Решение № 2550 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14819/2011 г.

Решение № 2550 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14819/2011 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на Димо Кръстинов и главния архитект на Столична община срещу решение № 4088 от 26.08.2011 г. по адм. д. № 6641/2008 г. Административен съд София - град - второ отделение - тридесет и пети състав, като се иска отмяна на същото и да се отхвърлят жалбите против административният акт или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Постъпила е и частна жалба от Цветан Христов, Крум Христов, Ралица Христова, Мария Станоева и Вера Дренкова в частта на същото решение, с която е оставена без разглеждане жалбата им, като се иска отмяната му в тази част. Касационните жалбоподатели оспорват частната жалба. Частните жалбоподатели оспорват касационните жалби. Заключението на прокурора е, че всички жалби са неоснователни. Върховният административен съд - второ отделение приема, че жалбите са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С касираното решение административният съд е отменил заповед № РД-09-50-363/13.03.2008 г. и поправящата я заповед № РД-09-50-941/ 03.07.2008 г. на главния архитект на София и е оставил без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели против същата заповед. За да постанови решението си съдът е приел, че частните жалбоподатели не са заинтересовани страни, тъй като имотът им е през улица, а не се допускат намалени разстояния. По законосъобразността на административния акт, съдът е приел, че не са спазени изисквания на ЗУТ за изменение на подробния устройствен план и работния устройствен план. Решението е правилно. Със заповедта предмет на разглеждане от съдилищата главният архитект на София на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, чл. 113, ал. 2, ал. 5, чл. 32, ал. 2, ал. 3 и чл. 27, ал. 3 ЗУТ е одобрено: изменение на плана на регулация на УПИ IХ - 12 в кв. 421, м. "Центъра" за преотреждането му за офиси; изменение на плана за застрояване и работен устройствен план за същия урегулиран имот. По частната жалба. Имотът на частните жалбоподатели е през улица и за да са от непосредствено засегнати от предвижданията на измененията в ПУП, следва да се допускат намалени разстояния. Такива се допускат по чл. 36 ЗУТ, но в заповедта този текст не съществува, което ще рече, че съдът правилно е оставил без разглеждане недопустимата им жалба, поради което решението в тази чест следва да се остави в сила. По касационните жалби. Изменението на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 6, при действието й към 13.03.2008 г., е могло да стане само при съгласието на всички заинтересовани собственици. Въпреки изричното указание на административния съд да се представят доказателства за това от издателя на акта, такива не са представени. Това прави заповедта незаконосъобразна и е достатъчно основание за отмяната й, каквото е направил съдът. В случая е в действие ал. 1 на чл. 142 АПК - законосъобразността на заповедта да се преценява към момента на издаването й, а не ал. 2 към момента на приключване на устните състезания, както се иска от касаторите. Към този момент могат да се преценят нови факти, а не нови законови изисквания. Ето защо решението и в тази част следва да се остави в сила т. е. изцяло, както е постановено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение