Решение № 6015 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1893/2012 г.

Решение № 6015 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1893/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Гларус-Р" ООД със седалище в град Бургас против решение № 15154 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 1982/2011 г. на Върховния административен съд, първо отделение в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане № 13 от 13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии. Прави доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. От обстоятелствената част на жалбата се установяват и възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна дава писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Обосновава се с особеното мнение при изготвяне на решението. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба от "Гларус-Р" ООД против акт за установяване на публично вземане /АУПВ/ № 13 от 13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/ за сумата 18123.29 лева. Възраженията са били в две насоки: първата за нищожност на акта, поради липса на материална компетентност на издателя му. Втората за противоречие с материалния закон, доколкото дружеството не е извършвало дори подготвителни действия за осъществяване на дейността. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че на жалбоподателя са издадени от Държавната комисия по далекосъобщения две индивидуални лицензии за радиодейност: лицензия № 441-00362 от 5.07.2001 г. и лицензия № 441-00403 от 26.07.2001 г. - и двете за създаване на радиопрограма "Скай радио". Не е било спорно между страните обстоятелството, че лицензиантът не е осъществявал радиодейност по смисъла на ЗРТ и не е разпространявал радиопрограми. Въпреки това му е определена на основание чл. 8, ал. 1,. 1 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност годишна такса за надзор по спазване на условията за радиодейност за периода от 16.06.2006 г. до 30.09.2010 г. по първата лицензия и за периода от 1.01.2009 г. до 30.09.2010 г. за втората лицензия общо в размер на 18123.29 лева. При тези данни по делото, съдът е счел за неоснователни възраженията за нищожност на оспорения акт. Посочил е, че редът за издаване на акта е този, предвиден за издаване на индивидуални административни актове по АПК. Оспореният акт е постановен от СЕМ в качеството му на колегиален, независим специализиран орган, свикан на заседание от неговия председател. Взетото решение е в обхвата на материалната му компетентност. В останалата част от мотивите, съдът е разгледал измененията на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 и на чл. 1 от ЗРТ в периода от 2001 г. до 2010 г. На тази основа е обосновал извод за законосъобразност на определената такса до изменението на чл. 1 от закона при действието на неговата алинея втора и е отхвърлил жалбата. На последно място е приел, че след отпадане на ал. 2 на чл. 1 вече не се дължи такса за създаването на радиопрограмата. Поради това е отхвърлил жалбата за остатъка над 14391.41 лева - такса формирана за периода от 15.02.2010 г. до 31.1.2.2010 г. В отменената част, решението не е обжалвано и не е влязло в сила. В обжалваната му част, касаеща отхвърлената част от жалбата то е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съществена част от жалбата съставляват доводите на търговското дружество за недължимост на установената такса, поради липса на извършване на дейност по ЗРТ. В тази връзка се сочи, че лицензиите не са му връчени и съответно не са получени от него. Липсвали дори данни за уведомяване на лицензианта за издаването на лицензии. От там се обосновава извод за липса на елементите от хипотезата на чл. 102, ал. 2 от закона, която е посочена, като нормативно основание за издаването на акта за установяване на публично държавно вземане. Нарушенията са квалифицирани от жалбоподателя, като нарушения на материалния закон, съставляващи отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Те обаче не са обсъждани изобщо от състава на съда, формирал мнозинството при постановяване на решението. С това е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението в тази му част ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия