й. С обжалваното решение административният съд е отменил обжалваните разпоредби. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената разпоредба на чл. 19, ал. 1, т. 5 от Правилника противоречи на нормите на чл. 21, ал. 1, т. 6 и чл. 25 от ЗМСМА, според които законодателят изрично и лимитативно е определил правомощията на председателя на общинския съвет. С оспорената разпоредба е приел, че са въведени допълнителни правомощия на последния, извън изрично регламентираните, във връзка с разходването на средства. Относно разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Правилника АССГ е приел, че противоречат на ЗМСМА. В нормите на чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА изчерпателно са уредени условията и реда за избиране и правомощията на заместник-председателя на общинските съвети и съответно случаите, при които правомощията на председателя на общинския съвет се прекратяват предсрочно. Приел е, че с въведеното в Правилника предсрочно прекратяване на правомощията на заместник-председател на СОбС, се разширява приложното поле на нормативен акт от по-висок ранг, какъвто е ЗМСМА. Относно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от Правилника АССГ е приел, че противоречи на чл. 44, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗМСМА, тъй като местният орган на самоуправление е разширил кръга от актове, които кметът на общината е длъжен да изпраща на общинския съвет. За незаконосъобразен е приел така въведения ежемесечен текущ контрол на председателя на СОбС относно издадените от кмета на общината актове. За разпоредбите на чл. 136, ал. 3 и ал. 4 от Правилника съдът е приел, че противоречат на нормата на чл. 45, ал. 2 от 3MCМА, регламентираща правомощие на общинския съвет да отменя административните актове, издадени от кмета на общината, които противоречат на актове, приети от съвета, в 14-дневен срок от получаването им, като в същия срок съветът може да оспорва незаконосъобразните административни актове, издадени от кмета на общината, пред съответния административен съд. Приел е, за допуснато смесване на понятията "актове" и "заповеди". Оспореният текст се свързва не с датата на издаване на акта, а с получаването на същия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението на АССГ е недопустимо. Съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България, прокурорът следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. В чл. 145, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е регламентирано, че прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Прокурорът разполага с обща компетентност да следи за законосъобразността на актовете на администрацията и на органите на местното самоуправление, която произтича от Върховния закон, от устройствения закон на съдебната власт и от общия процесуален закон. Прокурорът упражнява надзор за законност в административния процес и не е необходимо да доказва правен интерес от оспорването. Поради това първоинстанционното решение е постановено по допустим протест на прокурора за отмяна на акт на местния орган на власт. Като се е произнесъл по съществото му, съдът е постановил решение в пределите на нормативноопределената му правораздавателна власт. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Правилникът за организацията и дейността на СОбС е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, които се отнасят до неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно действие. Правилникът е приет от компетентния орган по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА и е изменян и допълван многократно със съответни решения на СОбС. Правилникът е приет при редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на изискуемите кворум, в предвидената от закона форма, представени са надлежни доказателства, че проектът е предварително разгласен чрез публикуване на интернет страницата на общината, предвид императивното изискване на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Мотиви за приемане на нормативния акт са изложени при обсъждане на проекта на редовно проведеното заседание на общински съвет. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 5 от Правилника се отнася до упражняването на контрол от страна на председателя на общинския съвет върху разходването на бюджетните средства на общината, което е в явно противоречие с правомощията на председателя, установени в чл. 25 от ЗМСМА, доколкото е вменено допълнително правомощие на органа от предвиденото в закона. Съобразно изричните разпоредби на чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА и чл. 7, ал. 5 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), кметът на общината е този, който организира изпълнението на общинския бюджет, а общинският съвет в качеството му на колективен орган приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА. АССГ е изложил подробни мотиви за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 5 от Правилника, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. В разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗМСМА са изброени хипотезите на предсрочното прекратяване правомощията на председателя на общинския съвет, а в чл. 24, ал. 2 от ЗМСМА са уредени изчерпателно правомощията, условията и реда за избиране на заместник-председател на общинските съвети, без да са предвидени правила за предсрочно прекратяване на правомощията им. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е тълкувал материалния закон и е приел, че разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Правилника не съответстват на разпоредбите на нормативния акт от по–висока степен – чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА и чл. 7 от ЗНА. Недопустимо е с акт от местно значение тези правоотношения да се уреждат по начин, различен от предвидения в закона или да се разширява приложното поле на закона. По отношение на оспорената разпоредба на чл. 117, ал. 1 от Правилника, уреждаща контрол от страна на председателя на СОбС по отношение актовете, издавани от кмета на СОбС чрез регулярно изпращане (ежемесечно) на списък от издаваните от него актове, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената разпоредба противоречи на нормите на чл. 44, ал. 1, т. 7 и т. 18 от ЗМСМА. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА изрично разписва актовете на кмета, които подлежат на контрол от страна на общинския съвет - административните актове, както и договорите и техните изменения и допълнения, издадени в изпълнение на актовете, приети от съвета, в тридневен срок от издаването или подписването им. В разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА е предвидено кметът да организира изпълнението на актовете на общинския съвет и да внася в общинския съвет отчет за изпълнението им два пъти годишно. Законодателят не е вменил задължение на кмета на общината да представя ежемесечно на председателя на общинския съвет издадените от него актове. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал разпоредбите на ЗМСМА и ЗНА и е формирал обоснован и законосъобразен извод за несъответствие на оспорените разпоредби на Правилника с материалния закон. Оспорените разпоредби са в противоречие с нормативен акт от по–висока степен – ЗМСМА, ЗНА и ЗПФ. Възраженията на касатора, изложени в касационната жалба са били обсъдени и от първоинстанционния съд и правилно са приети за неоснователни С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила