Решение № 6617 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9924/2014 г.

Решение № 6617 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9924/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", подадена чрез юрисконсулт Павлина Георгиева, против решение № 3442/22.05.2014 г. по адм. дело № 5870/2013 г. по описа на Административния съд - София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Регистрацията на земеделските площи е задължение на самите стопани, а допустимият слой служи само за ориентация за ползваните от тях площи, а не с цел определяне допустимостта на подпомагането. Оспорва извода на съда, че ДФЗ - РА, не е задължен да се съобрази с допустимия слой, определен от МЗХ. При подаването на заявлението за подпомагане земеделският стопанин е бил уведомен, че част от БЗС-тата не попадат в допустимите площи за подпомагане, но не е възразил, което означава, че е налице информирано съгласие. Същият не е представил доказателства и относно площите, заявени от повече от един кандидат. В нарушение на материалния закон са мотивите на съда за неправилното приложение на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. относно тълкуването на понятието "група култури". Този термин определя не отделен вид земеделска култура, а културите, включени в отделна схема за подпомагане. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Земеделска къща Аграрика-Михаил Шевкенов" - гр. Ямбол, редовно призован, се представлява от адв. Димов. Оспорва жалбата и счита решението за правилно. Претендира заплащането на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. На ответника е отказано частично финансово подпомагане, поради това че част от земеделските блокове са недопустими за подпомагане, а другите се застъпват с площи, посочени и от друг земеделски стопанин. Допустимият слой за подпомагане се обновява непрекъснато и се актуализира ежегодно. Недопустимите за подпомагане земеделски площи се изключват автоматично от системата. Въпреки дадения срок ответникът не е представил доказателства за ползваните от него земеделски имоти, поради което те са изключени от подпомагане. Даденото тълкуване на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. е неправилно. СЕПП е схема за директни плащания на площ и не зависи от вида и обема на произведената продукция. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на ЕТ "Земеделска къща Аграрика-Михаил Шевкенов" - гр. Ямбол, уведомително писмо изх. № 02-280-2600/2935 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 57 530,88 лв. и по СНДП в размер на 24 849,44 лева. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда. В мотивите си съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза съдът е определил за кои земеделски имоти неправилно е била определена допустимата за подпомагане площ, която следва да бъде коригирана съобразно заключението на вещото лице. По отношение на двойно заявените площи за подпомагане е приел, че за два от имотите - БЗС 62921-336-1-2 и БЗС 65406-54-1-2, търговецът не е бил уведомен за констатираното застъпване и не му е дадена възможност да представи доказателства за ползваните имоти, с оглед на което недопустимата за подпомагане площ е била неправилно определена. На основание чл. 34, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. при измерване на общата площ може да бъде определен толеранс на измерване или резерв от максимум 1,5 м, прилаган към периметъра на земеделския парцел. Максималният толеранс по отношение на всеки парцел не може да бъде по-голям от 1,0 хектара. На това основание съдът е приел, че констатираните застъпвания в размер от 1,0 ха са под максималния толеранс и тази площ може да бъде отнесена към допустимата грешка при измерванията. Съдът е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., в което е приел, че в случай на недопустими площи процентът на наддеклариране следва да се изчислява спрямо други площи, заявени в същата група, а именно - зърнени култури или технически култури. Посочената разпоредба следва да се прилага за площи, които са една група или подгрупа култури. Посочил е като нарушение на процедурата по издаването на акта непредприемането на действия и административни процедури във връзка с доказване верността на установените несъответствия. Решението е правилно като краен резултат, но с различни мотиви от изложените в него. ЕТ "Земеделска къща Аграрика-Михаил Шевкенов" - гр. Ямбол, е подал за кампания 2010 г. общо заявление за подпомагане по одобрените схеми за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП). С обжалваното уведомително писмо частично е отказана оторизация на сумите за подпомагане на две основания: наличие на площи, заявени от повече от един кандидат, и заявяване на площи, които попадат извън допустимия слой за подпомагане. Във връзка с първото основание на търговеца е изпратено писмо изх. № 20890/2010, с което същият е бил уведомен за установените застъпвания и за възможността да представи доказателства относно правното основание за ползване на заявените земеделски земи. В дадения 10-дневен срок такива доказателства не са били представени, поради което посочените в писмото двойно заявени площи са били изключени от подпомагане. Обосновани са констатациите на съда, че в писмото не са посочени два БЗС - БЗС 62921-336-1-2 и БЗС 65406-54-1-2, и за тях не е била указана възможността да се представят доказателства. В останалата част констатациите на съда по отношение на застъпванията и определянето на допустимата грешка при измерването им не намират опора в закона. Посочената разпоредба на чл. 34, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията регламентира начина на определяне на площта на земеделските парцели, заявявани за подпомагане по различните схеми. Цитираните в разпоредбата отстояния и площ се прилагат при извършване на административните проверки на заявената от земеделския производител площ и определяне на нейните размери. Тези критерии и стандарти не са приложими при отчитане на застъпванията и двойното деклариране на парцелите. Недопустимо е подпомагането на двойно заявени площи (и в този смисъл зачитането им, ако са в посочените минимални размери) с оглед на това, че ще се извърши плащане за права, които земеделският производител не притежава. В случая е приложима разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Регламента, определяща, че ако има разминаване между декларираните права на плащане и декларираната площ, изчисляването на плащането се основава на по-ниската величина, т.е. в случай, че земеделският стопанин заяви по-голяма площ за подпомагане, но установи правата си върху по-малка площ, изчисляването на плащането се извършва върху по-малката площ. От това следва, че при двойно заявените площи подпомагането на площ се извършва върху парцели, за които земеделският стопанин е доказал правата си. В частта, с която двойно заявените площи са били обявени на търговеца и той е имал право да установи правата си върху тях, но не го е сторил, административният орган правилно е отказал подпомагане. Що се отнася до двата броя БЗС-та с констатирани застъпвания, за които жалбоподателят не е бил уведомен, уведомителното писмо е постановено при нарушение на административнопроизводствените правила. Но след подаването на жалбата и образуването на съдебното производство търговецът е имал възможност да докаже правата си и върху тези части от двойно заявени парцели. В жалбата си до съда той не излага възражения относно правата си върху двойно заявените площи, нито представя доказателства в този смисъл пред административния съд и пред касационната инстанция. С оглед на това следва да се приеме, че преценката на административния орган по отношение на двойно заявяваните парцели за подпомагане от едноличния търговец е правилна и оторизацията на сумите за подпомагане съответства на установените от него права на ползване. Мотивите на съда по изложените факти и обстоятелства не съответстват на материалния закон и не се споделят от касационната инстанция. Що се отнася до неправилното изчисляване на площта, попадаща извън допустимия за подпомагане слой, изводите на съда са съобразени с писмените доказателствата по делото и със заключението на вещото лице и са обосновани. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че допустимият за подпомагане слой е определен и не може да бъде променен. Вярно е, че този слой се определя ежегодно от МЗХ и се изпраща на ДФЗ - РА, но става ясно от приложената преписка, че на ответника по касационната жалба не е предоставяна никаква възможност да се запознае предварително с параметрите на този слой, да възрази срещу очертаването в него на парцелите, върху които има права. След като границите на допустимия слой имат пряко и непосредствено значение за определяне на размера на подпомагането и на размера на евентуалната санкция при наддекларирането, земеделският стопанин трябва да има възможност да защити правата си. Предвид установеното от вещото лице разминаване при включването на парцелите на едноличния търговец в допустимия слой същият следва да бъде коригиран съобразно изчисленията на съдебно-техническата експертиза. Поради това че тази промяна ще наложи изцяло преизчисляване на сумите за подпомагане, уведомителното писмо правилно е отменено в обжалваната му част. Но преписката следва да се върне на административния орган с указания за ново произнасяне само в частта на определената площ, попадаща извън допустимия слой за подпомагане, съответно за БЗС 00758-10-2-2; БЗС 00758-41-1-4; БЗС 05952-179-1-2; БЗС 05952-185-1-2; БЗС 05952-190-1-2; БЗС 05952-211-1-2-; БЗС 05952-74-1-1; БЗС 62921-336-1-2; БЗС 62921-71-2-1; БЗС 65406-54-1-2, съгласно констатациите на вещото лице, отразени в заключението на съдебно-техническата експертиза. В останалата част, отнасяща се до констатираните застъпвания и площи, заявени от друг кандидат, констатациите на административния орган в обжалваното уведомително писмо са правилни и той не дължи ново произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,