Решение № 5864 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2016 г.
ВАСII отделение11.05.2017 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138/05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 82/2016 г. по описа на Административен съд-К.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 4
Мотиви
Решение № 5864 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9561/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на зам. началника на ДНСК против решение № 138/05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 82/2016 г. по описа на Административен съд-К., с което е отменен негов отказ за назначаване на Държавна приемателна комисия (ДПК) за строеж"Малка ВЕЦ Рилец", находящ се в м."С. чешма", землището на Рилски манастир, обективиран в писмо изх. № КН-2449-00-632/08.02.2016 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването. Ответната страна ЕТ "Фешън топ модълс - Д. К."гр. Б. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорения отказ за назначаване на ДПК за незаконосъобразен. Счетено е, че не е мотивиран в пълен обем и не са съобразени релевантни новонастъпили факти и обстоятелства. Прието е, че отказът не е съобразен с материалния закон и с изпълнението на предпоставките по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 2/2003 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 177, ал. 2 ЗУТ строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК. Редът и условията за това са определени в наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредбата). Производството започва по искане от възложителя, като представя окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 ЗУТ, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от АГКК, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5 ЗУТ- чл. 177, ал. 1 ЗУТ. Началникът на ДНСК или упълномощено от него лице назначава или отказва назначаването на ДПК. Комисията приключва работата си с протокол обр. 16, който е основание за издаване на разрешение за ползване на строежа или отказ за издаване на същото. Предмет на производството е изпълнението на строежа и неговата функционална пригодност съобразно издаденото разрешение за строеж, одобрените проекти или заверена екзекутивна документация и действащата нормативна уредба по изпълнението и приемането на строителството и в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. Разписаният в наредбата ред за разрешаване ползването на строежите включва няколко етапа и се издават актове, които са част от производството: заповед за назначаване на ДПК; протокол обр. 16 на ДПК с решение за приемане на строежа или с решение за отказ за приемане на строежа; разрешение за ползване или отказ за издаване на такова на органа, издал заповедта за назначаване на комисията. В случая предмет на оспорване е отказ за назначаване на ДПК, който отказ прегражда по-нататъшното развитие на административното производство по разрешаване ползването на строежа, поради което подлежи на съдебен контрол. Този отказ за назначаване на ДПК не е приравнен на отказ за издаване на разрешение за ползване на строежа. Редът и условията за издаването им са различни. Отказ за назначаване на ДПК може да бъде постановен ако искането за това не е направено от възложителя ( или упълномощено от него лице, според чл. 3 от наредбата) и ако не са представени документите, посочени в чл. 177, ал. 1 ЗУТ и чл. 4, ал. 2 от наредбата ( следва да се посочи, че с наредбата не могат да се въвеждат допълнителни изисквания и документи, извън посочените в закона). По делото е установено, че в процесния случай заявление за назначаване на ДПК е направено от възложителя на строежа и към него са приложени изискуемите документи, вкл. и за настъпили след влизането в сила на предходен отказ за назначаване на ДПК правнозначими факти и обстоятелства. По допустимото искане компетентният орган дължи произнасяне със заповед за назначаване на ДПК, а отказът за това, мотивиран със съображения по същество, се явява незаконосъобразен. В чл. 178, ал. 3 ЗУТ са посочени изчерпателно случаите, когато строежите не се въвеждат в експлоатация, но те не са условия за отказ за назначаване на ДПК. Следва да се отбележи, че съответствието на проектите и разрешението за строеж с подробния устройствен план се счита за окончателно установено с влизането им в сила (чл. 156, ал. 5 ЗУТ). Последващ контрол за това съответствие, вкл. на етап разрешаване ползването на строеж, е недопустим. Не подлежат на преразглеждане условията за разрешаване на строителството след влизане в сила на разрешението за строеж. Отказът за назначаване ДПК, мотивиран с несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и липсата на доказателства за права на собственост, както и за учредени сервитути, е незаконосъобразен и правилно е отменен с обжалваното решение. При новото разглеждане на допустимото заявление компетентният орган следва да прецени само дали са приложени изискуемите от чл. 177, ал. 1 ЗУТ документи. Функционалната пригодност на строежа за ползване съобразно издадените строителни книжа ще е предмет на установяване от ДПК в акт обр. 16, основание за издаване на крайния акт. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 4