Решение № 1684 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14460/2010 г.

Решение № 1684 от 3.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14460/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 АПК. Касаторът Али Рашид Хамид, гражданин на Ирак, моли да бъде отменено решение № 11775/12.10.2010 г. по адм. д. № 3383/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 52/27.01.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба ДАБ при МС, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не представя възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против решение № 52/27.01.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, тричленният състав на ВАС е приел, че административният орган правилно е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора на основание чл. 8 и 9 ЗУБ, тъй като не са налице предпоставките за това. Производството е образувано по втора молба за предоставяне на бежански статут на касатора, след като първата е отхвърлена с влязло в сила решение по адм. д. № 9625/2008 г. на ВАС. Съдът е приел, че по отношение на касатора - сунит няма данни за преследване, за отправени към личността му заплахи, нито са установени нови обстоятелства в тази насока. От представената справка на дирекция "Международна дейност" при ДАБ от 16.07.2007 г. не може да се определи обстановката в страната като достигаща границата на въоръжен конфликт, и не са налице условията и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Приел е позоваването на решението от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕО и на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО за неоснователно, тъй като наличието на вътрешен въоръжен конфликт не е достатъчно основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, ако не е съпроводено с безогледно насилие. За Ирак конфликтите са с кратка интензивност и без определен район на действие, и съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. От събраните по делото доказателства не се установяват нови обстоятелства по чл. 8 и 9 ЗУБ и постановеното решение на тричленен състав на ВАС е законосъобразно. Страните не спорят, че касаторът е от Багдад, но в интервюто е заявил, че родителите му ще се преселват в друг район на Ирак, каквато възможност има и за касатора. Законосъобразно в решението е прието, че не е установено наличие на данни за преследване на касатора в страната му на произход. Посоченото ново обстоятелство - взривяване на бащината къща на касатора правилно е прието за недоказано от административния орган и съдът, след като е представена снимка на взривената къща с брата на касатора, който е убит през 2007 г. /предвид представеното удостоверение за наследници/, а първата молба на касатора за предоставяне на бежански статут е от 2008 г. От приложените по делото справки не се установява наличие на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Правилно в решението е прието, че обстановката в Ирак се стабилизира и инцидентните конфликти не могат да обосноват извод за наличие на въоръжен конфликт с такъв интензитет, че да бъде определен като безогледно насилие. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,